Препоръчват ни автогеноцид

Пребиваващите у нас представители на техническата мисия на Международния валутен фонд (МВФ) за пенсионната реформа се произнесоха с препоръки за "реформиране" на пенсионната система в България.

Освен че господата долетели у нас само за няколко дни и отседнали в един от най-скъпите хотели (както между другото правят навсякъде по света), не препоръчаха прехвърляне на професионалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт, обявиха сегашната ни система на пенсионното осигуряване в този й вид за добра. Но трябвали мерки за подобряване на състоянието й. Според експертите възрастта за пенсиониране трябвало още да се увеличи, защото била по-ниска от тази в други държави.

Но това тяхно твърдение просто не е вярно -днес във Франция, в Гърция, а и другаде прагът за пенсиониране е с няколко години по-нисък от у нас.

Според експертите от МВФ дупката в пенсионната ни система била голяма. А обсъжданите в момента реформи на кабинета нямало да запълнят пробойната. Финансистите от международната институция са на мнение, че по-високи пенсии у нас могат да се постигнат чрез доброволни, освободени от данъци спестявания на хората в пенсионните фондове по т.нар. трети стълб. .Т.е. те завоалирано се изказаха против солидарното пенсионно осигуряване. Това обаче означава, че средствата, вместо да влизат в него и да запълват пробойните, се препоръчва да бъдат пренасочели в частни пенсионни фондове, които по време на финансови кризи са уязвими от срив.

Но и това не е всичко!

Господата, гледайки от своята камбанария, се изказаха за продължаващо увеличаване на стажа и повишаване на възрастта за пенсиониране, докато не достигне 66 години за всички.

Но какво означава това? И не представлява ли това за хората в страна като нашата изискване за работа до гроб? Защото продължителността на живот у нас за последните 20 години постоянно пада, като за мъже вече е едва около 67-68 години. А и ще продължи да намалява при това де факто несъществуващо вече здравеопазване. Защото дори да си платиш, в тази антисоциална държава вероятността да получиш адекватно лечение е минимална.

Освен това какво ще стане с онези, които по здравословни причини не са в състояние да се трудят до такава преклонна възраст, или загубят работата си? От какво да се препитават те в залеза на своя живот? За тях финансовите талибани от МВФ може би ще препоръчат суицид!?

Иван Аладжов

Като не идва принцът, навита съм и на коня Или защо народът изпадна в предреволюционното състояние на недочакалата девица

Съществуват едни момичета, обладани от викторианска нравственост, които упорито чакат да дойде принцът на бял кон. След двайсетина години обаче перспективата да останат стари моми дотам им изпива девическото търпение, че те са навити и конят да ги поязди. Като няма принц, може и да е кон, може и да не е бял, може и да е куц, а и само конска опашка да е, пак е по-добре от варианта да си останат само с голата илюзия.

След двайсет години чакане, обладан от пулсираща надежда, която просветва само по време на избори, нашенецът - именуван народ, електорат, създание с несменен чип, изпадна в положението на девойката. А това си една класическа революционна ситуация. Която, по традиция, си остава само ситуация.

След като египетските пирамиди бяха построени по-бързо от магистрала  “Тракия”, народът нададе вопъл: Добре де, нека се корумпират, нека пълнят гушите, ама да я построят най-накрая. Сиреч, за предпочитане е,  простосмъртни и корумпирани да пътуваме по магистрала, нежели по наподобяващото лунен пейзаж шосе, на което китайските тайконафти могат да тренират стъпването на луната. Подобен предреволюционен вопъл се разнесе тия дни и по отношение на независимата Темида, която стриктно съблюдава някой невинен да не влезе в затвора. Или - виновен, но хремав. Ама как така, пита електоратът, за двайсет години нито един здрав престъпник не пристъпи в килията с подобаващо наказание? Не може ли да окошарите поне един мафиот, пък дори и да е полуздрав, полувиновен и полудоказан.

Е, не може, защото това си е един простодушен призив за тоталитарна държава. Ала електоратът е упорит и продължава да настоява: Ами тоя, дето е построил палат с шест басейна, а се води на минимална заплата и не си плаща здравните осигуровки, поне на него не може ли, така, да му осигурите едно здравословно наказание. Не може, защото трябва да бъде доказан произходът на парите, а разследването ще ни отведе до финикийците.

И така, изпаднал в параноичното състояние на недочакалата девица, редовият българин стига до кардиналното решение, което бе публикувано в пресата: Като не можете, пратете на Веселото село вместо НАПовски хеликоптер един НАТОвски, да го бомбардира и да го заличи от картата, на която и без това не е отбелязано. Ето как логично стигнахме до революционния призив, на който би завидял и Пол Пот.

Само че не живеем в някогашната Камбоджа, а в страна, членка на ЕС, населена с еврочленове, които, ако се превъплатят в ролята на разколебаната девица, ще стане смешно. А и страшно. Подобен хермафродит нито ще разсмее Брюксел, нито ще го уплаши, а по най-демократичен и драматичен начин ще бъде подложен на пластична операция, за да придобие образ и подобие, съответстващи на цивилизацията, към която сме се присъединили.

Защото, щом поданиците на парламентарната република започнат да жадуват за принца, който да ги оправи, това е сигурен сигнал, че ще се появи конят. Или цял табун диви коне, които ще се наредят на държавната ясла. И както показва опитът, само ще зобат и цвилят. Пред съответните трибуни. Но пък и повикът за принц е резултат, който биха отчели социолозите след един подобен референдум. Последен знак, че държавните институции трябва да заработят.

Иначе ще се наложи да си търсим нов Аспарух, който да основе наново държавата.

Само че поради заетите коне ще дойде пеш.

Красимир ДИМОВСКИ

В-к „Марица”

България: спасяване на неспасяемото

Дни наред сме свидетели на драматични сцени в един диалог, представен като загриженост за спасяване на пенсионната система. Може ли тя да бъде спасена в днешния си вид и с обсъжданите средства? Анализ на Ясен Бояджиев.

Какъв да е размерът на вноската, колко да е стажът и каква възрастта за пенсия са безспорно важни въпроси. Драматичното „късане на ризи” за тяхното решаване в една или друга посока обаче отклонява вниманието от истинските проблеми.

Привилегии за отбрани

Още в началото на Кодекса за социално осигуряване като основен принцип е записана равнопоставеността. В действителност обаче тя е подменена от куп привилегии.

Над половин милион работещи в армията, в МВР, правосъдната система и държавната администрация имат привилегията - за разлика от останалите - да не плащат осигуровки. Вместо тях плаща държавата с пари от данъците на останалите. Държавата освен това - за разлика от другите работодатели - си позволява да плаща когато и колкото може, без да се притеснява от санкции. Тя има привилегията да определя правилата на играта, като често налага недалновидни, политически и предизборно, а не икономически обосновани решения. Сметката пак плащат останалите.

Държавата раздава и още привилегии. В момента, например, всяка година повече от половината пенсиониращи се го правят със значително по-кратък стаж и на значително по-ранна възраст. Така с нулев или с минимален личен финансов принос за системата се получават по-големи пенсии в по-дълъг период от време.

На лъжата с „равнопоставеността” мнозина от останалите отговарят, като прикриват реалните си доходи и плащат по-ниски осигуровки. Но и това нарушение на закона е на практика полуофициално регламентирано чрез така наречените осигурителни прагове.
Солидарност ли? Нищо подобно!

Привилегиите в полза на едни за сметка на други и укриването на доходи превръщат във фикция и друг от прогласените основни принципи на системата - солидарността. Според действащия на този принцип в момента модел, с осигуровките си работещите плащат пенсиите на пенсионерите. Срещу обещанието някой ден, като им дойде редът да се пенсионират, да получат същото. В последните години обаче сумата на събраните осигуровки все по-драстично изостава от размера на пенсиите, които трябва да се плащат. За да компенсират разликата, вноските би трябвало да се повишат не с 2, а с 20%, което би ги направило несъбираеми и би убило цялата икономика. Тъй че подобно решение е вредно и неприложимо. От друга страна, премахването на привилегиите и повишаването на стажа и възрастта за пенсия са задължителни, но няма да са достатъчни.

