Колко дълго оцелява коронавирусът върху различни повърхности?

Екип от американски учени от Националния здравен институт /няколко негови департамента в САЩ/, университета Принстън, Калифорнийския университет и Центъра по превенция и контрол на заразни заболявания /CDC/ са направили проучване с полагане на вируса върху различни повърхности и изпитание във въздушна среда, за да установят колко време след това той все още е способен да заразява.

Най-дълго време вирусът е оцелял върху пластмаса и неръждаема стомана – до 3 дни. Това предполага, че болничното оборудване, както и дръжките в градския транспорт са потенциални вектори на разпространение. 

Лекарите, които тестват пациенти знаят, че вирусът е наличен в големи количества в горните дихателни пътища, което означава, че при кашляне и кихане, той се разпространява във въздуха и по повърхностите чрез малки капчици.

„Стабилността на вируса във въздуха и върху повърхности може да окаже директно влияние върху разпространението му, тъй като той трябва да остане жизнен достатъчно дълго, след като е изхвърлен от приемника, за да зарази нов приемник“, обяснява Винсент Мънстер от Лабораторията по вирусология към американския Национален здравен институт в Хамилтън, Монтана.

Според него и целия екип учени разпространението по въздушен път обяснява случаите на „супер разпространение“, като този в Бостън, където повече от 70 души са били инфектирани по време на конференция на биотехнологичната компания Biogen.

Учените изследват колко дълго живее вирусът на различни повърхности и колко дълго циркулира в камера с въздух. След изчакване в продължение на период от няколко часа до няколко дни, те взимат проби и проверяват дали вирусът все още е достатъчно жизнен, за да заразява живи клетки в петри.

Материалите, които вирусът най-много е „харесал“, са неръждаема стомана и пластмаса, върху които е издържал 3 дни, а според учените е могъл да изкара и още. Най-малко патогенът е оцелял върху мед – само 4 часа. Във въздушната камера вирусът е бил жизнен за около 3 часа.

За да се установи как точно се разпространява коронавирусът, ще са необходими детайлни епидемиологични изследвания, но резултатите от експеримента на американските учени показват, че той може да се захваща за картонени кутии /като тези, с които най-често се доставят поръчки до домовете/ и за пластмасови калъфи за мобилни телефони.

Известно е, че коронавирусът се убива сравнително лесно с помощта на базирани на алкохол почистващи препарати и дезинфектанти. През февруари германски учени установиха, че почистване на повърхност, върху която има 1 милион частици от вируса, в продължение на 1 минута, ги редуцира до 100, като така намалява рискът от заразяване в голяма степен.

Бойко Борисов: Последните 30 години са най-хубавото нещо, което се е случило на страната ни в новата ни история

Премиерът публикува статус във „Фейсбук“ - по повод 30 години от 10 ноември 1989г. :

-Последните 30 години са най-хубавото нещо, което се е случило на страната ни в новата ни история. С много работа и усилия днес България е различна и тук се живее много по-добре. По време на Прехода преминахме през редица трудности - хиперинфлация, масови фалити на банки, пенсии и заплати по няколко долара, опашки пред магазините, празни щандове, блокиране на цялата държава, безнадеждност.

Днес това са спомени от миналото. България е член на НАТО и на ЕС, пътуваме свободно по света, БВП бележи ръст всяка година, а безработицата е на историческо рекордно ниско ниво. Извървяхме дълъг път и днес България се развива. Най-важното днес е, че резултатите се постигат с работа и зависят от всеки един от нас.

The Economist: България е на последно място в Европа по преживяемост от рак на белия дроб

В България е най-ниска преживяемостта по отношение на рака на белия дроб - едва 20% в сравнение с всички останали европейски държави. Показва международно проучване на списание The Economist относно онкологичните заболявания в Европа и България с фокус върху белодробния карцином, представено по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване.

Според изследването у нас разходите за лечение на този вид рак са най-ниски, а смъртността най-висока. Данните, които са използвали от The Economist за изследването са от 2011 г., като същевременно за повечето други европейски държави те са за 2016, 2017 и 2018 г. Лечението се промени коренно от 2011 г., откогато са цитираните данни, каза проф. Асен Дудов, председател на Българско онкологично научно дружество.

По думите му част от констатираните данни по отношение на преживяемостта не са така реални както са показани на графиката. Ракът на белия дроб е с по-висока цена на спечелените години в сравнение с цялата група на рака на дебелото черво, на простата и на млечната жлеза. И това е така, защото преживяемостта в тази група е много по-голяма, но същевременно в последните няколко години лечението на рака на белия дроб коренно се промени. От една фатална диагноза, каквато за съжаление той остава в по-късните си стадии, той вече може да бъде контролиран посредством биологичното лечение, генетичните лекарства, имунно терапията. Всичко това обаче се случи в последните години, които не са обхванати от цитираната статистика.

Той коментира и липсващия Национален онкологичен регистър, което затруднява актуализирането на данните през последни близо 10 години. „Регистърът ще бъде включен в единна информационна система, която се изгражда в момента. Целта е той да бъде част от независима институция, а не собственост на едно търговско дружество“, коментира председателят на комисията д-р Даниела Дариткова.

Стана ясно, че в държави, в които се харчи много по-малко за здравеопазване резултатите са по-добри. Нужно е да се изготви Национален план за контрол на рака, какъвто липсва само в две европейски държави - България и Румъния.
В България е най-ниска преживяемостта по отношение на рака на белия дроб - едва 20% в сравнение с всички останали европейски държави. Показва международно проучване на списание The Economist относно онкологичните заболявания в Европа и България с фокус върху белодробния карцином, представено по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване.

Според изследването у нас разходите за лечение на този вид рак са най-ниски, а смъртността най-висока. Данните, които са използвали от The Economist за изследването са от 2011 г., като същевременно за повечето други европейски държави те са за 2016, 2017 и 2018 г. Лечението се промени коренно от 2011 г., откогато са цитираните данни, каза проф. Асен Дудов, председател на Българско онкологично научно дружество.

По думите му част от констатираните данни по отношение на преживяемостта не са така реални както са показани на графиката. Ракът на белия дроб е с по-висока цена на спечелените години в сравнение с цялата група на рака на дебелото черво, на простата и на млечната жлеза. И това е така, защото преживяемостта в тази група е много по-голяма, но същевременно в последните няколко години лечението на рака на белия дроб коренно се промени. От една фатална диагноза, каквато за съжаление той остава в по-късните си стадии, той вече може да бъде контролиран посредством биологичното лечение, генетичните лекарства, имунно терапията. Всичко това обаче се случи в последните години, които не са обхванати от цитираната статистика.

Той коментира и липсващия Национален онкологичен регистър, което затруднява актуализирането на данните през последни близо 10 години. „Регистърът ще бъде включен в единна информационна система, която се изгражда в момента. Целта е той да бъде част от независима институция, а не собственост на едно търговско дружество“, коментира председателят на комисията д-р Даниела Дариткова.

Стана ясно, че в държави, в които се харчи много по-малко за здравеопазване резултатите са по-добри. Нужно е да се изготви Национален план за контрол на рака, какъвто липсва само в две европейски държави - България и Румъния.

Само 15 минути отне учредяването на партията „Няма такава държава”

на Слави Трифонов, предаде агенция БГНЕС. Неин председател е шоуменът, а заместници са част от екипа му от сценаристи. Никой не пожела да даде коментар на излизане след приключване на заседанието по учредяване на новата политическа сила.

Само един се осмели да каже, че събранието е закрито за журналисти заради така наречените „кафяви медии“ и защото не знаят кой с каква цел е дошъл.

vesti.bg