Translate

четвъртък, 5 май 2011 г.

казано-речено


Правим преразпределение на медикаментите за онкоболни за месец май там, където са нужни. Някои болници Вече ни съобщиха, че не Желаят доставка, защото Вече са сключили договори.
Гергана Павлова, зам.министър на здравеопазването, пред в. "24 часа". 

България е най-мързеливата страна в света. Абсолютни лидери сме в Европа по ползвани болнични

Твърди престижното издание „Икономист", на база изчислени почивние дни през годината.
Страната ни е с най-много официални празници ­ 13 почивни дни, след Япония, където има 16. Всеки българин има и по най-малко 20 дни годишен отпуск.
„Икономист" изчислява още, че българите ползват средно по 22 дни болнични. Това ни прави абсолютни лидери в Европа и по този показател.
Общата сметка показва, че българите почиват по 55 дни в годината освен съботите и неделите. Проспериращи държави като Франция и Германия имат съответно 48 и 42 почивни дни годишно.
Изданието прави извода, че след като у нас се работи най-малко, естествено е да сме най-бедната страна в Евросъюза.
Вчера пък беше последният ден от годината, в който работим за държавата. От днес -05.05.11. вече ще го правим за себе си. За да попълнят държавния бюджет, през тази година българите работят до 4 май, а до 13 май ще попълват и дефицита.


сряда, 4 май 2011 г.

Национален стандарт - 20 мин. за пристигането на линейка, до мястото на инцидента

В концепцията за развитие на спешната помощ у нас, която бе представена от здравният министър д-р Стефан Константинов е записано, че МЗ ще въведе национален стандарт за време, през което екипите да достигнат до мястото на инцидента. Съгласно него линейките ще трябва да пристигат до 20 минути в 90% от спешните живото застрашаващи случаи, като за останалите не трябва да се допуска интервал, по-голям от 40 минути. Тези случаи, при които този период от време не е спазен т. е. превишен е, ще бъдат анализирани и ще бъдат оправдавани само при изключителни условия – метеорологични, бедствия и крупни аварии. Отделните центрове за спешна помощ могат да си поставят още по-високи времеви стандарти от приетия на национално ниво.
По думите на д-р Константинов и сега в повечето населени места в 58% линейките на спешната помощ идват дори за по-малко и от 20 минути, а в други за 30 мин.. В останалите 15% от населените места обаче линейките достигат за повече от половин час. Това се случва обикновено в труднодостъпни райони или в градове с натоварен трафик, като София, Варна и Пловдив. Проблемът е основно в София, обясни здравният министър. Статистиката сочи, че за 2010 г. броят на забавените повиквания за повече от 20 мин. е 34 824, т. е. 4% от всички изпълнение повиквания като 79% от тях или 27 637 са регистрирани именно в София град.
В концепцията е заложено оптимизиране на структурата на спешна помощ.
Спешните центрове трябва да се разкриват единствено на база два критерия - отдалечеността на населените места и гъстотата на населението, а не както през последните години, след политически натиск и предимно преди избори, каза той и обеща, че засега няма да бъдат закривани или разкривани филиали на спешната помощ в страната.
Анализите на МЗ за сегашното състояние на спешната помощ показват, че към момента 97% от щата е зает и там работят 6887 души. 3759 от тях са медицински специалисти - 1146 лекари, 1103 медицински сестри и 1500 фелдшери. Всеки четвърти медицински специалист обаче е във възрастовата граница 55 - 65 години и скоро ще напусне системата. Останалите 3555 души - 63% пък са между 35 до 55 години. Половината от работещите лекари в системата не притежават специалност. Едва 568 от тях имат такава. Най-много са фелдшерите, но у нас вече не се изучава тази специалността, което означава, че в скоро време ще има над 30% дефицит и от тях. Предвижда се обаче кадровият дефицит да бъде компенсиран с парамедици.
В тази връзка здравният министър съобщи, че предстои да бъде разкрита нова специалност в акредитираните медицински университети, за тяхната подготовка. Така например шофьрите-парамедици ще бъдат обучавани една година, а останалите-две. Задълженията на парамедиците включват- интубиране, дефибрилация и др., но не и поставяне на диагноза или назначаване на лечение, поясни д-р Константинов. Той обаче отхвърли идеята студенти по медицина, в горните курсове, да поемат тази дейност, тъй като според него, работата на парамедиците е много специфична и изисква определени умения.
Според здравния министър обучението им може да започне още от следващата година и след две години да имаме първите парамедици с преминат едногодишен курс, а след три години – с двугодишен.
МЗ предвижда да се изгради система и национален център за продължаващо обучение. Новите кадри ще се обучават по европейски модел и чрез финансиране от Брюксел Така максимално ще се облекчи и засили приемът на лекари, специализиращи "Спешна медицина”. Ще се въведат и алгоритми за поведение и работа  при оказване на спешна медицинска помощ. 
За по-доброто покритие на страната със спешна помощ ще се въведат три вида екипи, които ще се отзовават на повикванията в зависимост от тежестта им.|На тел. 112 или 150, операторът ще отсява по специален въпросник сложността на случая. Според това ще се изпраща на място един от трите вида екип.

