Translate

петък, 10 февруари 2012 г.

Бюджетът на столицата: по-малък отпреди две години

Новият бюджет на София за 2012 г. беше одобрен, без да е ясно изпълнението на миналогодишния.
Той ще е 1.274 милиарда лева, реши Столичният общински съвет (СОС) , т.е. ще е по-малък с 43 млн. лв. спрямо миналогодишния и с 11 млн. лв. спрямо 2010 г. 
Основните приоритети, по които няма да има намаление на средствата, са транспорт, екология и образование.
Най-много средства,  521 млн. лв., но с 40 млн. лв. по-малко от заложеното през 2011 г., което не беше изпълнено, трябва да дойдат от местни данъци и такси.
Средствата от европейски програми – 439 млн. лв, със 115 млн. лв. повече спрямо 2011 г. , са за доизграждането на метрото, завода за боклука, строителството на четири канализационни колектора в Овча купел, ремонт на девет училища, превръщането на Централната баня в музей на София и модернизацията на градския транспорт. 
Същите проекти се изпълняваха и през тази година, като по тях са платени 362 млн. лв. при заложени 324 млн. лв., според данните на общината. През тази година София не планира да започне строителството на завода за боклука, а само инсталацията за компостиране на отпадъците и довършване на строящото се депо.
В бюджета за 2012 г. се намаляват парите за здравеопазване с 5 млн. лв., като са планирани 30.7 млн. лв., екология, улично осветление, както и за капиталови разходи.
С по половин милион лева са намалени средствата за почистване на междублоковите пространства, както и за озеленяване. С 2.5 млн. лв. са намалени парите и за други мерки за опазване на околната среда.
Чистенето и картите за градския транспорт ще продължат да гълтат най-много пари. За безплатни карти в градския транспорт отново ще бъдат дадени 90 млн. лв. Толкова бяха разходите и през м.г., но през лятото съветниците дадоха допълнително още 14 млн. лв.
С един милион са увеличени пък парите за фирмите, почистващи града, и те ще получат над 87 млн. лв. през 2012 г.
София няма да тегли нови заеми през 2012 г., а ще насочи усилията си към усвояване на вече одобрени.

Изваден зъб разваля още два


 Кариеси издават болния черен дроб, обяснява д-р Венцислав Стоев

 
Ваденето на зъб не е спорт и трябва да става по строги медицински показатели, обяснява д-р Венцислав Стоев, председател на Сдружението на зъболекарите. Някои хора смятат, че така ще си спестят неприятните емоции и финансите около продължителното му лечение, но това е твърде повърхностно мислене, изтъква специалистът.
Един изваден зъб е равен на 2 липсващи, казва стоматологът. Причината е, че онзи на отсрещната страна веднага "излиза от играта" при сдъвкването на храната. Понякога "самотникът" прораства и се издължава чак до отсрещния венец, разказва д-р Стоев. Ако дълго време не се постави имплантът, съседните зъби започват да се разреждат към празното място. Стоматологът припомня - още в древен Китай са открили връзката на зъбите с други органи и системи в тялото, припомня д-р Стоев.
Резците са свързани с бъбреците, кучешките - с черния дроб и жлъчката, а шестият и седмият зъб - със стомаха, обяснява д-р Венцислав Стоев. Ако някой се извади, страда и органът, "прикачен" към него. Има и обратна връзка, уточняват стоматолозите. Например заболяването на черния дроб води до образуването на кариеси на всички кучешки зъби. В такъв случай наблюдателният зъболекар би трябвало да предупреди пациента си да се консултира със специалист по чернодробни болести.
Според д-р Стоев цената, която заплаща Националната здравна каса за пломба, е крайно недостатъчна. НЗОК дава 28 лв. за химиополимер или амалгама за децата и 24 лв. за възрастните, а те доплащат още 4 лв. От една страна, касата финансира стари материали, с които повечето колеги не работят, изтъква специалистът. От друга, стойността на пломбата излиза около 90 лв. 60 лв. са само материалите, а останалата сума покрива труда на зъболекаря. Абсурдът е, че у нас годишно на човек за зъболечение се пада по 14,12 лв., подчертава д-р Стоев. И се аргументира - тазгодишният бюджет на здравната каса за стоматологични услуги е 104 млн. лв. за 7 млн. 364 хил. души.
В същото време касата трябва да подсигури минимум 56,24 лв. за всеки възрастен пациент, тъй като толкова излизат двете медицински дейности заедно с профилактичния преглед. Някои фирми решават проблема, като отпускат на служителите си определена сума за зъболечение. Д-р Стоев сподели, че голяма компания дава по 300 лв. на служител годишно. След като пациентът представи фактурата от зъболекаря, касиерът я осребрява. Според д-р Стоев денталните услуги би трябвало да се покриват от допълнителни здравни фондове, като всеки пациент разполага с натрупваща сметка. Така може да се осигури достатъчно финансиране, което да гарантира качествени услуги.
Без доверие между пациента и зъболекаря не може да има успешно лечение, отбелязва още д-р Стоев. Според него пациентът дори трябва да бъде приятел с доктора. И в денталните факултети би трябвало да се изучава клинична психология, за да знаят лекарите как да се справят с конфликтните хора със зъбобол. Сдружението организира такива курсове. Разиграват различни ситуации и стоматолозите влизат в ролята на трудни пациенти или груби доктори, разказа д-р Стоев. По време на обучението научават, че "няма втори шанс за първото впечатление на пациента". А човек трябва да се чувства удобно и сигурно в кабинета. "Фоновата среда е важна - от малките предмети на изкуството до миризмата", отбелязва д-р Стоев. Има хора, които не прекрачват прага на кабинета не заради липса на пари, а от страх. Съвременната дентална медицина обаче дава възможност за работа без болка или с минимална болка.

