БАНАНОВА МАНЯНА

Много се обиждам, като някой нарече милото ми отечество „бананова република"! Може би тия, дето се мъчат така да ни досегнат на чест, съдят по случайното съвпадение между начина на живот у нас и в съответните републики.

Хубавото на банановите държави е, от една страна, че бананите растат по дърветата и човек може да си ги бере сам, ако не го мързи, но може и да поизчака да паднат от дървото, ако му е прекалено топло, за да се пресегне, а от друга - че за никъде не бърза (заради топлото, разбира се) и все гледа да поотложи нещата за по-хладен ден.

Е, и ние така - когато се зададе неприятност, купуваме шише от магазина и отлагаме решението за по-мъдрата трезва глава, която може би ще ни поникне на сутринта.

Обитателите на банановите държави обикновено отлагат нещата, обещавайки да свършат каквото трябва „маняна", което наивниците, вярващи на речниците, смятат, че означава „утре", а всъщност си значи, че тая работа може да се свърши, а може и да се поотложи. Ние, като обитатели на все още по-хладен климатичен пояс, все още усвояваме тоя термин. Но пък поотлагането го владеем доста успешно!

Трябва ли да се поотложи например влизане в затвора - разчитаме на най-болнавото племе у нас - адвокатите. Като си говорим, че здравната каса е избушена - да знаете защо. Разумният адвокат притежава тапии за две дузини хронични заболявания, пенсионира се с делото, с което е започнал кариерата си и всички шапка му свалят и го наричат топ. Ако по някаква случайност топ адвокатът забрави да се разболее, тръшва се прокурорът. Ако пък и прокурорът не си е гледал календарчето внимателно - разкихва се съдебният състав. Щото и те за едната пенсия работят и за честта на българското правосъдие! Но със сигурност престъпника ще го осъдят. Маняна!

Всичко у нас подлежи на поотлагане. Пенсионирането ни например всяка година го поотлагат с по 4 месеца. Средноевропейското ни заплащане -за следващия си, още по-успешен мандат. Животът ни - за следващия ни живот. Според индийците било имало прераждане - след като се преродим и поживеем като трева, прасе, котка, куче, говедо, хлебарка или бройлер (според заслугите от сегашния ни живот), ще се пръкнем отново на тоя свят като човеци и ей за тогава ни обещават едно такова светло бъдеще, че направо ще окьоравеем от него. Какво ти светло бъдеще - направо бананова маняна!

Междувременно се налага, докато все още сме живи, да потърпим и да поотложим някои щения, защото изведнъж някой решава, че трябва да се затвори банката, в която париците ни трупат лихвички - и щрак! Мандалото лопва и ни оставя да си гледаме париците през прозореца на банката.

- Лоша банко - кара й се шефът на бенебето, като чете репликите от листче, скрито в шепичката, - ще те затворим, та да видиш хубаво ли е!

- Кога? - пита гузно лошата банка. Маняна. Банката уж е затворена,

ама не съвсем - нещо се пазарят дали все пак да не пооткрехнат малко вратата на трезора.

Ние вием на умряло - майната им на милионерите, да горят в червени пламъци, дайте си ни на нас париците, че изпукахме от глад!

Споко, казва доброто голямо бенебе, в понеделник си ги имате и ще почерпите! Ако не се наложи да поотложим малко всенародното благоденствие, разбира се. Е, наложи се, отложи се за маняна.

Какво ви разправям - царе сме на отлагането! Загубим изборите - симпатизантите гледат на кръв, щото никой не обича да го бият о дувара, ние ги успокояваме, че ще подложим ситуацията на спектрален и газов анализ, за да разберем какво точно се е случило и на какво мирише ситуацията, а след като проучим резултатите, ще им речем какво да правят. Кога? Маняна - след като си уредим резервното столче!

През това време слънце грее, дъжд вали, мечките се женят, та по тоя случай парламентът се опразва откъм съдържание и депутати, държавата започва да скърца и да дава заето, та се налага да си намери ново правителство отнякъде, старото с облекчение въздъхва и казва - споко, ние откога чакаме да ни се махне това гайле от главите, само още стотина обществени поръчки, два заема, триста назначения и си тръгваме, да не сме женени за тия кресла, това си е жива перверзия - да живееш с кресло на съпружески начала, вие за какви ни мислите...

И от един месец си тръгва. Но ние сме спокойни, знаем - със сигурност един ден ще си тръгне - маняна!

А по-предвидливите градове започнаха да си купуват стари качета, да ги изтъркалват насред улиците и да садят в тях палми, ама засега насажденията нищо не дават - ни фурми, ни кокосови орехи, за банани да не говорим. Поне сянка да правеха. Но пък придават на милото отечество все по-бананен вид.

Ама наистина много се обиждам, като някой го нарече милото ми отечество „бананова държава"! Вярно, климатът нещо се обърна, според учените сме тръгнали към субтропиците, с тенденция в още по-светлото бъдеще да продължим и към тропиците, та да нямаме нужда от парно, а всеки следобед да вали между два и четири, та да си спим на хладничко, ама чак пък бананова!

Не че и банани си нямаме - у нас банани да искаш, заринати сме с банани - даже книгите на „Славейков" в кашони от банани ги продават - ама чак пък държава...

Румен Белчев

В.”Труд”