Първият вид ще е лекарски екип. Той ще се състои от шофьор, парамедик и лекар. Тези екипи ще се профилират по степен на готовност за реанимационни мероприятия или по специалности. Вторият ще е парамедицински т. е. от шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Те ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациента да се транспортира възможно най-бързо до подходящата болница, а третият – транспортният ще бъде само от обучен шофьор и ще се използва само за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на лекар. Линейките ще карат пациенти в точно определени лечебни заведения, разполагащи с материални ресурси и лекари. Тези лечебни заведения, с развита спешна дейност,  ще бъдат целево стимулирани с пари от  МЗ.
Д-р Константинов подчерта, че системата има нужда най-много от долекарски екипи - парамедици.
Предвижда се и гъвкавост в разпределението на медицинските екипи в отделните места в зависимост от особеностите им. Така например в големите градове над 200 000 души ще има повече от 1 изходна точка на екипите за спешна помощ. В районите, където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 мин. време за достъп до спешна помощ, както и на магистрали ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи. Освен това предстои и преструктуриране на филиали, така, че да се покрият по-добре нуждите на населението.
Концепцията предвижда също така одобряване на финансирането на спешната помощ. Това означава стартовите възнаграждения на медицинските специалисти (фелдшери и мед.сестри) да бъдат 3 пъти минималната работна заплата или 720 лв., а на лекарите – около 1200 лева.
В момента с допълнителното материално стимулиране лекарите в спешната помощ получават по 1000-1100 лв., а това е по-малко от това, което взимат колегите им в ПИМП и прави работата им неатрактивна. Изключително важен стимул е доходите на лекарите в спешните центрове да станат съизмерими с доходите на колегите им от извънболничната помощ, коментира д-р Константинов.
Заплатите могат да бъдат увеличени още от следващата година, чрез вътрешно преразпределение на средствата за здравеопазване, каза той. За да функционира нормално спешната помощ са необходими 150 млн. лв. годишно, което е със 75 млн. лв. повече, отколкото се отделят в момента. Здравният министър заяви, че ще поиска от МФ 70 млн. лв. повече за спешната помощ догодина, като увеличението ще бъде предимно за повишаване на възнагражденията на работещите в системата-60 млн. за заплати и осигурителни плащания на персонала, 10 млн. за поетапна подмяна на санитарните автомобили, 1 млн. за поддържане на информационно-комуникационната система 1 млн. лв. за обучение и квалификация на персонала, 3 млн. лв. за поддържане на материално-техническата база, апаратура и оборудване на екипите.
Заради социалната значимост на спешната помощ, която през последните 10 години се превърна в буфер на проблемите в здравната система, държавата ще остане основен източник на финансиране. Д-р Константинов припомни, че спешната помощ е изключителен ангажимент на държавата. Успоредно с това обаче трябва да бъдат търсени и включвани допълнителни източници на финансиране като НЗОК. От МЗ предлагат здравната каса да покрива поне тези дейности, извършвани от екипите на спешна помощ, като транспортиране на болни от едно до друго лечебно заведение, след 24 часа от първоначалното им хоспитализиране, което ще бъде реален източник за свежи средства в системата.
Концепцията предвижда още и подобряване на комуникацията между центровете за спешна помощ, линейките и лечебните заведения.
Това ще стане чрез интегриране на системата за комуникация на центровете за спешна медицинска помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания. Контролът над системата ще се засили и чрез използването на GPS връзката на ЦСМП. Спешният тел. 150 ще бъде интегриран в тел. 112.  
В момента на много места, в центрове и филиали, се използват "халваджийски тефтери", в които се записват обажданията и се предават устно по GSM-и и така не може да се проследи системата. С такива тефтери работели в спешния център в София. д-р Константинов бе категоричен, че това трябва да се спре и не бива да се случва за в бъдеще. Всички линейки трябва да са с GPS. Всички повиквания трябва да се регистрират в компютри. Ще се искат разпечатки от всички сигнали и разпечатки от GPS-ите, за да се знае какъв е бил пътят на линейката. Може би, в рамките на шегата, ще се затрудни подслушването от страна на медиите какво си говорят в спешните центрове", каза още д-р Константинов.
Той предупреди, че от следващия месец здравното министерство ще започне внезапни проверки, поне в по два спешни центъра дали работят с наличната GPS система.
Здравният министър напомни, че състоянието и развитието на спешната медицинска помощ е най-тясно свързано със състоянието на извънболничната медицинска помощ. И ако има достатъчен брой дежурни лекарски кабинети, работата на спешната помощ ще се облекчи и ще се осигури гарантиран достъп на хората до медицинска помощ, чрез законови промени и финансови стимули . Друг важен елемент, по думите му е подобряването на връзката между спешната и болничната помощ. В момента всяко лечебно заведение за болнична помощ трябва да осигурява прием на спешни пациенти 24 часа в денонощието. Обществена тайна е, че приема обаче липсва в една не малка част от лечебните заведения. Поради тази причина трябва да се създаде нова здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ. А осигуряването на спешната помощ от тези лечебни заведения трябва да бъде обвързано и с допълнително заплащане за извършваните дейности, бе категоричен той.
МЗ дава срок от 3 месеца за широка обществена дискусия, обсъждания и корекции в концепцията преди официалното и приемане от Министерския съвет.
-Още през следващата година може да има законови промени. Това са дейности, които изискват много време, но това е правилният път. Ако не вземем мерки рискуваме след 3 години да останем без кадри в спешната помощ, убедено заяви министърът и наблегна, че се надява концепцията да бъде одобрена и от Министерството на финансите. Ако има политическа воля и обществена подкрепа, оптималният срок за реализирането на концепцията ще бъде от 3 до 5 години, завърши той.
------
Системата за спешна медицинска помощ в България включва 28 центъра в отделните области със 198 филиала към тях, които се намират в различни общини.
За периода  2006 – 2010 година средствата за спешна помощ са увеличени от 52 на 82,1 млн. лв. Въпреки това обаче, те са крайно недостатъчни, констатират от здравното министерство. Годишният разход за спешна медицинска помощ на 1 българин през 2010 г. е 10, 86 лв., като за различните центрове за спешна медицинска помощ стойностите на този показател варира. най-ниски са разходите в центрове с по-висока гъстота на населението (София град – 5,8 лв. на 1 жител; Пловдив – 7,8 лв. на 1 жител) и най-високи в центрове, обслужващи отдалечени и трудно достъпни райони с ниска гъстота на населението ( Смолян – 22,2 лв. на 1 жител; Видин – 18,3 лв. на 1 жител, Кърджали – 17,1 на 1 жител). Основната част от разходите на спешните центрове е за трудови възнаграждения (78%), а за издръжка – горива, режийни, отиват около 21,6% от общите разходи. Въпреки това средната заплата в системата е 630 лв., което води до отлив на желаещи за работа в системата.
Повече пари трябват, защото и през последните години има инфлация, цените на горивата се увеличават, а "линейките все още не са тръгнали на слънчеви батерии" каза здравният министър. Д-р Константинов коментира идеята за лекари на мотори като посочи, че е добре, ако те се използват за ходене по домовете за диагностика, за писане на рецепти и др. и заключи, че ние нямаме достатъчно лекари за линейки, камо ли за мотори. 
------
Спешната помощ продължава да се занимава с несвойствени дейности, акцентира  д-р Константинов. Статистиката показва, че само при 25% от обслужените възрастни е била необходима спешна хоспитализация в болница. Броят на обслужените деца е 87 207, като 38%, или 33 170 от тях, са били хоспитализирани по спешност. Много от прегледите са амбулаторни - хората са идвали на крака за преглед в спешния кабинет. За една година през центровете и техните филиали на място са преминали 629 336 или приблизително толкова хора, колкото са били и осъществените спешни повиквания. Те са около 850 хил. годишно.
Това показва, че почти 50% от работата на спешните центрове са свързани с оказване на медицинска помощ, която всъщност трябва да се предостави от лечебните заведения или лекарите в доболничната помощ.
Средната натовареност ма един екип през годините е относително еднаква - 3,2 повиквания на 12-часово дежурство. Тя обаче е различна в отделните региони, като достига до 7,6 повиквания в София-град. Варира и броят на повиквания - от 7,2 на 100 души в Русе до 253 на 100 в Смолян. Средната стойност на показателя за страната е 11 повиквания на 100 души.

