Вековната БСП е в кома,
а Сергей се обяснява в любов на жена си?!
Изберете сами
диагнозата: „Прост народ - слаба и държава" или „Рибата замирисва откъм
главата". Двете сентенции сякаш са изречени по поръчка за
четвърт-вековната българска драма. И конкретно за последните събития. Пълните
трезори, гаранциите за влоговете и Бордът вероятно ще стопят опашките пред
банките, но усещането за лична и колективна безтегловност няма да изчезне.
Последното сътресение отекна толкова болезнено, защото върна усещането за
обреченост, което би трябвало да е изчезнало поне до ниво 100 000 евро...
Банките са специфична
материя, не само финансова, но и социално-психологическа. Те продават доверие и
купуват надежда за по-добър живот и така по особен начин капитализират
обществените настроения. А в нашия случай на преден план излязоха страхът от
бедността и отчуждението от държавата. Именно това са двата фундаментални
мотива за паниката от миналата седмица, за която на пръв поглед няма обективни
причини.
В крайна сметка освен
валутен борд с потенциал от близо 28 милиарда и съответния Гаранционен фонд за
влоговете, нали уж сме пълноправни граждани на ЕС? А нашенските проблеми с
парите са кокошкарска история в сравнение с финансовата бездна в Гърция
например. Лошото е, че ние не сме люлка на цивилизацията като Атина, а и Чърчил
преди близо 70 години ни е сложил в „неправилната зона" на следвоенна
Европа...
Консумация за всеки
вкус
Друга универсална мъдрост,
адекватна на нашето дередже, е: „Всеки народ заслужава управниците си". И
политическите си лидери! Така ни се пада, след като от 25 години всекидневно и
мазохистично пригласяме на религиозната мантра от Библията на Ран-Ът и Сорос за
минимум държава и максимум „пазар". И логично стигнахме до ограбване на
националното богатство с алибито „Приватизация", до масов кретенизъм и до
разпад на социалната система. Хермафродитите БСП и ГЕРБ с разменен политически
пол са ярко доказателство за отклонението от нормалността.
И докато се
самоубивахме без визи за Европа, отгледахме съответните „вождове", които
персонализират трогателната ни глупост. Апогеят настъпи с началото на новия
век, когато „лошият човешки материал" почти мистично се влюби в
„царя" и „генерала" и оцени класата на евросоциалиста! Първият си
получи наследството 60 години по-късно като дивидент за двете национални
катастрофи, докарани от дядо му и баща му. Вторият се изживява като поднебесен
Наполеон Бонапарт, роден за властта и само за нея. Третият е особено комичен,
защото бодро загуби всички възможни избори със сервирани милион бюлетини от
БКП, преди да дезертира в Брюксел, докато се обяснява в любов на жена си пред
трупа на Столетницата...
Тази епидемия от масова
глупост създаде чудесни условия за личния монархо-комунизъм на „вождовете"
- безгрешни, безгрижни и безнаказани! А те са всичко друго, но не и глупаци и
затова делово изконсумираха племето на части. Всеки според вкусовете си. Царят
се нахрани с носталгията на „аристокрацията" и тъпоглавието на
„плебса". Генерала пирува с мухлясалия като френско сирене
„антикомунизъм" на своите почитатели. А префиненият шеф на ПЕС реже
деликатесите, тоест - сърцето, на БСП с елегантни брюкселски маниери.
Фалитът на РМА
„Бузлуджа"
Досещате се, че става
дума за частното търговско дружество на Сергей Станишев и Ко с адрес на
„Позитано" 20 в столицата. Доскоро съществуваше впечатлението, че БСП е
единствената реална партия у нас, консолидирана от идеология, традиция и родова
памет. За едно десетилетие обаче приемникът на Георги Първанов превърна
столетната наследница на могъщата БКП в РМД „Бузлуджа". И не стига, че
докара каузата на десет поколения българи до една мижава семейна фирма, ами я
изправи пред фалит.