Непоправимите пороци на модела

Причината не е само във все по-неблагоприятното съотношение между броя на работещите и на пенсионерите. А преди всичко в непоправимите пороци на модела, който прави връзката между днешните осигуровки и размера на бъдещата пенсия хипотетична и стимулира укриването на доходи и стремежа към ранно пенсиониране.

Каквото и друго да се прави, ако не бъдат предприети стъпки за преминаване към модел, основан на личната отговорност и личните спестявания за бъдещето, пенсионната система е обречена на постоянен дефицит. А днешните и бъдещите пенсионери - на мизерни пенсии. Протакането, на което сме свидетели, прави неизбежният преход по-болезнен, а цената му - по-висока.
Ясен Бояджиев, Deutsche Welle   - Дарик радио          

ГЕРБ over?

През изминалата седмица се случиха няколко събития, които - поне за мен - поставят под съмнение прогнозите за бляскава или поне успешна перспектива на ГЕРБ и неговия лидер. В една трудна, но съвсем не критична ситуация, бе демонстрирано недопустимо съчетание от двете може би най-големи слабости на едно управление - страх и арогантност. Като прибавим факта, че в епизодите с лекарите и синдикатите Бойко Борисов с един замах ликвидира остатъците от някаква видимост на екипност в кабинета и не се поколеба да си послужи с неистина, за да защити личната си популярност (така както сам я разбира), процесите взимат - неочаквано и преждевременно - лоша посока.

На първо място, управляващите капитулираха политически пред съпротивата срещу реформите в ключови направления на социалната сфера. Вероятно веднага ще се възрази, че вслушването в тревогите и протестите на хората е сила, а не слабост на едно управление. Това е вярно, но само дотолкова, доколкото в условията на очевидна и неотложна необходимост от реформи правителството отчита критиките към оспорваните, погрешни или недостатъчно добре обмислени реформаторски инициативи, за да предложи нови, по-добри такива. Ако бяхме свидетели на такъв тип вслушване, ГЕРБ биха заслужили напълно обществения респект.

Но на практика се случи нещо съвсем различно. С лекота (да не кажа лековато) бе зачеркната линия, провеждана, независимо от недостатъците, в продължение на година. Реформите бяха телепортирани някъде във времето и пространството "след кризата", пропускайки, че те са едно от най-силните оръжия срещу кризата, ако, разбира се, управлението знае как да ги приложи. Беше възприето най-лесното и същевременно най-вредното решение - отлагане на непопулярните, но неизбежни мерки и наливане на средства от изчерпващите се резерви в системи, които са безнадеждни в сегашния си вид.

Има редица ключови елементи на нашата обществена система, за които радикалната промяна е императив, а не тема за дискусия. Дискусия е необходима по въпроса "как", а не "дали" да се реформират социалната политика и най-вече пенсионната система, здравеопазването, образованието, политиките за интегриране на ромите. Никой разумен човек (с изключение на користно заинтересованите) не би твърдял, че нещата могат да останат по старому, нито би поддържал илюзията, че промяната ще се осъществи безболезнено. Колкото и да е важно мнението на обществото (а още по-важна е подкрепата поне на част от него), инициативата трябва да бъде на управляващите, на политическия и държавническия елит, чиято висша отговорност е да предложат визия, стратегия и ключови политики на реформи.

В това отношения правителството се люшна от лоша в още по-лоша крайност. От една "гола", недостатъчно подкрепена с аргументи, словесно декларирана воля за промяна (но все пак воля) се отиде към унизително за аудиторията обяснение защо няма да се прави промяна. Това, че сме "най-бедната и най-болната държава в Европейския съюз", е силен аргумент да се провеждат, а не да се отлагат реформите. От една погрешна и порочна (и логически, и управленски) теза - "Пари срещу реформи", се отиде към друга, още по-погрешна и още по-порочна - "Пари без реформи". Ясно е, че реформите трябва да се финансират предварително, а не след като постигнат набелязаните цели (ако някой е набелязал такива). Но също толкова ясно е, че да наливаш огромни средства, като си наясно, че няма да бъде постигнато по-добро качество и по-висока публична стойност, е не просто грешка, а политическо самоубийство.

С такава "политика" (и с неизбежното привличане на нови заеми) ГЕРБ могат и да успокоят напрежението за известно време, например до изборите през следващата есен. Но дори да се случи (което не е сигурно), това ще бъде сигурният край на партията, защото последиците за обществото ще бъдат изключително тежки. Отделни личности от ГЕРБ могат и да намерят (временно) спасение на уютни властови позиции, но като цяло партията ще бъде тотално дискредитирана като някаква общественополезна и необходима политическа алтернатива. Българският народ, за съжаление, не прощава на реформаторите, но още по-силно недолюбва тези, които под фразеологията на реформите са проявили малодушие и корист. Агонията на една стара и голяма партия като БСП е твърде показателна в това отношение, да не говорим за светкавичната политическа кончина на "феномена" НДСВ. Неправенето на реформи и отлагането на несъмнено трудните решения за неопределено бъдеще ще има своята политическа цена и тя много скоро ще бъде предявена и на ГЕРБ, и на неговия лидер.

Втората голяма грешка на управляващите през последните дни е взривяването на останките от надеждите, че независимо от високата степен на персонализация ГЕРБ е демократична политическа партия, чиито ръководители се отличават с необходимата степен на екипност и колегиалност. Събитията в ключови сектори като здравеопазване, социална политика, образование, зациклилото ново изборно законодателство и още редица подобни показаха, че всеки дърпа чергата към себе си.

Министрите не се чувстват като "отбор" с обща цел, за която всеки трябва да допринесе и дори да жертва нещо от себе си. В правителството очевидно не се говори на общия език на стратегиите, политиките и споделените ценности, а вече се правят сметки за оцеляване и се гадае кой ще бъде следващият пожертван за укротяване на бушуващите обществени страсти. В това отношение показателно е изказването на новия здравен министър. Този очевидно интелигентен и професионално подготвен човек заяви откровено: "Знам, че престоят на този пост е няколко месеца, затова нямам илюзии какво ще се случи, ако се проваля". Нито един министър по принцип не може да се докаже за "няколко месеца". Нито един член на кабинета не може да успее (особено в критични области като здравеопазването, социалната политика и образованието), ако няма убедената и последователна подкрепа на своите колеги и лично на министър-председателя. В случая очевидно не е така. Всеки се оправя, както може и така до момента, в който премиерът реши, че негативите върху личния му рейтинг са вече неприемливи.

Едно от най-уязвимите места на младите и набързо сформирани партии, които нямат солидни корени в обществото, е липсата на политическа, социална и морална спойка. Конструкцията изглежда внушителна, а в един момент се разпада при наглед слаб натиск. Голямата заплаха за ГЕРБ идва от обстоятелството, че центробежните сили и егоистичните стратегии за индивидуално и групово оцеляване придобиха голям размах преди още да се генерира критичният минимум от сплотеност и кооперативност.

Най-показателни в това отношение са процесите в парламентарната група на партията. Неведнъж съм предупреждавал, че ако парламентарната група на ГЕРБ не се консолидира, не се изгради и не започне да действа като екип, правителството и въобще мандатът на партията ще бъдат подложени на тежки изпитания. Публична тайна е, че още отсега голяма част от депутатите на ГЕРБ се озъртат "навън" и се опитват да се прехвърлят в друга политическа траектория. Насочването на значителен брой депутати към кметски места (порочна и абсурдна по европейските политически стандарта тенденция, която не е от днес) не само ще увреди и без това недостатъчния потенциал на групата. Вече са видими напреженията по места, защото депутатските амбиции срещат острата съпротива на други "кандидати за власт", които разбират, че е в сила правилото "сега или никога". Това ще взриви партията и не един, а сто Бойко-Борисовци не са в състояние да го предотвратят. В такава ситуация обидните квалификации от страна на лидера по отношение на парламента ("онези безделници"), в който ролята на управляващо мнозинство играе твоята собствена група, са просто непонятни.

Единственият (но бързо угасващ) шанс за ГЕРБ е консолидирането вътре в партията и между партията и обществото. За това обаче са необходими две предпоставки - ясна политика на реформи, която отчита рисковете, а не ги заобикаля и пълноценно, обединяващо лидерство. Първият въпрос вече коментирах, сега ще се спра на втория.

ГЕРБ е една от малкото (ако не единствената) български партии, в които лидерският въпрос се смята за решен "по дефиниция" - и като качества на лидера, и като всеобща подкрепа за него. Приемането на тази видимост за даденост обаче може да се окаже подвеждащо. Това, че в момента никой не заявява открити претенции за мястото ти, съвсем не означава, че си безспорен лидер. Лидерството се доказва най-вече чрез способността да водиш в тежките моменти, а това означава да си на първа линия и пръв да поемаш предизвикателствата и ударите. Когато лидерът започне да се крие зад гърба на своите сподвижници, каузата е обречена, той самият - също.

Бойко Борисов сигурно е чел книги на тази тема. Още по-сигурно е, че хората, които го съветват, са му говорили за тези неща. Много вероятно е той да е убеден, че с поведението си отговаря на посочените изисквания и очаквания към лидера. Събитията от последните седмици обаче говорят друго. Начинът, по който се случи "оставката" на Анна-Мария Борисова като министър на здравеопазването, както и очевидното бламиране на финансовия министър по въпросите на здравеопазването и социалното осигуряване показват недопустимо за един лидер поведение. За капак дойде демонстративното пренебрежение към една от най-отговорните парламентарни процедури - дебатите по вот на недоверие, гарнирано с репликата за "онези безделници в парламента".

Не искам да изглеждам наивен или неосведомен. По цял свят политическите лидери в определени моменти жертват свои министри или политически сподвижници. Това е част от политическата игра и всеки, който влиза в нея, трябва да е готов и за такова развитие (това е смисълът на популярния, но невинаги правилно използван израз "Нося си оставката в джоба"). Въпросът е в името на какво и как се правят подобни жертви. Една жертва на висока политическа фигура (каквато е министърът) има смисъл само ако допринася за постигането на стратегическите цели на политиката. Тя се обезсмисля и се компрометира морално, ако е израз на "философията на бушона". Ако оставката е ход за успокояване на общественото недоволството или за отклоняването му от личността на премиера, това е не само непочтена, а и непечеливша тактика, най-вече защото ефектът й бързо се изчерпва, ако не е подкрепен със съответните необходими корекции на политиките.

Разбираемо е, ако в името на голямата цел Борисов в един момент реши да пожертва вицепремиера Дянков. Дянков е спорна личност, натрупа доста негативи и направи - по мое мнение - немалко политически грешки. Неправилно е обаче финансовият министър да бъде пренебрегван и бламиран с ефектни, но политически самоубийствени (и най-вече - неверни) заявления, като това, че "парите за здравеопазване тихомълком се изразходват за пенсии". Кой и защо внуши на премиера такава линия на поведение пред лекарите не е ясно. Но последиците от подобно изявление са много тежки - и за действащия финансов министър, и за този, който ще го наследи, и за правителството като цяло, и за обществото. Последното е най-опасно, защото за пореден път се противопоставят по недопустим начин големи социални групи и слоеве.

Без значение дали го осъзнава (и дали тези, които са длъжни да го направят, му го казват) Бойко Борисов е във фатален момент на политическата си кариера. Тук и сега той трябва да се докаже като лидер, каквото и да му струва това. Това би могло да се случи, ако Борисов разбере, че за да си лидер, не е достатъчно често да употребяваш местоимението "аз".

Александър Маринов-в-к „Банкер”

ПАРТИИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ ЗА ПО-ВАЖНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ ОТ ЗДРАВЕТО НА ЕЛЕКТОРАТА СИ Кофти драматургия с криви сметки

Познати драматургични изпълнения белязаха и двадесет и седмия - след 1989 г. - вот на недоверие срещу поредното българско правителство. Той бе срещу политиката на кабинета в областта на здравеопазването. Повече от месец продължиха репетициите на опозицията по предстоящия спектакъл, а самото представление донесе малко изненади на публиката. И то най-вече с няколко нови сюжетни линии извън темата здравеопазване.

Още при избора на тема, по която да бъде поискан първият вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов, лъснаха страховете на опозиция и управляващи не толкова от предстоящия сблъсък, колкото от отражението му върху по-важни от партийна гледна точка събития като партийни форуми, избори и рейтингова надпревара. Водени от персонални и партийни страхове, социалистите предпочетоха най-безопасната от политическа гледна точка, но силно преекспонирана тема, по която нито едно от правителствата през последните 12 години не намери правилното решение. Нито едно правителство обаче и не понесе политически последствия от забатаченото здравеопазване. Дори опозицията няма илюзии, че политическа отговорност за това ще бъде понесена и от настоящото правителство.

Бойко Борисов, за изненада на най-твърдите си почитатели, също не се оказа така смел, както изглежда пред телевизионните камери. След изпуснатото изречение, че ако има стачки, ще подаде оставка, премиерът се опита да направи всичко възможно да спре протестите поне на докторското съсловие. И май почти успя. Впрочем Борисов едва ли щеше да подаде оставка дори и ако имаше обещаните стачки. Щеше да каже, че няма да угажда на Станишев и Доган, че оставката му ще ги върне на власт и щеше да се отметне от думата си.

Най-безопасно

Опозиционната импотентност на БСП лъсна още при избора на тема за вота. Безспорен факт е, че здравеопазването е един от най-чувствителните и общественозначими проблеми на българина, по който има натрупано огромно напрежение. Това, което се случва в здравеопазването обаче, е следствие от финансовата политика на правителството, която намери най-кратка формулировка в често повтаряното от Симеон Дянков заклинание: "Пари срещу реформи". Фразата на финансист №1 е нонсенс, тъй като реформи в която и да е област не се правят без пари.

БСП можеше да провокира парламентарен дебат и по други чувствителни за обществото теми като превръщането на борбата с организираната престъпност в полицейщина и кинопропаганда. Друга не по-малко актуална тема са спорните реформи в правосъдието, които най-вероятно ще изпитат на свой гръб и неколцина видни червени партийци. Бягството от последните две теми може да бъде обяснено и с опасенията на социалистите, че откриването на дебат в рейтингови за ГЕРБ сфери прави управляващите твърде чувствителни и провокира остри ответни реакции у тях. Социалистите не крият страховете си от подобни отговори и неведнъж са споделяли, че "ГЕРБ не закача онези, които си траят и не атакуват слабостите в управлението им". Като пример посочват бившите министри от ДПС - Емел Етем и Джевдет Чакъров, които, откакто са излезли от МС, сякаш онемяха.

Зад мотивите, гръмките фрази от парламентарната трибуна и очаквания краен нулев резултат от дебатите има една добре позната партийна матрица - задават се избори и партиите се сетиха за политическия маркетинг. Като начало залагат на разпознаване на марката и рекламистки трикове.

Залозите на опозицията

За БСП очакваният ефект от вота на недоверие и дебатите по него предварително изглеждаха изчислени по формулата "три в едно". Социалистите се надяваха, че парламентарната им инициатива времево ще съвпадне с националния протест на лекарския съюз, който червените щяха да подкрепят, а защо не поне да опитат и да яхнат. Още повече че датата за този протест бе като по поръчка на столетницата. Ден преди партийния конгрес, който трябва да начертае правилната октомврийска линия за изборни успехи, социалистите щяха да покажат на електората си колко ангажирани са с проблемите в здравеопазването. Оказа се, че протест на БЛС няма да има, а и очакваната отбрана публика на дебатите отсъстваше. Впрочем за първи път обсъждането на мотивите за вот на недоверие към правителството се проведе в отсъствие на самото правителство. Което политици и наблюдатели отчетоха като прецедент в парламентарната практика.