казано-речено

Да караш кола в България е три пъти по-опасно, отколкото да воюваш с талибаните в Афганистан, каза директорът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев. 
В сутрешния блок на БНТ на 03.05. т. г. той коментира, че проблемът е в манталитета и липсата на ефективен контрол. 
Контролът според нега не се изчерпва само със задълженията на КАТ и на полицията, а по-скоро трябва да е контрол на всички етапи. 
Американските военни, които са изпратени на обучение у нас, не стрелят толкова, колкото карат по нашите пътища, за да са обучени как да карат при военни услови, каза още ген. Тонев.

Безплатни прегледи за превенция и ранна диагностика на вредите от ползване на солариум през май и юни ще извършват частно практикуващите кожни лекари

На 3ти май 2011 г. Сдружението на частно-практикуващите дерматолози стартира кампания за намаляване на риска от развитие на усложнения от ползване на солариум. През месеците май и юни дерматолозите ще разясняват вредите от придобиването на изкуствен тен чрез солариум. Лекарите също така ще преглеждат безплатно с цел навременно установяване на последиците от придобиването на изкуствен тен.
През 2009 година въз основа на натрупаните медицински данни СЗО определи солариумите като устройства, които предизвикват злокачествени промени по кожата. Идеята за тази кампания възникна поради изключително нарасналия интерес към придобиването на изкуствен тен чрез използване на изкуствени ултравиолетови лъчи. Тази тенденция е особено изразена сега в предлетните месеци, когато хората се подготвят за слънчевите лъчи, както и преди абитуриентските балове. През последната година соларните студия станаха особено многобройни и услугите им са изключително достъпни. Това накара специалистите-дерматолози да припомнят на хората, решили да изложат кожата си на подобно въздействие, че освен за положителното въздействие човек трябва да помисли и за опасностите от използването на солариум, а именно увеличаването на риска от рак и преждевременно стареене на кожата.
Проблемите на кожата, възникващи под въздействието на солариумите, могат да бъдат напълно предотвратени в много голяма степен. Това може да стане чрез един профилактичен преглед преди периода на излагането на действието на изкуствените ултравиолетови лъчи в солариума. Промените на кожата никога не се развиват внезапно, необходими са месеци и дори години, за да започне процеса на стареене или възникване на раково образувание. Ето защо редовният преглед от дерматолог може да се окаже особено важен за навременното установяване на тези проблеми. В рамките на подобна консултация заинтересованите може да получат и оценка на индивидуалния риск за развитие на злокачествено заболяване на кожата.
Прегледите ще се извършват от дерматолозите по предварително уточнен график. Повече информация за лекарите, участващи в инициативата, приемните им часове и клиниките  можете да се намери на следните адреси: www.dermasofia.com и www.bioderma.bg