Сбъркани ценности

Тя, въпреки, че бе млада жена,  винаги  изпитваше респект и уважение към възрастни и инвалиди. Винаги гледаше на пазара да купи продукти от различни баби, за да ги подпомогне тях, а не наглите продавачи-прекупвачи...
Винаги купуваше вестници и книги пак от по-възрастните продавачи или от млади хора-инвалиди. Винаги се стремеше да помогне, когато и с каквото можеше.
След  повече от година един хубав ден се разговори с вестникопродавачката, от която купуваше, защото бе жена на годините на майка и, към която изпитваше  и известно съжаление, че в студ и пек тя е все там на пазара и продава на сергията....
В разговора жената и сподели, че има повече от четири апартамента, повечето от които наследствени и дадени под наем. На въпроса  защо работи все пак вестникопродавачката отговори, че има и деца и внуци и иска да им осигури пари, нищо,че и те работят и са добре подсигурени....
Младата жена остана потресена и от тога никога повече не се спря и не купи нищо от нейната сергия.

Действителността е такава

Жарък, августовски преди обед.Стъклената автобусна спирка бе  като врящ аквариум, но без вода. И птиците явно се бяха изпокрили нейде  и те под дълбока сянка, защото чуруликането им хич го нямаше-не се чуваше ама изобщо.Малко кученце се протягаше под палещите лъчи и явно само то се чувстваше добре. Тя приседна на пейката и лакомо захапа топлата мекица. Помисли си, че удоволствието да е безпарична до заплата си струва, тъй като сладостта, която усети да се разлива из цялото и тяло бе неописуема. Унесена в собствените си мисли някак през мъгла чу тия глас-"извинете, колко струва една мекица сега?". Машинално отговори-30 ст.. После леко се обърна и  видя възрастният човек до себе си.В нещо до болка неистово той и заприлича  на нейния починал баща. Беше с бяла чиста шапка, със стари, но също чисти дрехи  и нокти, както на ръцете, така и на краката. Кротко стискаше чанта, кърпена на ръка с големи бодове  явно от самия  него. Той извади портмонето си, порови дълго в него и въздъхна -"е, само жълти стотинки са ми останали вече"...На нея просто залъкът и приседна. Стана уж да види идвали автобусът и бързо му каза "не се обиждайте, но ми стана тежко, защото не бива да ям мазно, забранено ми е. Вземете двете мекици, не са пипани с ръка, моля ви". Той с достойнство отказа на няколко пъти, но тя  просто остави пликът до него на пейката и се отдръпна, за да не се чувстват притеснително и двамата.
В автобуса го видя как се качва  от по предната врата. Беше усмихнат, стиснал пликът с мекиците до гърдите си сякаш носеше голяма скъпоценност. Очите и  заплакаха...