Отделението по неонатология в Бургаската болница е едно от големите в
страната ни. То е 30 легла за новородени, шестима лекари, 20 сестри и акушерки
и в него се извършват 1600-1700 раждания годишно.
-В предишния ни разговор
непрекъснато споменавахте пациенти, а не бебета. Защо, те на тегло по-малки ли
са от очакваното?
-О, да. Побират се в
шепата ни. Тези под половин килограм просто нямат шанс за живот. При нас най-малкият
ни пациент, който оцеля бе 600 грама - роден в 25-а гестационна седмица.
-Тенденцията при преждевременно
родените т.е. при недоносените деца, каква е, според вас?
-Да, има известно
увеличение, но аз не мога статистически да се обоснова. И все пак на фона на
всички останали фактори като непълнолетни родилки, жени, които раждат в
по-напреднала възраст, заболявания при майката, социално-икономически фактори,
има значение и асистираната репродукция. Т е. инвитро процедурите, двуплодните бременности
също увеличават процента на преждевременно родените бебета.
Тази година, досега имаме
повече от 30 двойки близнаци като голяма част от тях, да не кажа 90%, са родени
преждевременно. Да не забравяме, че един плод се изнася по-лесно и по-дълго от
два и повече..
-И все пак процентът на
преждевременно родените деца, какъв е?
-Около 10-15%. Но те се
насочват към по-големи центрове. Тенденцията е дори още вътреутробно да бъдат транспортирани
и да се родят там. Затова може би там процентът на преждевременно новородените
е много по-висок, особено в центровете трето ниво. Ние сме второ ниво, но пък
обслужваме голям регион и центровете трето ниво са доста отдалечени от нас.
Така че до някаква степен сме принудени да гледаме такива деца и за нас
миналата година този процент беше над 19. Ако се включат и другите две болници
в Бургас, където се раждат и доносени деца, процентът на ще бъде може би около
15, което е и стандартното.
-С какви проблеми
най-често се сблъсквате в своето ежедневие като неонатолог?
-Това са предимно преждевременно
родените деца. Най-често патологията е при тях е по отношение на дихателна
функция т.е. възниква неонатолен респираторен дистрес синдром в резултат на
незрялост на белия дроб. Възникват още и други различни усложнения от страна на
сърдечна система като персистиране на артериалния канал, съществува забавяне в
ентералното захранване, поради незрялост на храносмилателната система, по
отношение на бъбречна функция също имаме проблеми. Това са основните неща,
които трябва да се решат в първите часове след раждането, особено когато детето
няма спонтанно дишане. Тогава адекватната първична реанимация е от изключително
важно значение за по-нататъшното му състояние. Друг проблем, за който говорим
от години е, че е необходимо да се създаде национален регистър на
преждевременно родените деца, за да могат те да бъдат адекватно проследявани
през годините и съответно насочвани към тесните специалисти и обгрижвани по
най-добрия начин. Защото много от тези деца ни убягват. Това беше и един от
акцентите на конференцията, на която сме домакини /VІІ-та Национална
конференция по неонатология в периода 11 - 13 октомври/, чиято цел бе да
актуализираме знанията си и грижата си за нашите пациенти и да постигнем
по-добро качество на живот за тях. Както интензивната грижа, така и
специалната, и проследяването след изписването от болницата. Приемаме протоколи
и следваме не само европейските, а бих казала – световните тенденции. Нека не
звучи нескромно, но наистина се стараем за нашите пациенти.
-Предвиждате проследяване
до 14 години, както се посочва в един от докладите, защо?
-Защото благодарение на
нашите грижи намаляват много тежките увреждания като слепота, детска церебрална
парализа /ДЦП/ и т.н.. Независимо това гестационната възраст на новородените спада
доста – 24-а, 25-а гестационна седмица, което води до по-висок процент на
бронхопулмонална дисплазия. Тези деца изискват едно по-адекватно наблюдение от
пулмолог след това. До 14 години, защото въпреки намаляването на слепотата и
ДЦП, остават някои минимални неврологични, психологически и поведенчески
отклонения, както и такива в интелигентността, които се проявяват, когато
детето тръгне на училище. Големите, значимите увреждания общо взето се
проявяват рано, но преждевременно роденото си носи рисковете, дори да няма
видими отклонения, и трябва да бъде наблюдавано. Ето защо трябва да се създадат
центрове, в които да работят всякакви специалисти, и тези деца да бъдат
насочвани там. Сега те пътуват за прегледи до София, препращат се от една
клиника в друга, а става въпрос за бебета на 2-3 месеца - преждевременно
родени. Трябва да има комплексно обслужване за тях по места и добра стиковка
между всички специалисти, които са ангажирани с проследяването на случаите им.
Много пъти това просто е невъзможно, защото болшинството от родителите на
такива деца са нискоинтелигентни и необразовани.
-И вместо заключение
какво е да си неонатолог?
-Да си неонатолог изисква
отдаденост до лудост към работата, която извършваме, защото това е нещо много
обсебващо, емоционално ангажиращо. Ние ставаме малко, как да го кажа –
адреналинозависими, в един момент. В отделението по неонатология в УМБАЛ Бургас
работя в много добър лекарски екип. Това са хора с голям стаж в областта на
недоносените деца. Те са започнали и са останали. Другото е да започнат и да се
откажат. В последните години имаме и желаещи да специализират, които се надявам
да останат наши последователи. Акушерките са ни също на много високо ниво.
Жени, отдадени на професията си, но на пенсионна възраст, защото тук има
проблем – със специалистите по здравни грижи, които работят интензивна грижа за
новородени. Нямаме млади хора, които да се задържат. Обикновено заминават в
чужбина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар