Световна седмица на глаукомата тази година преминава под
надслова „Да победим невидимата глаукома!”.
Терминът глаукома е широко понятие и включва група от
заболявания, протичащи с характерни изменения в зрителното поле. В много случаи
увреждането на зрителния нерв се дължи на повишено налягане в окото, известно
също като вътреочно налягане (ВОН).
Това налягане и поносимостта на зрителния нерв към него е строго индивидуално и не трябва повишеното очно налягане да се отъждествява с глаукома.
Това налягане и поносимостта на зрителния нерв към него е строго индивидуално и не трябва повишеното очно налягане да се отъждествява с глаукома.
Глаукомата е втората най-честа причина за загуба на зрението
в световен мащаб, като засяга най-вече хората над
40 години. Смята се, че
по света 4,5 милиона души са ослепели заради глаукома и този брой ще нарасне до
11,2 милиона до 2020 г. Данните за
България сочат, че между 60 000 и 80 000 души страдат от глаукома, като само
половината от тях знаят, че са болни и се
лекуват.
С напредване на заболяването се появяват значителни дефекти
в зрителното поле, които са необратими. Оставена без лечение и контрол, глаукомата
може да доведе до пълна слепота. Ранното откриване е от съществено значение за
ограничаване на зрителното увреждане и предотвратяване на прогресията на
заболяването.
Профилактичните прегледи при очен лекар спомагат за ранното
откриване на глаукомата в стадий, в който прогресията на заболяването може да
бъде забавена.
В случай че глаукомата остане недиагностицирана и нелекувана,
обектите в страничната част и ъгъла на зрителното поле на човек започват да се
губят. Зрителната картина изглежда сякаш е прокарана през тунел. С течение на времето централното зрение може да се намали, като
е възможно дори да изчезне напълно.
Симптоми:
-замъглено виждане;
-поява на цветни кръгове около светлинни източници;
-интензивна болка в окото;
-зачервяване на очите;
-постепенна загуба на периферно (странично) зрение;
-поява на „слепи петна”.
Рискови
фактори:
-Възраст
– всеки човек над 60 години;
-Фамилна
обремененост;
-Раса;
-Пол
– жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома;
-Други
заболявания – диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и
хипертиреоидизъм, неврологични заболявания;
-Травми;
-Увреждане
на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв;
-Ниско
диастолно кръвно налягане.
Основни видове
глаукома:
-Вродена – започва още в ранна детска възраст и се дължи на
вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на
роговицата.
-Първична – хронично
заболяване при хора след 40-годишна възраст, което може да бъде забавено или
стопирано чрез терапия. Тъй като липсват симптоми, много пациенти не разбират
нуждата от доживотна и скъпа терапия. Може да има наследствен характер.
-Вторична –
следствие от съпътстващи заболявания, възпаления, травми или лекарства. Този
вид глаукома може да бъде умерена или тежка и обикновено настъпва с по-бързи
темпове, понякога и остро. Видът на лечение зависи от това дали глаукомата е
откритоъгълна или закритоъгълна.
-Откритоъгълни
– характеризират се с бавно покачване
на вътреочното налягане. По тази причина и заболяването често остава неоткрито.
То е безболезнено и пациентът не осъзнава, че бавно започва да губи зрението
си, чак до крайните стадии на заболяването. Моментът, в който зрението е
понижено, увреждането е необратимо. При тази форма на глаукома се предполага,
че съществува структурен дефект в „дренажната система на окото”.
-Закритоъгълни
– при хора с тенденция към закритоъгълна глаукома, предната камера на окото е
по-малка от обичайното и ъгълът, където се срещат роговицата и ирисът, е около
45 градуса. Колкото по-малък е ъгълът, толкова ирисът е по-близо до „дренажната
система”. При закритоъгълната глаукома ирисът не е така широк и отворен, както
трябва да бъде. Външният ръб на ириса се избутва върху дренажната система,
когато зеницата се разшири твърде много или бързо. Има тенденция тази форма на
глаукома да бъде наследствена и да се среща при няколко члена на едно
семейство. Най-често срещана е при хора с далекогледство и в азиатските народи.
Начини за
диагностициране:
-Тономерия – това е метод, при който непряко се измерва вътреочното
налягане в очите на човек. При това напълно безболезнено изследване се използва
уред, наречен тонометър и е възможно да бъдат прилагани и капки за очи;
-Пахиметрия – при него се измерва дебелината на роговицата. Слагат се
капки и се използват различни инструменти (пахиметри):
ултразвукови, оптикогеометрични, оптикомеханични;
-Оглед на зрителния нерв чрез офталмоскопия и на неврофибрилния слой;
-Изследване на зрителното поле (периметрия);
-Оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл (гониоскопия).
Препоръчително
е всеки човек, навършил 40 години, да направи първия си профилактичен преглед
за глаукома при офталмолог. Хората над 60 години трябва да ходят на такива
прегледи на всеки 12 месеца.