По този начин уж
най-голямата партия се нареди до вече съществуващите политически формации за
лична и корпоративна употреба от типа на НДСВ, ГЕРБ и разните разклонения на
СДС, на първо място ДСБ под скиптъра на Командира. Има още десетки примери в
тази насока, последният е АБВ, но споменавам само най-показателните. Важното в
случая е да се проумеят апаратните механизми, които заедно със сбърканите
обществени и медийни стандарти направиха възможна приватизацията на БСП от
РМД-то на Станишев и сие.
Първата причина може би
се крие в загубената лява идентичност след 10 ноември 89-та? Нещо повече - от
години фирмата на „Позитано" 20 е откровено дясна!? Не само заради
милионерите в Политбюро, плоския данък, вятърните мелници и Украйна, а и заради
цялостния „прозападен" имидж на Сергей и неговата клика, излъчващи
конформизъм, кариеризъм, алчност и самодоволство. А с подобна визия си ляв
точно колкото е ляв културният ти министър Стоянович...
Принос за династичния
статут на семейство Станишеви и техните придворни даде и обществената среда, за
която проевропейският „рокер" Сергей доскоро бе истински любимец в
сравнение с „догматика" Жан Виденов. Без почти никой да се впечатлява от
разликата в морала на двамата, проличала в отношението им към властта. Единият бивш
премиер се оттегли с достойнство след кризата през зимата на 1996/97, а другият
е готов да пожертва цяла партия на 123 години заради личното си его и семейните
си капризи.
Въпросът на въпросите е
защо му се позволява, сякаш става дума за бащиния? А покрай отличника с
очилцата от Докторската градина Столетницата влезе в матрицата на ДСБ, НДСВ и
ГЕРБ, възпроизвели култовия статут на Лидера доста години след Вълко Червенков
и Тодор Живков...
Безгласни гласове
Всяка нормална
политическа формация би изритала Станишев далеч преди последната му и поредна
изборна загуба. Клиентелата на „Позитано" 20 обаче си трае, защото участва
заедно със своя бос в групово-корпоративната употреба на партията. Най-големите
„червени" тарикати вече се измъкнаха в Брюксел срещу 15 бона на месец плюс
безкрайни евроекстри и ще правят компания на Ликвидатора. Друга част от лобито
се надява да се класира в бъдещата парламентарна квота от 40-50 места и така да
си гарантира статут, имунитет и няколко средни заплати според коефициента на
народните избраници.
Не на последно място
придворните на Станишев ще си гарантират и парламентарен чадър срещу
„реваншизма до дупка", щедро обещан от Бойко Борисов. При частната
експлоатация на БСП нейната собствена върхушка въобще не мисли нито за идеи, нито
за кауза, да не говорим за членове, симпатизанти и редови кадри, изоставени на
произвола на съдбата. Важното е Лидера, неговата Любима и близкият им антураж
да материализират за собствена изгода безгласните червени гласове. Без
значение, че от милион останаха по-малко от половината. Нали РМД
„Бузлуджа" все още богато храни основните си акционери...
По думите ще ги
познаете...
Банковата истерия през
последните дни отново открои пълната несъстоятелност на така наречените
български политици. Поне на тези, които се причисляват към водещите
„фирми". Както се казва - по думите ще ги познаете! Най-напред Антон Кутев
от БСП си позволи да коментира в аванс състоянието на „още една банка", а
после на сцената излезе в целия си ръст Бойко Борисов. За да направи тв изявление,
попътно на паниката, което навсякъде другаде по света би му струвало не само
премиерството, а политическата кариера. Като десерт към предишното внушение зад
океана за фалита на България и намесата на МВФ?!
Дори да има основание
за резки изречения по казусите около НЕК, Здравната каса или пенсионното
осигуряване, босът на ГЕРБ би трябвало много да се пази от челен сблъсък с
финансовите теми. Най-малко заради минуса от почти десет милиарда по негово
време...
Наред с рисковите
солови акции на основни играчи в хаоса прозвуча и фалцетът на
„реформаторите". И въпреки че от тях нищо не зависи, този път кръжецът на
Кунева реагира адекватно с позицията, че банките са добре за разлика от
политиците. Какво обаче остава за племето, оглозгано от „вождовете" до
кокал, по-точно - до остатъците от втора сигнална система...
Георги Атанасов
В.”Уикенд”
Няма коментари:
Публикуване на коментар