Translate

събота, 2 ноември 2019 г.

Д-р Стилияна Томова, началник Отделение по неонатология в УМБАЛ Бургас: Да си неонатолог изисква отдаденост до лудост към работата



Отделението по неонатология в Бургаската болница е едно от големите в страната ни. То е 30 легла за новородени, шестима лекари, 20 сестри и акушерки и в него се извършват 1600-1700 раждания годишно.

-В предишния ни разговор непрекъснато споменавахте пациенти, а не бебета. Защо, те на тегло по-малки ли са от очакваното?
-О, да. Побират се в шепата ни. Тези под половин килограм просто нямат шанс за живот. При нас най-малкият ни пациент, който оцеля бе 600 грама - роден в 25-а гестационна седмица.
-Тенденцията при преждевременно родените т.е. при недоносените деца, каква е, според вас?
-Да, има известно увеличение, но аз не мога статистически да се обоснова. И все пак на фона на всички останали фактори като непълнолетни родилки, жени, които раждат в по-напреднала възраст, заболявания при майката, социално-икономически фактори, има значение и асистираната репродукция. Т е. инвитро процедурите, двуплодните бременности също увеличават процента на преждевременно родените бебета.
Тази година, досега имаме повече от 30 двойки близнаци като голяма част от тях, да не кажа 90%, са родени преждевременно. Да не забравяме, че един плод се изнася по-лесно и по-дълго от два и повече..
-И все пак процентът на преждевременно родените деца, какъв е?
-Около 10-15%. Но те се насочват към по-големи центрове. Тенденцията е дори още вътреутробно да бъдат транспортирани и да се родят там. Затова може би там процентът на преждевременно новородените е много по-висок, особено в центровете трето ниво. Ние сме второ ниво, но пък обслужваме голям регион и центровете трето ниво са доста отдалечени от нас. Така че до някаква степен сме принудени да гледаме такива деца и за нас миналата година този процент беше над 19. Ако се включат и другите две болници в Бургас, където се раждат и доносени деца, процентът на ще бъде може би около 15, което е и стандартното.
-С какви проблеми най-често се сблъсквате в своето ежедневие като неонатолог?
-Това са предимно преждевременно родените деца. Най-често патологията е при тях е по отношение на дихателна функция т.е. възниква неонатолен респираторен дистрес синдром в резултат на незрялост на белия дроб. Възникват още и други различни усложнения от страна на сърдечна система като персистиране на артериалния канал, съществува забавяне в ентералното захранване, поради незрялост на храносмилателната система, по отношение на бъбречна функция също имаме проблеми. Това са основните неща, които трябва да се решат в първите часове след раждането, особено когато детето няма спонтанно дишане. Тогава адекватната първична реанимация е от изключително важно значение за по-нататъшното му състояние. Друг проблем, за който говорим от години е, че е необходимо да се създаде национален регистър на преждевременно родените деца, за да могат те да бъдат адекватно проследявани през годините и съответно насочвани към тесните специалисти и обгрижвани по най-добрия начин. Защото много от тези деца ни убягват. Това беше и един от акцентите на конференцията, на която сме домакини /VІІ-та Национална конференция по неонатология в периода 11 - 13 октомври/, чиято цел бе да актуализираме знанията си и грижата си за нашите пациенти и да постигнем по-добро качество на живот за тях. Както интензивната грижа, така и специалната, и проследяването след изписването от болницата. Приемаме протоколи и следваме не само европейските, а бих казала – световните тенденции. Нека не звучи нескромно, но наистина се стараем за нашите пациенти.
-Предвиждате проследяване до 14 години, както се посочва в един от докладите, защо?
-Защото благодарение на нашите грижи намаляват много тежките увреждания като слепота, детска церебрална парализа /ДЦП/ и т.н.. Независимо това гестационната възраст на новородените спада доста – 24-а, 25-а гестационна седмица, което води до по-висок процент на бронхопулмонална дисплазия. Тези деца изискват едно по-адекватно наблюдение от пулмолог след това. До 14 години, защото въпреки намаляването на слепотата и ДЦП, остават някои минимални неврологични, психологически и поведенчески отклонения, както и такива в интелигентността, които се проявяват, когато детето тръгне на училище. Големите, значимите увреждания общо взето се проявяват рано, но преждевременно роденото си носи рисковете, дори да няма видими отклонения, и трябва да бъде наблюдавано. Ето защо трябва да се създадат центрове, в които да работят всякакви специалисти, и тези деца да бъдат насочвани там. Сега те пътуват за прегледи до София, препращат се от една клиника в друга, а става въпрос за бебета на 2-3 месеца - преждевременно родени. Трябва да има комплексно обслужване за тях по места и добра стиковка между всички специалисти, които са ангажирани с проследяването на случаите им. Много пъти това просто е невъзможно, защото болшинството от родителите на такива деца са нискоинтелигентни и необразовани.
-И вместо заключение какво е да си неонатолог?
-Да си неонатолог изисква отдаденост до лудост към работата, която извършваме, защото това е нещо много обсебващо, емоционално ангажиращо. Ние ставаме малко, как да го кажа – адреналинозависими, в един момент. В отделението по неонатология в УМБАЛ Бургас работя в много добър лекарски екип. Това са хора с голям стаж в областта на недоносените деца. Те са започнали и са останали. Другото е да започнат и да се откажат. В последните години имаме и желаещи да специализират, които се надявам да останат наши последователи. Акушерките са ни също на много високо ниво. Жени, отдадени на професията си, но на пенсионна възраст, защото тук има проблем – със специалистите по здравни грижи, които работят интензивна грижа за новородени. Нямаме млади хора, които да се задържат. Обикновено заминават в чужбина.

Д-р Стилияна Томова, неонатолог и педиатър, началник Отделение по неонатология в УМБАЛ „Бургас“: Диагностицирахме изключително рядък случай на генетично заболяване


В страната ни това е втори подобен случай. Говорим за дете от ромски произход, от кръвно-родствен брак - вариант на спинална мускулна атрофия с вродени костни фрактури, която обикновено се среща в по-малки популации. В света има описан още един в семейство от турски произход.
През отделението ни са минавали пациенти /бебета/ със сходни клинични симптоми и с фатален изход. Предполагаме, че е напълно възможно да се отнася за същото заболяване, но досега не сме успявали да поставим диагноза поради ранното им загиване в първите часове след раждането. Вече ще работим в тази насока, да диагностицираме това състояние, което няма отношение към преживяемостта на пациента, а към превенцията на следваща подобна бременност. С други думи тя ще трябва да бъде прекъсната, за да не се ражда такъв пациент /бебе/, и фамилиите да бъдат информирани за фаталното натрупване на еднакви гени при кръвно-родствените бракове, водещи до това заболяване. Трябва да подчертая, че в началото ние го причислихме към друга група вродени наследствени заболявания с множество фрактури – остеогенезис имперфекта. Притеснителното бе, че пациентът ни абсолютно нямаше спонтанно дишане, движения, реактивност, което ни говореше за увредена нервна система. Оцеляването му в продължение на 48 дни се дължи именно на това, че неонатологията е дисциплина, която страшно напредна в полагането на интензивните грижи, разполагаме с достатъчно апаратура и благодарение на обдишване, парентерално хранене т.е. поддържахме живота му в продължение на 48 дни. А това ни даде възможност да диагностицираме състоянието.
Трябва да подчертая още, че успяхме да поставим диагнозата съвместно с Националната генетична лаборатория и Лаборатория по молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“, които по симптомите, описани от нас, се насочиха към диагнозата.

Стефан Димитров с приз за филмова музика от Италия


Режисьорът Милена Кънева - създател и основен двигател на фестивала „Професия кино“ в Матера

Италианският град-музей Матера бе домакин на забележително българско присъствие. В рамките на фестивала „Професия кино. Дни на българското кино“ бяха представени документални и игрални ленти на наши режисьори, а композиторът Стефан Димитров получи от ръцете на посланика ни във Ватикана Богдан Паташев специалната награда за цялостно творчество и принос в писането на "Музика за Кино". Президентът на фондация Матера Базиликата 2019 г. и бивш кмет на града Салваторе Адучо и директорът „Международни проекти“ Росела Тарантино му връчиха приза "Почетен гражданин на столицата на културата – Плотера". Словосъчетанието, създадено между Пловдив и Матера, означава идеален град, преизпълнен с изкуство.
"За разлика от Достоевски, според когото крaсотaтa ще спаси света, аз мисля, че изкуството и култuрата ще спасят света!", заяви развълнуван Стефан Димитров, на когото тази година очевидно му върви на отличия. Неотдавна той стана и почетен гражданин на София.
Фестивалът, който през октомври ще има продължение в консерваторията на Матера, е създаден по идея и с усилията на артистичния му директор Милена Кънева* - режисьор със световно име, която сподели:
-Създаването на фестивала е една моя стара идея. Първоначално като актриса, а след това и като режисьор, съм забелязала, че на всички фестивали на пиедестал са актьорите и режисьорите. И тук-там някой голям продуцент. А киното като най-демократично изкуство затова е толкова силно, защото се създава в екип. Затова и логото на фестивала са зъбчати колела, които приличат малко на стар прожекционен апарат. Те трябва да паснат едно в друго, за да се завърти колелото на разказа, на магията. Затова го нарекохме Mestiere Cinema - Професия Кино. Всяка година ще избираме една тема. Този път беше „Музиката в киното“, но чрез фестивала направихме и един мост между двете европейски столици на културата Пловдив и Матера, понеже киното е най-свързващото изкуство.
Посланикът на Българя във Ватикана Богдан Паташев присъства на закриването на фестивала по покана на Салваторе Адуче, президент на Фондация „Матера Базиликата 2019“. В словото си той благодари на участниците, спомогнали за представяне на българската култура зад граница, и приветства възможността, която Европейският съюз предоставя за диалог между културите. И подчерта ценния принос, който Европейските столици на културата дават за опазването и развитието на културно-историческото наследство, както и за съвременното изражение на културното съдържание, иновативните и алтернативни решения, връзките и значението на културата за различни сфери от живота.
Фестивалът„Професия кино. Дни на българското кино“ постигна голям отзвук в италианските медии и сред зрителите и се превърна в истински мост между двете европейски столици на културата Матера и Пловдив.
Благодарение на усилията на Милена Кънева и на Българския културен център в Рим с Жана Яковлева и Борислава Чакринова бяха показани филмите „Завръщане” /реж. Ники Илиев/, „Слава“ /реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов/, „Áга" /реж. Милко Лазаров/, „Снимка с Юки“ /реж. Лъчезар Аврамов/, както и документалните филми - Sempre libera /реж. Георги Тошев/, който разказва за изключителната кариера на Соня Йончева, „Обичам Кармен" /реж. Найо Тицин/ - с още една българска оперна звезда – Александрина Пендачанска, „Борис Христов - гласът, който се моли на Бог за България“ /реж. Росен Елезов/ и „Поне за миг да полетя“ за Иван Андонов, създаден от Галина Кралева.
Част от творците присъстваха в Матера и видяха с очите си интереса на публиката. На Mestire Cinema – Професия кино лично представиха лентите актрисата от „Слава“ Маргита Гьошева, режисьорът и журналист Георги Тошев и операторът Румен Василев, Ники Илиев, чиито филм „Завръщане“ е сниман изцяло в града под тепетата и е копродукция с фондация „Пловдив 2019“. Режисьорът на „Снимка с Юки“ Лъчезар Аврамов дойде със сценариста Димитър Стоянович, с изпълнителя на главата роля Руши Видинлиев и композитора на музиката Стефан Димитров. Лентата пожъна такъв успех, че по желание на публиката ще бъде показана заедно с „Ага“ още веднъж на 23 ноември в кино „Пиколо“ при продължението на фестивала.
От 18 до 22 ноември в консерваторията на Матера майсторски клас по писане на музика за кино ще изнесе композиторът Асен Аврамов, който ще завърши с концерт-продукция, на който ще бъде връчена награда на млад италиански композитор.
----------
*От края на 80-те години на ХХ век работи като журналист за  агенция WTN, в последствие APTN, National Geographic, RAI, CNN. Срещала се е с Далай лама, интервюирала е Нобеловия лауреат за мир, легендарната бирманска лидерка под домашен арест Анг Сан Су Чи, както и най-известни имена от световното кино в резултат на постоянна акредитация на фестивали като Кан и Венеция от 1992 г. насам. Придобива международна известност с документалния си филм Total denial, награден лично от Вацлав Хавел и отличаван на редица фестивали.


Спектакълът „Нарцис и Ехо” събира на сцената на Театър Азарян стипендиантите от първото издание на национална стипендия „С усилие към звездите“


„Когато ние се възгордеем, Бог ни наказва“, това споделя режисьорът на представлението „Нарцис и Ехо“ Ованес Торосян, чиято софийска премиера ще може да се види на сцената на Театър Азарян на 4 ноември от 19:00 ч. и на 7 ноември от 18:30 ч.
Спектакълът обединява таланта и усилията на първите стипендианти на проекта „С усилие към звездите“, иницииран от оперната прима Ина Кънчева. Те се изявяват в пет области на изкуството - литература, музика, танц, театър и визуални изкуства. Идеята на заключителния спектакъл е младите дарования да представят себе си и своя прочит върху една обща тема, под менторството на художника Недко Солаков, писателя Георги Господинов, сопраното Красимира Стоянова, хореографа Галина Борисова и режисьора Явор Гърдев.
Сюжетът на „Нарцис и Ехо“ е вдъхновен от древната легенда, но прочитът му е съвременен и по думите на  Гърдев -  „древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението“.
Младите артисти Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева и Себастиян Цолов изправят публиката пред въпроси като: какво се случва, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят? Как прекаленото съзерцаване в това кои сме ние и как изглеждаме ще рефлектира върху нашия вътрешен свят?
„Ние се озоваваме в позицията на камъка Онфалос, мислейки си, че сме пъпната връв на света и че от нас започва всичко.“, споделя Торосян, който участва и в представлението.
„Попаднем ли в изкусителния резонанс на собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други, докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на бездънната и безутешна самота“, коментира Гърдев, ментор на стипендиантите в област „Театър“.
„Нарцис и Ехо“ освен всичко друго е разказ за края на комуникацията. Край, който парадоксално идва в истерическия връх на комуникациите, където се намираме. Това е мит за невъзможността да си говорим повече един с друг. Ехо е другото име на медията, която удвоява и умножава собствения ни глас, докато той стигне истерически и исторически фалцет и се обезсмисли. Истерията е подменила историята. Въпросът е кой първи ще вдигне очи от екрана си и какво ще види срещу себе си – други очи или други екрани с удавени в тях лица“, допълва  Господинов, ментор на стипендиантите в област „Литература“.
„Една пиеса, която поставя живота на своя актьор на сцена. Как един мъж се спасява от главната роля, която играе в собствените си илюзии? Една история за лъжите, в които убеждаваме себе си, за да имаме сила да се погледнем в огледалото. За Нарцис като инстинкт за оцеляване. За Ехо като лесният избор да се огледаме в някой друг, вместо да последваме собствения си глас. За истината като зареден пистолет, готов да прониже плътта на повърхностното ни щастие. За да се превърнем в цветя“, разказва драматургът и стипендиант в област „Литература“ Йоанна Елми.
Продуцент на спектакъла е Ина Кънчева, драматургията е дело на Йоанна Елми и Катерина Стоянова, а сценографията – на Руди Нинов. Зад въздействащата музика застава Себастиян Цолов. Костюмите са дело на Констанца Гецова. 
Проектът е част от културната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. НДК е партньор на първото издание на Национална стипендия „С усилие към звездите”.