Translate

петък, 1 ноември 2019 г.

У нас над половин милион са с диабет, но 25 - 30% от тези хора не са диагностицирани


Огромен риск за развитие на диабет са наднорменото тегло и затлъстяването, който масово се неглижира у нас. Сред другите фактори са генетична предиспозиция /близки роднини с диабет/, артериална хипертония, сърдечно-съдови, психиатрични заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, обездвижване, лош сън, депресия /тя е рисков фактор за диабета, а той е предпоставка за нея – налице е порочен кръг/. Необходими са своевременни/адекватни мерки за превенция и проследяване, защото е на лице „подмладяване“ на заболяването, дължащо се на факта, че все повече млади хора у нас са с наднормено тегло т. е. тази епидемия изпреварва пандемията от диабет, съобщи проф. Здравко Каменов, ендокринолог от УМБАЛ „Александровска“ - председател на Организационния комитет на провеждащия се в столицата конгрес на Централноевропейската диабетна асоциация /CEDA/.
У нас хората с диабет са над половин милион души като 25-30% от тях с недигностицирани. С възрастта честотата на диабета се увеличава. При хората над 65 год. възраст вече близо 20% са с диабет.
Диабет тип 1 има друг фенотип. Той е присъщ за по-ранна възраст и при него лечението е с инсулин. Но близо 30% от децата у нас са със затлъстяване и наднормено тегло…/
Той поясни, че за това заболяване има три вида превенция – на диабета, на усложненията от диабета и на усложненията на усложненията от това заболяване, като последните могат да бъдат с летален изход.
Много от хората са в предиабет, без дори и да подозират за това. Но всяко лечение започва с промяна в стила/ начина на живот, хранителни навици и двигателна активност. Защото навременните, превантивни мерки могат да отложат диабета тип 2, или да отсрочат значително развитието на неговите усложнения /диабетна ретинопатия, бъбречна увреда, полиневропатия, метаболитен синдром, слепота, нетравматични ампутации и др./, които са инвалидизиращи, поглъщащи огромни финансови ресурси и скъсяващи човешкия живот.
Той препоръча всеки сам да се тества според въпросника FINSCORE /достъпен и в интернет/ и да следи редовно нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин, а при наличието на рискови фактори да потърсят незабавно лекарска помощ
Проф. Каменов подчерта, че има много сериозни промени в схемите за лечение на захарния диабет тип 2 и, че съвременните схващания за заболяването го определят и като сериозна предпоставка за развитие на сърдечно-съдови заболявания / диабетът увеличава риска от сърдечно съдови заболявания от 2 до 4 пъти/ с много по-голяма честота на смъртността по тази причина. Ето защо основната цел на лечението, при което се прилага мултифакторен/комплексен подход е да се намали сърдечно съдовия риск.
Добрата новина е, че в лечението на диабета все по-предни позиции заемат три нови групи медикаменти, които коренно променят живота на хората с диабет – DPP-4 /дипептидил-пептидаза-4 инхибитори/, SGLT-2 /инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер/ и GLP-1 /глюкагон-подобни пептид-рецепторни агонисти/, които, приложени самостоятелно или в комбинация с метформина доказано водят до снижаване на риска от сърдечно-съдова смърт.
Специалистите в областта на това заболяване вече разполагат и с нови аналогови инсулин – дългодействащи, с ултракратко действие, разширяващи много възможностите за овладяване на диабета, снижаване на риска от хипогликемии и покачване на телесното тегло.Съвременните гардлайнери /ръководства/ налагат все повече прилагане на индивидуални подходи в лечението за всеки отделен пациент.
Според него съвсем не е важно как ще се казва даден документ - Национална диабетна програма или по друг начин, а какво ще се направи/прави в областта на превенцията, рисковия скрининг и контрола на заболяването – да има финансови средства за това.
В тази връзка проф. Томас Щулниг, президент на CEDA посочи като пример родината си - Австрия, където от години действа
специална програма за общопрактикуващи лекари, включваща и финансово стимулиране за тях, при специфична подготовка за наблюдение и цялостни грижи за пациентите си.
Специалистите бяха единодушни, че живеем в диабетна пандемия, която струва на световната икономика 700-800 млрд. дол. годишно, а предизвикателството е, че в света хората с диабет се увеличават. И ако днес те са 430 млн. души, след 25 г. се очаква броят им да достигне 650 млн. Същата тенденция важи и за България, особено заради застаряването на населението. Това налага мерките за превенция  да са по-засилени и по-адекватни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар