Translate

вторник, 2 ноември 2010 г.

Като не идва принцът, навита съм и на коня Или защо народът изпадна в предреволюционното състояние на недочакалата девица


Съществуват едни момичета, обладани от викторианска нравственост, които упорито чакат да дойде принцът на бял кон. След двайсетина години обаче перспективата да останат стари моми дотам им изпива девическото търпение, че те са навити и конят да ги поязди. Като няма принц, може и да е кон, може и да не е бял, може и да е куц, а и само конска опашка да е, пак е по-добре от варианта да си останат само с голата илюзия.
След двайсет години чакане, обладан от пулсираща надежда, която просветва само по време на избори, нашенецът - именуван народ, електорат, създание с несменен чип, изпадна в положението на девойката. А това си една класическа революционна ситуация. Която, по традиция, си остава само ситуация.
След като египетските пирамиди бяха построени по-бързо от магистрала  “Тракия”, народът нададе вопъл: Добре де, нека се корумпират, нека пълнят гушите, ама да я построят най-накрая. Сиреч, за предпочитане е,  простосмъртни и корумпирани да пътуваме по магистрала, нежели по наподобяващото лунен пейзаж шосе, на което китайските тайконафти могат да тренират стъпването на луната. Подобен предреволюционен вопъл се разнесе тия дни и по отношение на независимата Темида, която стриктно съблюдава някой невинен да не влезе в затвора. Или - виновен, но хремав. Ама как така, пита електоратът, за двайсет години нито един здрав престъпник не пристъпи в килията с подобаващо наказание? Не може ли да окошарите поне един мафиот, пък дори и да е полуздрав, полувиновен и полудоказан.
Е, не може, защото това си е един простодушен призив за тоталитарна държава. Ала електоратът е упорит и продължава да настоява: Ами тоя, дето е построил палат с шест басейна, а се води на минимална заплата и не си плаща здравните осигуровки, поне на него не може ли, така, да му осигурите едно здравословно наказание. Не може, защото трябва да бъде доказан произходът на парите, а разследването ще ни отведе до финикийците.
И така, изпаднал в параноичното състояние на недочакалата девица, редовият българин стига до кардиналното решение, което бе публикувано в пресата: Като не можете, пратете на Веселото село вместо НАПовски хеликоптер един НАТОвски, да го бомбардира и да го заличи от картата, на която и без това не е отбелязано. Ето как логично стигнахме до революционния призив, на който би завидял и Пол Пот.
Само че не живеем в някогашната Камбоджа, а в страна, членка на ЕС, населена с еврочленове, които, ако се превъплатят в ролята на разколебаната девица, ще стане смешно. А и страшно. Подобен хермафродит нито ще разсмее Брюксел, нито ще го уплаши, а по най-демократичен и драматичен начин ще бъде подложен на пластична операция, за да придобие образ и подобие, съответстващи на цивилизацията, към която сме се присъединили.
Защото, щом поданиците на парламентарната република започнат да жадуват за принца, който да ги оправи, това е сигурен сигнал, че ще се появи конят. Или цял табун диви коне, които ще се наредят на държавната ясла. И както показва опитът, само ще зобат и цвилят. Пред съответните трибуни. Но пък и повикът за принц е резултат, който биха отчели социолозите след един подобен референдум. Последен знак, че държавните институции трябва да заработят.
Иначе ще се наложи да си търсим нов Аспарух, който да основе наново държавата.
Само че поради заетите коне ще дойде пеш.
Красимир ДИМОВСКИ
В-к „Марица”

Няма коментари:

Публикуване на коментар