ДПС както винаги заложи на по-умерен и балансиран тон и на по-аргументирани послания. Изключително интересно и типично в стила на движението бе изказването на Лютви Местан от парламентарната трибуна. "Българските правителства не падат с вотове на недоверие. Друго е с вотовете на доверие. Може би за това вече 18 години никой не прибягва до аристократичния маниер на г-н Филип Димитров от 1992 година. Макар, мисля си, познавайки маниера на министър-председателя и неговия натюрел на политик и с оглед на особения характер на кабинета на ГЕРБ, със своите 117 само народни представители, ако щете с особения характер на формата на мнозинството, днес подкрепа - утре не, бихме очаквали премиера да поиска вот на доверие. Не за да загуби властта, все още му е рано, а за друго - отношението към подобен вот би изяснило профила на управляващото мнозинство, защото едно е, уважаеми колеги отдясно, да отхвърлите вот на недоверие, поискан от БСП и ДПС." Едва ли обаче премиерът би се поддал на подобно предизвикателство...

Конкуренция вдясно

Любопитни за наблюдателите са и реакциите на т.нар. подкрепящи партии, конкуренцията между които все повече се изостря. Синята коалиция очевидно прави всичко възможно да се еманципира от управлението на ГЕРБ, което през първите месеци подкрепяше доста самоотвержено. Сега Иван Костов и Мартин Димитров хем не пропускат да критикуват ГЕРБ за грешките, хем в решителни моменти показват, че управляващите могат да разчитат на тях. Преди дебатите сините се въздържаха при гласуването за новия здравен министър, но обявиха, че няма да подкрепят вота на недоверие. Първата причина е, че ДСБ и СДС по никакъв начин година преди изборите не биха заиграли по каквато и да е тема заедно с БСП. Втората е, че "Атака" за първи път показа червен картон на Борисов, а Синята коалиция не би се отказала от шанса да припомни колко непредсказуем и неконтролируем съюзник е Сидеров. Още повече че за предстоящите избори и двете парламентарни патерици на ГЕРБ ще имат нужда от благоразположението, а и не само от него, на управляващата партия.

"Атака" избра да атакува. По тема, която няма нищо общо с вота, но има много общи неща с партийния електорат. В кулоарите на парламента бе отчетено, че Волен е минал на волна програма. Депутатите на Сидеров сюрпризираха пленарната зала с костюмирана антитурска демонстрация. Народните избраници от "Атака" начело с лидера се появиха с черни тениски с надпис "Не на Турция в ЕС" и "Ердоган, дължиш ни 10 млрд. евро", а Сидеров говори повече от 10 минути от трибуната.

Лидерът на "Атака" заяви, че посещението на Ердоган било крито от "Атака", било "тайно", "нелегално" и това попречило на партията да връчи декларация, с която да го призове да изплати дължимите от Турция обезщетения от 10 млрд. евро на тракийските бежанци.

Волната програма на Сидеров възбуди друг партиен конкурент, който се състезава за същата електорална ниша. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов обвини Сидеров, че е провел ефектна пиар акция в парламента, обаче идеята за референдум против членството на Турция в ЕС била на ВМРО. Тази идея дори не била подкрепена от "Атака", а Сидеров според Каракачанов бил като кукувица, мътеща в чуждо гнездо.

Герберска немощ

Случайното си присъствие в политиката доказаха повечето оратори на ГЕРБ по време на дебатите по вота. Нивото им бе на т.нар. Сийки и Снежки от царско време. Без обяснима причина управляващите с процедурни трикове се опитаха да бламират изказванията в пленарната зала. Заседанието започна с двучасов скандал около дневния ред. Тъй като всеки първи работен ден от месеца в НС опозицията предлага дневен ред, БСП настоя първа точка да е дебатът по вота на недоверие.

ГЕРБ обаче реши първа точка да е избирането на новия министър на здравеопазването Стефан Константинов. Мая Манолова от левицата коментира, че това е опит да се обезличи дебатът по вота.

По повод на обвиненията от БСП и ДПС, че погазва парламентарния правилник по безпрецедентен начин, шефът на НС Цецка Цачева отвърна, че стари стенограми от 2007 г. показват подобно поведение и на тройната коалиция.

Последва поредица от предложения на опозицията - да се изчака да дойде премиерът Бойко Борисов, преди да бъде гласуван новият министър, както и да дойде досегашният здравен министър Анна-Мария Борисова. Всичко това бе отхвърлено, включително и искането Цачева да не води заседанието. Изказванията на Искра Фидосова и шефа на здравната комисия Десислава Атанасова оставиха впечатление, че се иска вот на недоверие срещу Станишев.

Премиерът се появи в последните пет минути от заседанието. Раздаде автографи на депутати от БСП, които държаха в ръце ксерокопия с портрета му, за да присъства по някакъв начин на дебата. Преди да си тръгне, каза, че не е дошъл по-рано, защото не бил "безделник като тези в парламента".

Като се тегли чертата, излиза, че всички на сцената "вот на недоверие" добре се вживяват в ролите си. И всеки ще събере аплодисментите на своята публика. Всичко е само игра, всичко е само театър...

Павлина Живкова-в-к ”Банкер”

Плащаме за здраве като българи, държавата ни обслужва като китайци Вицът на Станишев, че ГЕРБ избира гинеколог, защото България е с вирнати крака, е опит да се замъгли обществената представа за това кой всъщност запретна полите на горката България, качи я върху магарето и я разчекна неприлично

Ако Бойко Борисов днес получи втори шанс да сътвори света, той ще го направи много по-добро място за живеене. Така смятат мнозина, но грешат. И грешат, защото цялата работа опира не толкова до липсата на добро желание, възможности и концепция, а до липсата на добър мат'рял за градеж. А от първото сътворение насам, граждани, качеството на мат'ряла не се е подобрило ни на йота, напротив, влошило се е с няколко йоти.

Да вземем за пример червения лидер Сергей Станишев. Още преди да започне дебата в сряда – 06.10. т. г., по внесения от БСП и ДПС вот на недоверие за политиката на правителството в здравната сфера, Станишев каза, че вотът сам по себе си е вече успех, дори още преди да бъде дебатиран и гласуван. С което за пореден път доказа две неща: Първо, че сегашната БСП смело поддържа традицията на истинска политическа приемственост с комунистическата си баба БКП. Защото все още мнозина в тази страна помнят маниерът на комунистите да представят всяко свое желание за успех като вече състоял се успех, а после да замитат под килима на мълчанието всичките си провали. Тоест, исках да кажа - провалите си във всичко. Вторият факт, който прозира зад това изявление, е колко слаба опозиция в момента е БСП - толкова слаба, че дори внасянето на един обикновен вот тя разглежда като форма на героизъм от своя страна. За гражданите, които са забравили, в предишния парламент опозицията също беше много слаба, но внесе ей така, от ръка, цели седем вота срещу Тройната коалиция. И нито веднъж не се изтъкна заради това като сам юнак на коня. Предварително изразяваше единствено разбираемото съжаление, че лошият управляващ мат'рял пак няма да се вслуша в гласа на разума. Но всъщност какво да очакваме от Станишев и нему подобните? Реализъм? Развитие? Разум? Е, да, де - толкова десетилетия вече наивно ги очакваме, ама те не се проявяват, обратно, ситуацията се влошава. Да вземем за пример дори само регреса, на който сме свидетели сред червения лидер. От автор на политическия бестселър „Защото сме социалисти", издаден с фарфаронски фанфари, докато още беше на власт, в опозиция той деградира до обикновен фолклорен творец на вицове. Не че е лошо хрумването му, че ГЕРБ избира гинеколог начело на здравеопазването, защото България е с вирнати крака. Но като повод за гордост то повече подхожда на анонимен фолклорен субект, отколкото на модерен политик, теоретик и практик на лявата идея. Но пък може би не, защото имам чувството, че освен да развесели публиката теоретично, въпросният виц има и чисто практическа цел - да замъгли допълнително обществената представа за това, кой всъщност запретна полите на горката България, качи я върху магарето и я разчекна неприлично. Подозирам обаче, че в една евентуална анкета по този въпрос огромното мнозинство българи все пак биха се подписали под отговор А: социалистите, защото са социалисти. Най-малкото защото отговор Б гласи - марсианците, защото са палавници и воайори, а отговор С - китайците, защото искат да ни завладеят. Като споменах китайците, сетих се за онзи виц от комунистическо време как поляците организирали всенароден молебен с искане китайците да завземат Полша, а на изумения въпрос „защо", отвърнали - ами те нас ще завладеят веднъж, но през Русия ще минат и на отиване, и на връщане. А който смята, че въпросният виц няма връзка с темата за българското здравеопазване, да помисли още веднъж. Защото според мен например от последните обяснения на премиера Борисов пред лекарите стана ясно, че докато даждията за здравната и пенсионната система си ги плащаме като типични българи - от малко хора по много пари, то държавата ни ги харчи така, сякаш сме великият китайски народ по времето на председателя Мао - по малко пари за много хора, останалите - за нашите хора. И като резултат всички сме равни в мизерията. Тук, граждани, дори няма да обсъждаме вариантите дали е добре или зле здравната  вноска да падне, или да се вдигне с процент-два, дали това да стане за сметка, или без оглед на случващото се с размера на пенсионната вноска и прочее. Няма смисъл това да се обсъжда, преди да се разбере, че здравето на здравната, на пенсионната и изобщо на социалната система в България, е въпрос не толкова на размер на вноските, тоест, не толкова на принципа, по който се дават парите, а на принципа, по който се харчат. В момента ние просто наливаме парички в един общ кюп, който е сериозно пробит и бързо се празни отдолу, отстрани и отвсякъде. Дали живеем с илюзията, подхранвана от собствената ни глупост, или от спекулациите на политиците, че ще достигнем етап, когато ще налеем в кюпа толкова много, та дупките ще се запушат от само себе си, не е ясно. Ако е така - жална ни майка. Обаче съм забелязал, че наистина който политик дойде на власт, хваща ни за канарчета и ни обяснява как ей сега ще направи реформата, като промени принципа на даването - това ще увеличим, онова ще намалим и работата, дето се вика, ще заспи. Да, ама не, граждани, защото те дупките докато си седят, нали се сещате:..Затова заявих по горе, че реформа в системата означава главно, че трябва да се реформира не толкова принципа на даването на парите от наша страна, а принципа на потреблението им, най- общо казано. Това означава няколко неща. Първо, държавата, както правилно отбеляза Бойко Борисов онзи ден, да спре изобщо да има каквото и да било отношение към харченето на парите от Здравната каса. Второ, и здравната, и пенсионната реформа да опрат най- после до принципа за създаване на лични сметки, индивидуални партиди или както там искате ги наричайте. Само така, ако всеки от нас във всеки един момент може персонално да проследи с какви натрупани средства разполага в системата и да ги управлява, поне донякъде, според нуждите си, ще се запушат наистина пробойните в нея, пробойни, през които сега не само се разхищава, но и откровено ни крадат. Трето - да има яснота, като плащаш дадена сума, срещу нея какво получаваш. Едва тук всъщност намираме връзка с първата част от упражнението. При плащане на вноските трябва да има задължителен минимум, съобразен с възможностите на социално слабите граждани, срещу съответния задължителен минимум в качеството на получаваната здравна услуга. Но не трябва да има таван на вноските, както е в момента. Станишев ще каже, че подобен подход ще облагодетелства богатите и мнозина ще се съгласят с него, без да си дават сметка, че единият процент богаташи в тая страна и сега нямат проблеми нито с плащането, нито с получаването на качествена здравна услуга. Напротив, даже им ляга евтино, защото в момента те, дори и да плащат максималната вноска по здравна каса, за тях тя е минимална. А когато им се наложи - с минимално допълнително заплащане пък получават максимално добрата услуга в частни болници, защото нали са абонирани за касата... Не, подходът без таван на вноските всъщност ще спомогне за развитието на цялата система, защото от него ще се възползват най- вече хората от средната класа - те реално могат да плащат повече, а по статистика се разболяват по-малко, така че парите им ще се въртят в системата и ще бъдат от полза за всички. Но никой не иска да направи дори тези прости реформи, да не говорим за закриване на излишните болници, за преминаване към истинска приватизация в системата и т.н. А става така, защото... ами нали се сещате, граждани, че ако всичко в тази страна не е с краката нагоре, няма как да им бъде удобно на управляващите. Не само на  сегашните, на които и да е управляващи. Даже от НДСВ онзи ден настояха тревожно, че без въвеждане на индивидуалните партиди здравната система няма да се оправи. И докато сме на гинекологична вълна, чудя се дали не е подходящия момент да им припомня онази народна приказка - сети се Мара да си я бара. Може малко неприлично да ви звучи този фолклор, обаче пък си е съвсем на място. Защото имам подозрението, че от НДСВ се осмеляват да говорят подобни работи чак сега, когато са в дълбока опозиция и знаят, че там ще си останат. Пък като бяха на власт, те също не въведоха личните партиди за здравните вноски, въпреки че имаха тази прекрасна възможност. Докато слушах в сряда идеите за реформа на новоизбрания здравен министър Стефан Константинов, останах с впечатление, че кашата, която ни предстои, е по-голяма от кашата, в която сме затънали до момента.

Като започнем да бъркаме болниците с доплащане и болниците без доплащане, като започнем да се лутаме между кабинета на личния лекар и онези специални центрове, които ще ни обслужват, когато личният ни лекар реши да не работи или получи махмурлук, като започнат едни проблеми със „Сименс" или някой друг около системата за електронната здравна карта... Дано да греша, но си мисля - добре че Синята коалиция се въздържа от подкрепа за Константинов при гласуването. Поне тях след време никой няма да има основание ехидно да ги пита не защо се уволнява здравният министър, а защо изобщо беше  назначен. Макар че с основание всички можем да продължим да ги питаме защо те пък заложиха изобщо такъв половинчат модел на реформа в здравеопазването в края на 90-те години. Не че полза велика ще произлезе за народа от подобни питания, но какво друго ни остава. Та ето защо, както казах в началото, при наличието на такъв постоянно влошаващ се мат'рял в родната ни страна, едва ли можем да очакваме чудеса по сътворението на един по-добър свят дори от самия Бойко Борисов. При това днес се докоснахме до ситуацията само в една сфера. Ама за другите да мислят китайците като дойдат...

Пламен АСЕНОВ – в-к „Марица”

Върнете поликлиниките и системата „Семашко" Вече е ясно, че реформите в здравеопазването бяха грешка

Смяната на министрите на здравеопазването в ГЕРБ заприлича на въртележката от българските премиери в месеците преди 9 септември 1944 г. Даже Елизабет Тейлър не си сменяше мъжете толкова често.

Това е сигурен признак, че илюзията се сблъсква с реалността. Само в такива моменти може да има подобно объркване. В този смисъл колебанията на ГЕРБ са добър знак - утопията вече се изчерпва, явно премиерът инстинктивно усеща, че "експертите" го тласкат към пълен провал, но пък и не може да си позволи да каже истината - за да не го нарекат Уго Чавес. А очевидната истина е, че псевдопазарната система на здравеопазване, която 10 години се опитват да имплантират в България, никак не желае да се прихване. И обратното, старата система на здравеопазване, наречена подигравателно "Семашко", работеше много по-добре. Тя беше проста, ясна и функционална. Вярно, средствата не и достигаха. Но сега парите са 4 пъти повече и пак не достигат. И 10 пъти повече да са, пак няма да стигат. Само че псевдореформата причини такъв разпад на елементарните медицински услуги, че ни връща назад в Средновековието.

Затова статията на Борислав Зюмбюлев "Нека просто национализираме здравната каса" според мен е една полезна крачка към истината. Каква обаче е следващата крачка"? Ще национализираме касата, но какво ще правим с цялата организация, със системата от псевдопазарни бюрокрации и играчи, която възникна покрай "реформата"'.

Нека погледнем простите числа. Преди десетина години цялото здравеопазване се ръководеше от 360 чиновници в здравното министерство. Те разпределяха парите, назначаваха, уволняваха и т.н.

Сега здравната каса има щат от близо 4000 чиновници, които нито лекуват, нито разболяват, а само преразпределят парите, като първо заделят за себе си. Освен това болниците станаха (псевдо) търговски дружества, което ще рече, че всяка има борд от по петима души - в добавка към истинското ръководство. Общо взето, здравната бюрокрация се увеличи с над 5000 души, от които поне 1000  се чудят как да станат милионери още тази година.

Покрай касата се породи една нова прослойка от политици и държавни чиновници, които забогатяват баснословно било от търговията с лекарствата, било от приватизацията на поликлиники, болници и така нататък. И още една друга прослойка, която няма търпение да ги уволни, за да седне на тяхното място и да граби още повече, да ги настигне и задмине в имотното си състояние.

От чисто човешка гледна точка премахването на поликлиниките беше истинско престъпление. Това бе най-простият и изключително удобен начин да се прегледаш и да те излекуват, да получиш помощ по всяко време на денонощието. Днес джипитата са така затънали в бюрокрация, че пациентите направо им пречат. Те плащат свободен наем и такива такси към здравната каса, че на практика са още по-бедни от старите участъкови лекари. Впрочем лекари в България почти не останаха, половината съсловие се изнесе. Какво още е нужно, за да проумеем, че трябва да върнем поликлиниките?

Защо тези истини не се казват просто и ясно от българските политици? Първо, защото в интерес на политическата класа е да може да отклонява безнаказано парите от здравеопазването. Второ, защото не е политически коректно - те са поели някакъв ангажимент пред чуждестранните си спонсори да либерализират здравеопазването.

Това, че политици и бюрократи забогатяват от общественото здравеопазване, не е най-голямото зло. Все пак тези пари остават у нас, строят се палати, наема се прислуга, създават се работни места. Според неолибералите „експерти” реформата трябва да направи още една решителна крачка - да се отвори за частните застрахователни фондове.

А както добре знаем, частните финансови институции в България са 90 на сто чуждестранни. Това означава, че в бъдеще някъде между 10 и 20 на сто от годишния бюджет за здравеопазване ще напускат България под формата на чужда печалба. Така ще се отвори още едно кранче за източването на националната икономика. Ако, разбира се, Бойко Борисов смело продължи по начертания път.

С други думи, натискът отвън има същия характер, както и при приватизацията на комуникациите, електроразпределението, боклука, софийското ВиК, банките и така нататък. Целта е България да се отвори за още повече разграбване. Да затъне още по-дълбоко в криза и фалит. Затова връщането към системата "Семашко" не е просто спасителен план за здравеопазването. То е и част от спасяването на българската икономика, на самата България. Това, разбира се, не означава връщане на комунизма, а тъкмо обратното - стабилизиране на демократичния капитализъм в България. Тук става дума за обществени средства, за това как се харчат данъците, които плащаме. Те не са частен сектор и няма как да се приватизират, без цялата система да деградира до пладнешки грабеж.

Нека невидимата ръка на пазара навлезе в здравеопазването по естествен път -без да пипа обществените средства.

Ние вече имаме частни кабинети, частни клиники, частни болници. Те са си достатъчно успешни и единственото, което се иска от държавата, е да не им се меси. 

ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ-Вестник „24 часа”

Самотата на премиера - 2

Изкусително е да се самоцитирам и да напомня "Аз нали ви казах". Но повече смисъл има да се запитаме защо това, което е очевидно, не е разбрано от управляващите ни политици.

Само преди две седмици под горното заглавие написах в тази рубрика:

"Все по-изнервен ми се струва напоследък премиерът Борисов. Избухва без сериозен повод, изказва се прибързано, прегърби си стойката, гледа мрачно, видимо остаря. Всичко се дължи на факта, че премиерът е все по-самотен. Той сам изповяда, че откакто е премиер е останал без приятели, но истината е по-страшна - той е и без помощници, без опори, без съмишленици. Захванал се е сам да оправя всичко, превърнал се е в някакво многоръко божество, което само разрешава всички конфликти и проблеми. Това изисква огромно напрежение и очевидно е причината за неговата изнервеност".

И ето, че преди няколко дни железният, непобедимият, самоувереният мачо Борисов се оплака пред Сашо Диков: "За мен съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа". И допълва: "Давам всичко от себе си - от сутрин до вечер, дадох си здравето и нервите. Щом не ни харесвате - викате Станишев, Доган и ще ви доуправляват. Толкова! Полагам огромни усилия, повече от това не мога. Толкоз мога!"

На това самопризнание може да се погледне и по-снизходително. Оплаква се човекът, търси съчувствие и разбиране от хората. И това е Пиар. Да, но никой не подмина неговите толкова необичайни реплики. Иван Костов го посъветва да говори по-малко пред медиите. Президентът Георги Първанов направо му се подигра, като му препоръча да се държи по-мъжки. Сергей Станишев пък привидя в това признание, че ГЕРБ си отива от властта. По-важното от язвителните забележки е неоспоримият факт, че влиянието на управляващата партия ГЕРБ се дължи преди всичко на излъчваните от нейния лидер Бойко Борисов енергия, решимост и мъжество. Ако той започне да хленчи, какво става наистина с ГЕРБ?

Впрочем видяхме пак тези дни познатия Бойко Борисов, когато светкавично и без компромиси уволни здравния министър проф. Борисова. Същата, която самият той бе намерил на един разклон преди пет месеца. Кадровите неблагополучия в здравната сфера вероятно са наследство на "капацитета" Лъчезар Иванов, който до скоро отговаряше за този сектор в управляващата партия. Но вече законно възникват съмнения в критериите на самия премиер, когато решава кадрови въпроси. Впрочем тези съмнения възникнаха още при случая "Румяна Желева". Що се отнася до проф. Борисова, веднага след като бе представена на журналистите, се обърнах към нея със следното: "Не ни убеждават аргументите на премиера, че тъй като сте недиалогична и с тежък характер, следователно сте честна и подходяща за министър. Трябва нещо повече от честност, за да поемеш толкова ключово министерство. Вашите махленски шегички и самореклами не ни убеждават да вярваме, че ще бъдете нещо повече от инвентаризатор на болничното имущество".

Е, то се видя, че министър от Борисова не става. Премиерът все така решително и бързо назова новия министър. Дали се е поучил от грешките си? Дали този министър ще направи така бленуваната реформа?

Пак в "Самотата на премиера" бях написал: "На първо място премиерът е изнервен от своите министри. Почти никой от тях не води самостоятелна политика, а само гледат да налучкат какво ще се хареса на шефа. При първия по-сериозен конфликт застават безсилни и го чакат да долети и да каже своите благи думи на протестиращите. Той го прави. В интерес на личния си имидж, но невинаги в интерес на държавата. Идва началото на новия политически сезон. Идеално време за ремонт на кабинета. Не е рано, защото това бе година на кризата и си пролича кой какво може. Борисов показа, че не се притеснява да сменя сгрешилите или несправящите се. Това го прави далеч по-силен като премиер от неговия предшественик. Не знам дали Борисов ще се възползва от този шанс, но, ако реши да го направи, е много важно в името на какво го прави. За да има успех и той, и кабинетът му, трябва да остави министрите сами да правят политика, сами да се справят с трудностите, а за себе си да запази по-глобалните теми на нашето развитие. Ако не го направи утре, хората ще винят него."

Е, до ремонт засега не се е стигнало. А жалко, защото смяната на министри под натиска на обстоятелствата води до нови грешки. Новият министър очевидно бе избран, за да разколебае готвещите се за протест лекари, тъй като бе техен водач до вчера. Това означава, че се решава един временен проблем с цената на министерския пост. Но дали новият министър ще направи реформата? Това никой не знае. Опасявам се, че никой не очаква това от него.

Иван Гарелов

Кажете истината, госпожо професор Налаганият ни от Световната банка социален дарвинизъм води до дълбока разруха на икономиката науката, образованието, културата и здравеопазването.И до невиждано обедняване на населението

Анна-Мария Борисова изкара като министър пет месеца. Намерена от Бойко Борисов на кръстовище до Велико Търново, тя беше оставена на друго кръстовище, където премиерът не обича да се мярка. Честно да си кажа, изпитвам не злорадство, а по-скоро симпатии към тази жена.

Защо ли?

