При ДЦП - диагноза до 6-ия месец е от ключово значение за лечението на детето

 

 

Диагностицирането на детска церебрална парализа /ДЦП/ още през първите 6 месеца от живота на бебето повишава шансовете за успешно лечение, твърди проф. Мемет Йозек, ръководител на Катедрата по неврохирургия в Acıbadem Mehmet Ali Aydınlar University и детски неврохирург с международна известност. ДЦП се дължи на трайно увреждане на мозъка преди, по време на раждане или непосредствено след него, като недоносените бебета са с по-висок риск. През първата година от живота на бебето лечението на това състояние се подпомага от свойство на мозъка, наречено „невропластичност“ – функциите на увредените мозъчни клетки се поемат от други клетки в периферията им. Затова физиотерапия в този период от живота може да бъде много успешна, отбелязва специалистът.

Признаците за церебрална парализа варират в зависимост от мозъчното увреждане. През първите 2 месеца от живота типичните симптоми са епилептични пристъпи, затруднения при сучене и прекомерна сънливост. Бебето започва да контролира главата си в края на 3-ия месец и да седи без подкрепа след 7-я или 8-я месец. „При всяко забавяне в този естествен курс на развитие, например ако бебето не умее да контролира главата и тялото си или въпреки че може да държи главата си изправена се наблюдава нестабилност на тялото, това може да е признак за церебрална парализа“, твърди проф. Йозек. Другите симптоми могат да включват: „Липса на синхрон в движенията на ръцете и краката, или ако бебето държи пръстчетата си свити /като в юмрук/. Освен това, продължителен нощен плач до сутринта без друга причина може също да бъде предупредителен сигнал“.

Около 60% от децата с церебрална парализа развиват спастичност, посочва той. Това състояние води до затруднения в движенията на ръцете и краката поради скованост на мускулите. Този проблем може да бъде достатъчно сериозен, за да затрудни ежедневните дейности. 30% от пациентите с церебрална парализа страдат и от мускулна хипотония /понижен мускулен тонус/. Бебето не може да държи главата си изправена и се затруднява при движения на ръцете и краката. Дискинетичните синдроми, които включват неволни кръгови или усукващи се контрактури на ръцете и краката са вероятни при 10% от тези деца.

Въпреки че засега няма възможност за пълно излекуване на церебралната парализа, двигателният капацитет и умения на детето могат да бъдат значително подобрени с помощта на физиотерапия и хирургични методи. Физиотерапията е първият етап от лечението. Проф. Йозек твърди още, че лечението в най-ранна възраст е много важно и обяснява: „Ако церебралната парализа причини смъртта на определени клетки в мозъка, други клетки в периферията на загиналите поемат техните функции. Това свойство, наречено „невропластичност“, е налично само през първата година от живота, тъй като в този период от време приключва развитието на мозъка на бебето. Ето защо, колкото по-рано започне физиотерапията като основна лечебна опция при церебрална парализа, толкова по-успешни са и резултатите. Особено през първите 6 месеца от живота е много важно да се възползваме от невропластичността“. Физиотерапията обаче трябва задължително да се извършва редовно и никога не трябва да се пропуска дори и един ден. Следователно, главният физиотерапевт трябва да бъдат родителите, особено майката, посочва детският неврохирург.

Ако целевите резултати не се постигат с физиотерапия до 2.5-годишна възраст, хирургичното лечение на спастичността трябва да се извърши, без да се губи време, подчертава той. „Операцията трябва да се направи на 3-6-годишна възраст най-късно, защото след тази възраст мускулите не се удължават, а костите продължават да растат. В резултат, ограниченията в движенията при децата със спастичност, за съжаление, прогресират с възрастта и накрая детето изобщо не може да върви или да държи предмети. Тази операция не се прави, за да се решат ортопедични проблеми, а за да се елиминира спастичността. В случай на деформация в крак или ръка, когато детето е на 7-8 години може да се обмисли ортопедична операция“, посочва детският неврохирург. Специалистът уточнява, че е важно да се следва този ред на лечебните опции и допълва: „Отлагането на хирургичната намеса за лечение на спастичността води до проблеми, но и ненужните ортопедични процедури, извършени твърде рано, също могат да доведат до сериозни и необратими последствия“.