Диагностицирането на
детска церебрална парализа /ДЦП/ още през първите 6 месеца от живота на бебето повишава шансовете за
успешно лечение, твърди проф. Мемет Йозек, ръководител на Катедрата по
неврохирургия в Acıbadem Mehmet Ali Aydınlar University и детски неврохирург с международна
известност. ДЦП се дължи на трайно увреждане на мозъка преди, по време на
раждане или непосредствено след него, като недоносените бебета са с по-висок
риск. През първата година от живота на бебето лечението на това състояние се
подпомага от свойство на мозъка, наречено „невропластичност“ – функциите на
увредените мозъчни клетки се поемат от други клетки в периферията им. Затова
физиотерапия в този период от живота може да бъде много успешна, отбелязва специалистът.
Признаците за церебрална
парализа варират в зависимост от мозъчното увреждане. През първите 2 месеца от
живота типичните симптоми са епилептични пристъпи, затруднения при сучене и
прекомерна сънливост. Бебето започва да контролира главата си в края на 3-ия
месец и да седи без подкрепа след 7-я или 8-я месец. „При всяко забавяне в този
естествен курс на развитие, например ако бебето не умее да контролира главата и
тялото си или въпреки че може да държи главата си изправена се наблюдава
нестабилност на тялото, това може да е признак за церебрална парализа“, твърди
проф. Йозек. Другите симптоми могат да включват: „Липса на синхрон в движенията
на ръцете и краката, или ако бебето държи пръстчетата си свити /като в юмрук/.
Освен това, продължителен нощен плач до сутринта без друга причина може също да
бъде предупредителен сигнал“.
Около 60% от децата с
церебрална парализа развиват спастичност, посочва той. Това състояние води до
затруднения в движенията на ръцете и краката поради скованост на мускулите.
Този проблем може да бъде достатъчно сериозен, за да затрудни ежедневните
дейности. 30% от пациентите с церебрална парализа страдат и от мускулна
хипотония /понижен мускулен тонус/. Бебето не може да държи главата си
изправена и се затруднява при движения на ръцете и краката. Дискинетичните
синдроми, които включват неволни кръгови или усукващи се контрактури на ръцете
и краката са вероятни при 10% от тези деца.
Въпреки че засега няма
възможност за пълно излекуване на церебралната парализа, двигателният капацитет
и умения на детето могат да бъдат значително подобрени с помощта на
физиотерапия и хирургични методи. Физиотерапията е първият етап от лечението.
Проф. Йозек твърди още, че лечението в най-ранна възраст е много важно и
обяснява: „Ако церебралната парализа причини смъртта на определени клетки в
мозъка, други клетки в периферията на загиналите поемат техните функции. Това
свойство, наречено „невропластичност“, е налично само през първата година от
живота, тъй като в този период от време приключва развитието на мозъка на
бебето. Ето защо, колкото по-рано започне физиотерапията като основна лечебна
опция при церебрална парализа, толкова по-успешни са и резултатите. Особено
през първите 6 месеца от живота е много важно да се възползваме от
невропластичността“. Физиотерапията обаче трябва задължително да се извършва
редовно и никога не трябва да се пропуска дори и един ден. Следователно,
главният физиотерапевт трябва да бъдат родителите, особено майката, посочва
детският неврохирург.
Ако целевите резултати не
се постигат с физиотерапия до 2.5-годишна възраст, хирургичното лечение на
спастичността трябва да се извърши, без да се губи време, подчертава той.
„Операцията трябва да се направи на 3-6-годишна възраст най-късно, защото след
тази възраст мускулите не се удължават, а костите продължават да растат. В
резултат, ограниченията в движенията при децата със спастичност, за съжаление,
прогресират с възрастта и накрая детето изобщо не може да върви или да държи
предмети. Тази операция не се прави, за да се решат ортопедични проблеми, а за
да се елиминира спастичността. В случай на деформация в крак или ръка, когато
детето е на 7-8 години може да се обмисли ортопедична операция“, посочва
детският неврохирург. Специалистът уточнява, че е важно да се следва този ред
на лечебните опции и допълва: „Отлагането на хирургичната намеса за лечение на
спастичността води до проблеми, но и ненужните ортопедични процедури, извършени
твърде рано, също могат да доведат до сериозни и необратими последствия“.