България липсва напълно от картата на Европа по отношение на биологичните терапии, а у нас само върха на айсберга на атопичния дерматит все още е видим

НС на НЗОК трябва да вземе решение атопичния дерматит да се лекува, ако системата се интересува.

 

 

Атопичният дерматит е социалнозначимо заболяване, което трябва да бъде включено в списъка на заболяванията, за чието лечение НЗОК заплаща напълно или частично. Около този призив се обединиха специалисти по дерматология и представители на пациентски организации при старта на информационната кампания "Свободни в своята кожа". Тя цели да се повиши информираността на обществото за здравните и социално-икономическите измерения на заболяването. организатори на инициативата  са Българското дерматологично дружество, Българската асоциация за закрила на пациентите и Федерация Български пациентски форум. 

 

В България с атопичен дерматит живеят около 200 000 възрастни. Същевременно тя е единствената страна в ЕС, в която атопичният дерматит не е сред социалнозначимите заболявания, чието домашно лечение се реимбурсира от здравните фондове.

„Атопичният дерматит е най-честото кожно заболяване в света - засяга над 230 млн. души. Боледуват между 2 и 5% от възрастното население. В последните години заболеваемостта
нараства 2-3 пъти. У нас има около 600 000 души с атопичен дерматит, от които 200 000 са възрастни“, съобщи проф. Снежина Василева, началник направление по автоимунни кожни заболявания в Клиниката по дерматология в УМБАЛ „Александровска“, член на УС на Българското дерматологично дружество.

Атопичният дерматит /част от голямата група на екземите/ е едно от най-често срещаните кожни заболявания наравно с псориазиса, съобщи проф. Снежина Василева, проф. към Университетската катедра по дерматология и венерология в Медицински факултет на МУ-София и член на ръководството на Българското дерматологично дружество, по време на семинара за журналисти, посветен на кампанията - „Свободни в своята кожа“.

По думите и до 30% от хората в развитите индустриални общества страдат от атопичен дерматит. Повишена е заболеваемостта най-вече в големите градове. А 1% всички с тази диагноза са с умерено тежка и тежка форма на заболяването. Атопичния дерматит е силно сърбяща дерматоза, която повлиява негативно върху различни аспекти от живота им и изключително влошава качеството им на живот. Води до сериозни нарушения в съня и проявата на инсомния. Това системно заболяване нерядко води до дихателни смущения, вследствие на нарушената структура на кожата, причина е за отсъствие от работа при 57% от пациентите /повече от 11 дни/, които страдат от понижено самочувствие, изпадат в депресия и се превръщат в "палачи" за семейството си. При немалка част от децата атопичният дерматит изчезва в пубертета, но стресът / матурите например/ може да провокира и задълбочи състоянието при подрастващите. Но симптомите при умерена и тежка форма на заболяването са сериозни и продължителни. 85% от пациентите се оплакват от сърбеж, който при 61% се описва като тежък и непоносим, при 42% продължава над 18 часа на ден като се засилва през нощта, а при 77% е налице силна болка и дискомфорт. Кожата е суха,образува сквами /люспи/, а от разчесването  раните са непрестанно влажни, подчерта проф. Василева.

 Част от пациентите развиват съпътстващи заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, костната система и др. „Затова гледаме на атопичния дерматити като на системно заболяване и  не бива да се приема като просто един сърбеж, обясни проф. Василева.

Ето защо според нея терапията за умерено тежката и тежката форма на заболяването трябва да бъде реимбурсирана от НЗОК.

Доц. Жана Казанджиева от Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“ посочи, че за по-малко от 30 години пациентите с атопичен дерматит са се увеличи от 8% до 30%. По думите й атопичният дерматит е болест на развитите общества, където хигиената е издигната в култ, околната среда е силно замърсена и стресът е често явление. Тя посочи, че състоянието на болните от атопичен дерматит се влошава от ползването на неправилна козметика и процедури, тютюнопушенето, храненето, качеството на водата за къпане, замърсеният въздух влошават и др. Вече има и атопичен дерматит, който се появява след 60-годишна възраст.

Доц. Казанджиева подчерта, че у нас все още пациентите заплащат изцяло лечението на заболяването, независимо дългогодишните опити на лекари и пациентски организации за включване на атопичния дерматит в Списъка на заболяванията, реимбурсирани напълно или частично от НЗОК. А това поставя пациентите в страната в неравностойно положение в сравнение с пациентите от другите европейски държави. България липсва напълно от картата на Европа по отношение на биологичните терапии, а у нас само върха на айсберга на атопичния дерматит все още е видим,заяви тя.

„През 2021 г. имаме ново оръжие срещу средна и тежка форма на АД – биологични лекарства, някои вече са на разположение в Европа. Българските пациенти обаче нямат достъп до иновативните терапии, тъй като заболяването не е в списъка на НЗОК на заболяванията, за чието домашно лечение тя заплаща напълно или частично“, каза доц. Казанджиева. „По отношение на реимбурсацията, искаме да я има за терапиите, с които се работи в Европа, да сме европейци докрай. Нищо повече от това“, допълни тя.

„Процентът на хората, с умерено тежка и тежка форма на атопичен дерматит, които се нуждаят от труднодостъпно лечение, е твърде малък, за да бъде пренебрегван от НЗОК. Заболяването не бива да се гледа като глезотия. И не говорим за стотици хиляди, а само за десетки пациенти, които обаче не могат да си позволят биологична терапия. Здравната каса изисква да са изпълнени поне 3 от 5 критерия, за да има реимбурсиране на домашното лечение за дадено заболяване. Атопичният дерматит покрива достатъчно критерии, но въпреки това все още не е в списъка “, каза директорът на ARPharM Деян Денев.

Атопичният дерматит е свързан с 3,7 пъти повече посещения в спешни отделения и при лекар, като 30% от пациентите у нас съобщават за намалена трудоспособност или влошена производителност. Икономическата тежест вследствие на това се изчислява на 6007 лв. годишно на човек, или около 1,67 млн. лв. /преки и непреки разходи/ за цялото население годишно. Това е равно на 1,39% от БВП за 2019г. Но има терапевтична възможност за две биологични лекарства /одобрени от ЕМА-Европейската агенция по лекарствата /, които могат да я намалят в пъти, но пациентите не могат да си ги позволят. И точно тях е необходимо НЗОК да реимбурсира. Очаква се тези иновации да бъдат на разположение на пациентите в ЕС до края на годината. А у нас средно 707 дни от датата на одобрение от ЕМА е времето за включване на нов лекарствен медикамент в реимбурсния списък на НЗОК, припомни Денев и акцентира, че България е единствената държава в ЕС, в която атопичния дерматит не е на радара на здравните власти и здравната каса не заплаща лекарствата за неговото домашно лечение.

От няколко години се предлага то да бъде включено в списъка на НЗОК и надзорният съвет може да го направи по всяко време. НС на НЗОК трябва да вземе решение атопичния дерматит да се лекува, ако системата се интересува, в заключение каза той.

„България на картата на Европа е като местоположение, но извън нея като възможности за лечение. Единственото кожно заболяване, признато за социалнозначимо, е псориазисът. А един на всеки 10 души има проява на дерматит в някакъв момент от живота си. Честотата на разпространение на атопичен дерматит в детска възраст нараства от 8 на 12%.Това е сериозно хронично възпалително заболяване, за което от години настояваме за по-добри грижи и стандарт на живот, със заплащане на лечението от здравната каса, защото то може да се провокира от околната среда , стрес, препарати и може да е съпроводено и с алергии. Може да го сравним с ефекта на снежната топка – силен, постоянен сърбеж, водещ до обрив, който води до още по-голям сърбеж “, коментира Ива Димова, председател на Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения.

Иван Димитров от Български пациентски форум пък подчерта, че пациентите с атопичен дерматит освен стигматизирани, са демотивирани и дискриминирани от здравните власти, които отказват да признаят значимостта на заболяването, а това води и до тежки психологически проблеми. Той също призова Надзорния съвет на НЗОК да погледне документите, които са им предоставени и да вземат решение да включат атопичния дерматит в списъка от реимбурсираните заболявания.

И подчерта, че като пациентска общност държат всеки пациент да получава адекватно лечение и щом то съществува в Европа трябва да го има и у нас. 

„Проблемът с реимбурсацията на лекарствата от НЗОК е и за много други заболявания, не само за атопичния дерматит. Преместването на фонда за лечение на деца към НЗОК през 2019 г. например не доведе до по-добри резултати, даже сега се обсъжда осигуряване на повече средства поради недостиг“, каза aдвокат Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Той предложи проблемът с атопичния дерматит да се обсъди и с надзорния съвет на НЗОК.

Лекарите и представителите на пациентските организации се обединиха около тезата, че е необходимо да се обнови реимбурсния списък на здравната каса, в който атопичния дерматит трябва да бъде включен и да се заплаща за лечението му.