Румяна Милева 
Информационна агенция "Стандарт"

Новите бездомници на Гърция

Доскоро те са имали и работа, и дом. Днес обаче живеят на улицата. Наричат ги "новите бездомници на Гърция": хора от средната класа, които надали някога са си представяли, че ги чака такава съдба, пише днес Дойче веле.
Драстичните съкращения на държавните разходи, болнавата икономика и нестабилната конюнктура оставят дълбоки рани в гръцкото общество. През 2011 година 320 000 гърци са останали без работа. А много от тях - и без дом. Според непотвърдени данни на неправителствени организации, от 2009 година насам броят на бездомниците по гръцките улици е нараснал с цели 25%. А броят на 
хората, ползващи услугите на кухните за бедни, е скочил с 15%.
Маркус Боларис, зам.-министър на здравеопазването, е наясно с проблема. "Наскоро добавихме нова категория в нашия списък на бездомните. Кръстихме я "Новите бездомници". 

Става дума най-вече за гърци с добро образование, загубили жилищата си заради неплатени сметки. Преди да останат на улицата, те са водили съвсем нормален начин на живот", казва Боларис.
Един от многото
Те се крият в затънтени улички, складират малкото си лични вещи в колички за пазаруване, търсят храна в кофите за боклук, спят в парковете и под мостовете. В приютите за бездомници отдавна вече няма места, а броят на запитванията расте ли, расте.

41-годишният Панайотис е един от "новите бездомници". Дълги години той е работил като главен готвач в луксозни хотели и заведения. Заради кризата обаче Панайотис губи работното си място, а покрай него и жилището си, тъй като няма как да погасява взетия заем. Панайотис все пак е имал късмет - намерил е подслон в приюта на една атинска неправителствена организация.
Радост в мъката
"Този обрат в живота ми дойде като гръм от ясно небе. Никога не съм и предполагал, че може да ми се случи подобно нещо. Все още ми е трудно да приема ситуацията. Срамувам се... Ако не бяха приятелите ми и мястото в този приют, сигурно отдавна щях да съм посегнал на живота си", разказва Панайотис. И добавя:
"Междувременно осъзнах, че трябва да ценим малкото, което ни прави щастливи. Не е необходимо да тичаме подир големи цели и скъпи придобивки. Достатъчно е да имаш семейство, малко приятели и работа, която ти доставя удоволствие. Това са важните неща в живота."

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Кодак, която съществува от 131 години, стана жертва на изоставането си в областта на цифровите технологии

Американската компания Ийстман Кодак спира  производството на цифрови фотоапарати, джобни видеокамери и цифрови рамки за снимки, за да се съсредоточи върху продажбата на патенти и принтери.
Компанията, която е пионер в областта на фотографията, обяви фалит на 19 януари, за да успее да се преструктурира, без да се налага да отговаря на исканията на кредиторите си. 
Кодак, която съществува от 131 години, стана жертва на изоставането си в областта на цифровите технологии.С въвеждането на дигиталните апарати и камери обаче конкуренцията става непосилна. Според финансовия анализ "Кодак" няма реализирана печалба вече 4 години.
От компанията увериха, че макар да се оттеглят от производството на фотоапарати и видеокамери,  запазват силна позиция на пазара
Любопитен факт е,че с фотоапарат на компанията са направени първите снимки на Луната.
Първият фотоапарат на „Кодак“ е пуснат на пазара през далечната 1888 година.

Александър Авджиев - журналист от БНТ се нуждае от спешно лечение в чужбина



Диагнозата е „рак на белите дробове”.
Сашо и неговото семейство молят и благодарят на всички, които могат да дарят средства на изписаната дарителска сметка:
Банка ДСК ЕАД
IBAN:     93STSA93000020103800
BIC:        STSABGSF
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ АВДЖИЕВ