Защото излъчва интелигентност, качество почти непознато за повечето министри. Вярно е, че е екстравагантна, психически напрегната, прекалено импулсивна и лекомислено уверена в житейските победи, но какво от това? По-добре ли е да излъчва средновековния фанатизъм на Цв. Цветанов, ученическата прилежност на Т. Трайков, йезуитската благочестивост на Р. Плевнелиев, балканската безцеремонност на М. Найденов, верноподаническата прилежност на А. Ангелов, задкулисните ангажименти на Н. Младенов?

Анна-Мария Борисова е професор ендокринолог, казват, отличен специалист. Сигурно е повярвала, че хората, които я назначават на пост, за който няма опит, искат наистина да превърнат медицината и здравеопазването в управленски приоритет. И понеже през очилата си Борисова излъчва освен всичко останало и наивност, не се съмнявам, че

като същински Дон Кихот е тръгнала с копие да сразява страшните великани на рутината. След като обходи лекарските неволи, фискалните ребуси и елементарната демагогия, тя посочи кой е виновник за катастрофите в българското здравеопазване през последната година и пет месеца: Симеон Дянков!

Въобрази си, че прави откритие и това я изпълни с въодушевление. Не знаеше, че по този начин огласява опасна тайна: „Кралят е гол!" което е наказуемо.

Тук тя като лекар бръкна в раната, а това не се прощава. Даже насрочи по месеци лечение на системата с указания за самия Дянков. Бедната, не предполагаше, че няколко часа след това главата й ще хвръкне на ешафода.

Ако беше малко по-подготвена, Анна-Мария щеше да е наясно, че Бойко Борисов след спечелените избори извърши стратегически обрат в националната ни политика. Предишните взаимоотношения с различните финансови и икономически организации в света той ги трансформира в политика, която изцяло подчинява националния живот на могъща институция като Световната банка. Както в други бедни държави,Световната банка започна и у нас да прилага пакет от стереотипни мерки: „балансиране" на бюджета за сметка на икономиката и потреблението, за сметка на изсмукване и на последните човешко ресурси. Парите, нужни за „връзване" на бюджета, вече не идват от промишлеността и земеделието, а се вземат насила от социалната област (заплати, пенсии, добавки за различни категории хора), здравеопазването, науката, образованието и културата.

Парадоксът е в това, че този социален дарвинизъм, внедряван от Световната банка (най-вече в африкански и латиноамерикански страни), не води до финансова стабилност, а до дълбока разруха на икономиката, науката, образованието, здравеопазването и културата, до невиждано обедняване на населението.

Така в България се оформи - в границите щ.. световната криза - нова криза на национална почва, резултат от антибългарския характер на политиката, провеждана от Световната банка, но и от неподготвеността и непрофесионализма на кадрите на ГЕРБ. Обяснимо е, че през управленския си мандат Бойко Борисов, като гарант на интересите на Световната банка и на част от червената олигархия, се зае с изпълнението на охранителни задачи на режима, докато управлението на държавата в останалите сфери го поеха емисарят на Световната банка Симеон Дянков и неговият наблюдател на по-високо равнище Кристалина Георгиева - довчерашен вицепрезидент на Световната банка.

Излиза, че сегашните разруха и агресия срещу жизнения стандарт на българина са предпоставени, даже програмирани, щом самите български управници са разрешили на Световната банка да бъде властелин в националното ни битие. Вярно е, че по този начин те си осигуриха солидна световна подкрепа, позитивни оценки от президента на Световната банка, които влияят и на брюкселската бюрокрация. Цената на такова „меценатство" обаче се заплаща от българския народ. Няма как в тази ситуация парите, които липсват за съставяне на бюджета, да не се извличат/източват от социалната мрежа, здравеопазването, науката, образованието и културата. Няма как да не се прилагат най-разнообразни медийни и полицейски ефекти, за да бъде манипулирана човешката маса и заставена да изтърпи запътването си към социалния и биологическия ад. Като при зрелия социализъм, обещаващ днешния дефицит да се компенсира със светлото комунистическо бъдеще, сега, само че много по-натрапчиво, се обещават на народа щастливи бъднини след десет години (ако през тези десет години народът се съгласи да гладува и да гази тинята на нищетата). Дянков през няколко месеца пуска по медиите сапунени мехури на надеждата, и то не без успех.

Нека помислим! При такъв тотален диктат на Световната банка върху днешната ни политическа власт кой всъщност е основното действащо лице? Премиерът или вицепремиерът Дянков -личен пълномощник на президента на Световната банка?

По време на социализма на големите строежи пращаха пълномощник на ЦК на БКП, за да помага на главния ръководител? Кой на кого помагаше и кой кого командваше? Така и сега Дянков не е просто подчинен на премиера, а е и нещо като политкомисар. Разбира се, че Бойко Борисов ще го махне, само ако получи нареждане от Вашингтон. Но Вашингтон по същата логика е в състояние да отстрани и Бойко Борисов.

Анна-Мария обаче назова, без да й трепне окото, името на Дянков като главния виновник за катастрофата в здравеопазването. Тоест не толкова бившите

управляващи са първи по значимост виновници, не толкова лекарите и корум-пираността им пречат на реформите, не толкова омразните комунисти са символ на злото в медицината, а представете си, иконата, конструкторът, машинистът на правителствения влак Симеон Дянков е възелът на конфликтите на упадъка и суматохата. Той е в дъното на злото и заради това само той може да хвърли спасителен пояс на здравеопазването ни.

Бойко Борисов в такава ситуация можеше да направи един-единствен ход - да освободи Анна-Мария от длъжност, защото министър-ката показа, че управляващите имат свое подземие.

Но тя наруши и една конвенция за пред обществото. Всеки министър да слуша и благодари на премиера, а не да мисли. Анна-Мария обаче си разреши да мисли и дава оценки. Тя постъпи като интелектуалец, а да се постъпва така е забранено. Всъщност нещата се развиха по очакван сценарий. Министър Борисова, въпреки белезите на диле-тантизъм в управленските й похвати, нямаше място сред сивата, посредствена и послушна масовка на ГЕРБ елита.

Опитаха да я напъхат като матрьошка във формите, които Борисов-Дянков предлагат на своите кадри. Но шило в торба не седи. И Анна-Мария дори и когато искаше да

бъде клише в общата структура на ГЕРБ, даже когато повтаряше спекулацията - първо реформа, после пари, не успя да скрие своята искреност и с радари на съвестта си удостовери, че принадлежи към лекарското съсловие.

Сега я замества доктор Стефан Константинов, гинеколог от Кюстендил. И той, като Борисова е без управленска практика, но затова пък бе заместник-председа-тел на Българския лекарски съюз с професия символ: ще акушира здравия плод на реформираното здравеопазване! Перспективите пред д-р Константинов не са толкова блестящи, защото схемата за „безболезнено" удушаване на отечеството ни се запазва. Дянков няма да смени посоката, подадена от Световната банка, заради някакъв си лекар от Кюстендил. Така че д-р Константинов ще трябва да глътне въдицата и да служи вярно на Дянков. Струва ми се, че той е по-опитен в занаята на послушанието от Борисова, пък и вероятно съзнава каква е сегашната му роля -на стачкоизменник!

Гастролът му ще се състои на „спектакъла" през следващата седмица - вота на недоверие заради политиката в здравеопазването, поискан от парламентарната опозиция. Ако се справи със задачата, има шансове да получи чадър от Борисов и Дянков. Докога, до кой пореден дъжд, не се знае.

Вотът на недоверие в Народното събрание можеше да се предложи и във връзка със съсипиите в социалната област, науката, образованието и културата. В телевизионно предаване бившият здравен министър проф. Гайдарски каза, че според него в социалната сфера золумите били по-фрапиращи и затова вотът, трябвало да „атакува"

дискриминациите в социалния статут на българина. Ще вметна, въпрос на избор - навсякъде все същото изпепеляване на ресурси, все същото погазване на социални, научни, образователни, здравни и културни права.

Вътрешното ми убеждение, че вотът е не само навременен, но и морален като тревога за оцеляването на българина, на българския народ. Също така смятам, че ГЕРБ и „Атака" не бива толкова да се безпокоят, тъй като тяхната победа е в кърпа вързана: парламентарното мнозинство им е обезпечено!

Дотук нещата са ясни. Колебая се обаче дали парламентарната дискусия ще е достатъчно целенасочена, съдържателно богата и безкомпромисна.

Твърде е възможно опозицията да центрира полемиката главно около оставките на двамата здравни министри, което ще бъде грешка, тъй като става въпрос за провеждана политика с две лица, отговорни за големите неблагополучия - Бойко Борисов и Симеон Дянков.

Съмнявам се дали опозицията ще набере смелост да назове факта, че хаосът и

катастрофата в здравеопазването са брънка, пряко следствие от съгласието на Б. Борисов нашата страна да бъде опитно поле за експерименти на Световната банка. Традиционната десница, въпреки заклинанията на Ив. Костов, ще стовари основните вини върху двамата уволнени здравни министри Нанев и Борисова и няма да акцентува върху мефистофелските, злоумишлени изпълнения на Дянков, още по-малко ще си позволи да говори за господарите

му. Лидерите на ДПС също ще избегнат темата за задкулисните договорености на ГЕРБ. Освен това ръководителите на ДПС, които флиртуват с неолибералната фразеология, може би няма да отстоят докрай принципа за общодостъпност до здравеопазването. Дай боже, да ме опровергаят! Левицата ще бъде според мен по-принципиална, тя по-определено ще насочи вниманието към глобалната проблематика. Съмнявам се обаче дали част от левите депутати няма да предпочетат някак по-отдалеч да наблюдават споровете в пленарната зала. Не е тайна, че за мнозина от левите депутати

Световната банка е „свещена крава", а изповядваната от тях геополитическа позиция ги подтиква да търсят обяснения за краха по-скоро в неопитността и произволните похвати на бившите министри Нанев и Борисова. Те ще критикуват, естествено, и Дянков, но

без връзка със задграничните му наставници. Не бива също да се забравя, че Б. Борисов е „коз" на част от червената олигархия, а тя е заинтересована от частично, но не и от цялостно дискредитиране на политиката на ГЕРБ и кабинета, факт е, че хора от елита на БСП продължават да се надяват на бъдещо съюзяване на БСП с ГЕРБ (соцпартията да стане съпридружна партия на Бойко Борисов!). От месец и половина президентът Георги Първанов, който открито влезе в проблемен и обоснован сблъсък с разбиранията на ГЕРБ за управление на България, възприе поведението на изчакване и на по-смекчена критика на актовете на правителството. В БСП за първи път през септември толкова ярко и недвусмислено афишираха позициите си вътрешните „дясна" и „лява" партия. Те имат фундаментални различия за мисията на лявата идея в съвременния свят; връзките на левицата с червената олигархия; значението на неолиберализма като модернизация на социалната идея; отношението към плоския данък или към валутния борд и пр,. и пр. Такива нагласи и настроения, а техен център би трябвало да е парламентарната група на Коалиция за България, не могат да не рефлектират върху парламентарния дебат: приглушеност на критиката, неучастие в конфликтните ситуации.

Съществува още една особеност, свързана със социалната чувствителност на всички депутати. За депутатите от ГЕРБ нещата са очевидни - желязна дисциплина и внедрена култура на немислене. „Атака" ще стъпва по живи кости, но няма да се отрече от конюнктурата. Синята коалиция ще си измива ръцете като Пилат Понтийски. За ДПС и БСП споделих своите опасения и надежди. Страхувам се и от това, че съвсем различно е вече положението на депутата и пациента. Пациентите конкретно, осезаемо пострадват, говори се и за смъртни случаи, свързани с реформите. Депутатите обаче не попадат в такива епизоди, те влизат с по-голяма доза условности в „кожата" на потърпевшите хиляди и хиляди българи. Значи нужни са им допълнителни усилия на духа и съвестта, за

да постигнат солидарност с „унижените и оскърбените", с жертвите на прехода.

Но и при такова наличие на раздвоение в отделни политически сили, вотът е полезен като граждански жест и възможност за популяризиране на една покъртителна и застрашаваща съществуването на българите истина. Важен е като поставяне на начало в разгръщането на свободно обществено мнение за онези действия на ГЕРБ и неговите съюзници, които се конфронтират с живота и интересите на хората.

Що се отнася до професор Анна-Мария Борисова, възможно е в близко време тя да се освободи окончателно от фобията на всеобщия страх, а и от преклонението пред едноличната власт. Всъщност с последните си заключения за правителствения субект Симеон Дянков, Анна-Мария вече повдигна завесата и показа знаци на гражданско поведение. Нужно й е да направи като лекар специалист още една стъпка, за да се приближи по-плътно до каузата на своите колеги, до разбирането, че терминът реформа не е равнозначен на ликвидиране, финансово ограбване на системата и унижаване на лекарското съсловие.

Проф. Чавдар ДОБРЕВ

Единение срещу кризата

Злите езици мърморят, че новият здравен министър д-р Стефан Константинов бил номиниран по идея на Иван Костов. И че бил „автентичен седесар".

Може и да е така, но дали това ще се окаже зле или добре за здравеопазването, ще покажат близките месеци. Тъй че да не злобеем в аванс.  Защото предупреждения от този род ми напомнят за разменените писма между Максим Горки Ленин.

От остров Капри заболелият от туберкулоза руски писател му се похвалил, че най-сетне си е намерил за лекар „отличен болшевик". На което вождът му отговорил: „Алексей Максимич, гледайте да е отличен лекар, а не отличен болшевик!"

Та и в нашия случай. Дано пък този път изборът да не е бил на кръстовище... Но тук има и друго. Д-р Константинов бил член или симпатизант на СДС (ДСБ). За министър Божидар Димитров пък се изписаха тонове хартия, че бил бесепар. Е, и какво? Ами ако положението е такова, ако ножът на кризата е вече опрял до кокал, какво лошо има, ако генералът се ориентира към „правителство на националното спасение"? И не е ли политическият ни елит изчерпан, компрометиран и дори напълно изгубил обществено доверие, та да е печеливша само нова формула на власт за национално спасение? Та това е най-подходящият повод за радикална промяна на партийната философия на ГЕРБ - да управлява в съгласие и с участието на представители и на другите национално отговорни политически сили? Нима не ни е дошло до гуша от междупартийния пехливанлък? И не сме ли на този хал и заради двайсетгодишните безпринципни политически борби?

Тъй че цялостна правителствена реконструкция е жизнено необходима. Но дано тя е в посока на националното единение, а не на злощастни прояви на партиен културизъм. Поне докато се роди алтернативата на Бойко!

Горан  ГОТЕВ

Красен Станчев: Едни яздят здравната система, другите си плащат

Досегашната здравна система създава опашки - тези, които работят нямат време да чакат и отиват, и плащат два пъти повече, отколкото е държавната помощ. Това каза пред Дарик радио икономистът Красен Станчев. По думите му парите трябва да следват пациента.

„Сегашния модел със здравната каса не е толкова добър, защото съществува политическо съревнование какво да се прави с резерва, има изкушение да се облагодетелстват различни болници. По-добре е да има конкуренция между различни фондове и болници. В момента всички ползват системата както могат - едни я яздят, другите си плащат."

Според икономическия анализатор сега трябва да се направи система, в която различните болници, в рамките на някакъв ценови диапазон, предлагат услуги си. „Пациентът има вноски във фондове и отива в болница и тя казва за вашите пари може да направим това и това." Според Станчев, когато човек знае с какви пари разполага, си прави сметка. Той се старае да натрупа вноски, за да покрие разходите по заболяванията си. „Организацията на здравните осигуровки струва малко. „Издаването на карти, в които всеки да знае какво има. Това е първото нещо, което трябва да бъде направено, за да стане ясно какъв е размерът на солидарността", каза Станчев и прогнозира, че около 60% от хората ще имат нещо в сметките си за здравно осигуряване, а 40% нямат. Според анализатора ще излязат грешки в отчитането на системата, които трябва да бъдат компенсирани със държавен заем в рамките на около 2 милиарда лева.

В момента цялата система е в стрес. Първо трябва да и се отнеме температурата, чрез вливане на пари и едва след това да се предприемат каквито и да било стъпки, смята социологът Кольо Колев. „Няма нищо чудовищно в идеята да се доплаща здравеопазването", смята социологът.