„Когато ние се
възгордеем, Бог ни наказва“, това споделя режисьорът на представлението „Нарцис
и Ехо“ Ованес Торосян, чиято софийска премиера ще може да се види на сцената на
Театър Азарян на 4 ноември от 19:00 ч. и на 7 ноември от 18:30 ч.
Спектакълът обединява
таланта и усилията на първите стипендианти на проекта „С усилие към звездите“,
иницииран от оперната прима Ина Кънчева. Те се изявяват в пет области на изкуството
- литература, музика, танц, театър и визуални изкуства. Идеята на заключителния
спектакъл е младите дарования да представят себе си и своя прочит върху една
обща тема, под менторството на художника Недко Солаков, писателя Георги
Господинов, сопраното Красимира Стоянова, хореографа Галина Борисова и
режисьора Явор Гърдев.
Сюжетът на „Нарцис и Ехо“
е вдъхновен от древната легенда, но прочитът му е съвременен и по думите на Гърдев - „древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения
си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на
една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението“.
Младите артисти Антъни
Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова,
Стефани Кръстева и Себастиян Цолов изправят публиката пред въпроси като: какво
се случва, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят? Как прекаленото
съзерцаване в това кои сме ние и как изглеждаме ще рефлектира върху нашия
вътрешен свят?
„Ние се озоваваме в
позицията на камъка Онфалос, мислейки си, че сме пъпната връв на света и че от
нас започва всичко.“, споделя Торосян, който
участва и в представлението.
„Попаднем ли в изкусителния резонанс на
собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в
плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си
устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други,
докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все
по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа
на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на
бездънната и безутешна самота“, коментира Гърдев, ментор на
стипендиантите в област „Театър“.
„Нарцис и Ехо“ освен
всичко друго е разказ за края на комуникацията. Край, който парадоксално идва в
истерическия връх на комуникациите, където се намираме. Това е мит за
невъзможността да си говорим повече един с друг. Ехо е другото име на медията,
която удвоява и умножава собствения ни глас, докато той стигне истерически и
исторически фалцет и се обезсмисли. Истерията е подменила историята. Въпросът е
кой първи ще вдигне очи от екрана си и какво ще види срещу себе си – други очи
или други екрани с удавени в тях лица“, допълва Господинов, ментор на
стипендиантите в област „Литература“.
„Една пиеса, която
поставя живота на своя актьор на сцена. Как един мъж се спасява от главната
роля, която играе в собствените си илюзии? Една история за лъжите, в които
убеждаваме себе си, за да имаме сила да се погледнем в огледалото. За Нарцис
като инстинкт за оцеляване. За Ехо като лесният избор да се огледаме в някой
друг, вместо да последваме собствения си глас. За истината като зареден
пистолет, готов да прониже плътта на повърхностното ни щастие. За да се
превърнем в цветя“, разказва драматургът и стипендиант в област „Литература“ Йоанна
Елми.
Продуцент на спектакъла е
Ина Кънчева, драматургията е дело на Йоанна Елми и Катерина Стоянова, а
сценографията – на Руди Нинов. Зад въздействащата музика застава Себастиян
Цолов. Костюмите са дело на Констанца Гецова.
Проектът е част от
културната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. НДК е
партньор на първото издание на Национална стипендия „С усилие към звездите”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар