Повишената заболеваемост и застаряването на населението - основни предизвикателства пред здравната система у нас

В столицата се проведе Първата национална конференция „Заедно за повече здраве“, която се организира от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, БЛС и БФС. Целите на форума са - постигане на обществена подкрепа и политически ангажимент за подобряване на финансирането и ефективността на здравеопазването за гарантиране достъпа на гражданите до навременна диагностика, ефективна медицинска помощ и съвременни терапии; популяризиране на възприемането, че здравето и благосъстоянието на обществото са основни стълбове на икономиката на България и водещ национален приоритет; обединяване на усилията на браншовите организации, институциите и експертите за ефективно управлявано и устойчиво увеличаване на публичните инвестиции в здраве.

Д-р Красимира Чемишанска, председател на УС на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/ акцентира върху ролята на иновациите в медицината и подчерта:

-В последните години държавните болници бяха ремонтирани и оборудвани със съвременна апаратура. Бяха изградени нови и модерни болнични структури. Изключителните достижения на медицинската наука всеки ден добавят към годините и променят живота ни към по-добро - чрез иновативни лекарства, нови технологии и щадящи терапевтични методи. Само за 10 години продължителността на живот в България се увеличи с близо 2 години.

Томислав Дончев, зам. министър-председател на Р. България, изтъкна необходимостта от обществен дебат по темата за средствата, които да бъдат инвестирани в здравеопазването и начина им на разпределение.

„Освен традиционните предизвикателства пред нас, се изправят и нови, затова трябва да подготвим обществото. Застаряването на населението е един от основните проблеми и то е характерно не само за България. Важно е да отбележим, че иновациите в здравеопазването удължават живота, но в същото време са и много скъпи“, отбеляза той.

Д-р Бойко Пенков – зам. министър на здравеопазването изтъкна, че сред приоритети на държавата са инвестициите в добра и модерна апаратура в болниците за диагностика на ракови заболявания /като пример посочи програмите за рак на гърдата, благодарение на които заболяването е изпаднало от топ 5 като причина за смъртност у нас/, а също така и увеличаване на средствата за майчино и детско здравеопазване.Припомни, че правителството е отпуснало 100 млн. лв. за създаването на детска болница. И бе категоричен:

-Вече отбелязваме намаляване на детската смъртност и увеличаване на продължителността на живота. Тази година ще завършим с разход от 5 млрд. 256 млн. лв., а за 2020 г. се предвиждат 400 млн. увеличение за здравеопазване в рамките на консолидирания бюджет. Пред  2022 г. за здраве ще бъдат отделени 6 млрд. 400 мл. От 2019 до 2022 г. отбелязваме увеличаване на публичните инвестиции и разходи за диагностика и профилактика от близо 1 млрд. лв. Подчерта, че това, което предстои е развитието на Спешната помощ, в която липсват инвестиции от 2000 г. и че се разширява  достъпа на пациенти до иновативни терапии. За последните няколко години у нас са влезли 176 нови молекули. През 2017 са влезли 32 молекули, през 2018 – 21, а през 2019 – 31.Още 30 нови молекули чакат да бъдат въведени, съобщи той.

„Иновациите в здравеопазването са инвестиция в здравето и благосъстоянието на нацията - основни стълбове на икономиката на България“, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.

Като пример за ползата от приложението на съвременни терапии даде лечението на хепатит С, диабет, остеопороза, СПИН, човешки папиломен вирус, рак на гърдата, ротавирусен гастроентерит, шизофрения.

Денев отбеляза, че благодарение на иновациите в медицината се постига не само увеличена продължителност на живота на пациентите и подобряването качеството им на живот, но също и икономическа полза, каквато е приносът към брутния вътрешен продукт. В експозето си акцентира върху проблема, че България е страната с най-рязък спад в съотношението между застаряващо и население в трудоспособна възраст. Според него до 2050 г. трудовите ресурси в страната ще намалеят с 40%, а трудовите резерви ще бъдат на 60+ години. И за да постигнем активно стареене, ни е необходима превенция на здравето, по-добра диагностика, по-добър контрол и лечение на заболяванията.

„Трябва да прекъснем рязко тенденцията за увеличение на средствата, които се инвестират предимно в медицинска дейности, като ги пренасочим към повишаване цените на клиничните пътеки и заплащане на труда на здравните специалисти. След 10-15 г. не само ще сме по-възрастни като нация, но ще трябва и да се лекуваме сами. Отбелязваме напредък в увеличаване на продължителността на живота и повишаване на качеството на живот на хората, но все още за пациентите продължават да се грижат специалисти, които не са добре платени“, отбеляза д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

Според него могат да бъдат набелязани доста мерки за решаване на проблема - увеличаване на цените на клиничните пътеки при недофинансираните и непривлекателни специалности, заплащане на специализациите за непривлекателните региони и специалности – при ясно регламентирани условия, подобряване и модернизиране на болничната инфраструктура, максимално използване на възможностите на частните инвестиции и др.

Проф. Илко Гетов, председател на БФС, отбеляза предизвикателствата пред здравните системи в Европа: демографско застаряване и намаляване на броя на населението в активна възраст, повишена заболяемост на населението в областта на хроничните незаразни заболявания, нарастване на потребностите на населението към предоставяните здравни услуги, повишено търсене на висококачествени медицински и здравни услуги. Според него във фармацевтичния сектор в България през последните години се наблюдава стабилност - броят на аптеките, сключили договор с НЗОК, нараства, а пациентите получават все повече лекарства, заплащани от НЗОК. Същевременно броят на аптеките у нас възлиза на 3870, но се наблюдава концентрация в икономически атрактивни райони и големи областни градове.

„Броят на магистър-фармацевтите в една аптека е средно 1,6 срещу 2,3 за страните от ЕС, като България се нарежда по този показател само преди Кипър и Гърция. Причината е прекомерният брой на аптеките в България – над 2 пъти по-голям от средните показатели за ЕС. Една българска аптека обслужва средно 1900 души, докато средният показател за европейските страни е 3900 души“, каза той.

По време на форума бяха обявени и данни от социологическо проучване „Какво мислят хората“, проведено по поръчка на ARPharM сред 1006 респонденти, в периода 11-18 октомври 2019.

„Образът на здравната система, който хората си създават на базата на впечатления от прочетеното в медиите и социалните мрежи, е негативен“, съобщи Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“.

Средната оценка, която участниците в изследването дават, е три. Приблизително 70% от участниците в анкетата смятат, че посоката, в която се развива българската здравна система е негативна. Едва 13% дават положителен отговор. Ниското качество на лечението у нас е основен проблем за българското здравеопазване според 46% от анкетата. Около 43% от тях посочват като водещ проблем високото доплащане за медицински услуги, а 40% - доплащането за лекарства.

Според изследването обаче при реален сблъсък със здравната система хората променят оценката си и дават различни отговори. Близо 40% от участниците са удовлетворени от здравното обслужване у нас, а 53% не са. Хората имат високо доверие в медицинските специалисти - в българските фармацевти – 73%, в лекарите - 64%, в професионалистите по здравни грижи – 65%. На 42% от анкетираните не им се е налагало да доплащат за медицинска помощ, 50% от анкетираните са доплащали.

Участниците в изследването дават и няколко възможни решения, които да подобрят българската здравна система. Според 86% от тях държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване. Приблизително 96% са съгласни с твърдението, че парите за здравеопазване трябва да се харчат по-ефективно, а 95% от тях вярват, че за пациентите е важно да се осигури по-добър и навременен достъп до лекарства. Според 54% от анкетираните българските пациенти нямат добър достъп до съвременни лекарства.

Само 3% от хората са съгласни да се въведе допълнителното здравно осигуряване. 56% смятат, че държавата трябва да отделя част от приходите от акцизи върху алкохол и цигари за здравеопазване, а 39% искат да се увеличат здравните вноски.

Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика /ЕКИП/ изтъкна, че е важно да бъдат използвани следните принципи: оптимизация на публичния бюджет в здравеопазването и прилагане на ключови реформи с цел подобряване на достъпа на пациентите и намаляване на фискалната тежест, фискална дисциплина – условия за устойчиво развитие на сектора чрез запазване на нивата на данъчна и осигурителна тежест, премахване или намаляване на регулациите, които ограничават свободата на пазарните субекти с цел повишаване на конкуренцията и подобряване на качеството на здравната услуги. Според него е необходимо целево отделяне от бюджета, което да гарантира приоритетите на държавата в здравеопазването, като предпазва от това финансите да бъдат преразпределени по други пера. Като един от възможните варианти посочи използването на вредните навици с цел подобряване финансирането за превенция и лечение на заболяванията, свързани с тези навици, каквито са например употребата на алкохол и тютюневи изделия. 

Участниците в националната конференция „Заедно за повече здраве“ предложиха и проект на меморандум за сътрудничество, който включва предприемане на съвместни действия по отношение на: овладяването на неблагоприятните демографски процеси в България; подкрепа и разгласа на политиките на държавата, които предвиждат инвестиции в по-високо качество на живот; сътрудничество при разработването на национални стратегии за разширяване на достъпа до медицинска помощ, щадящи и съвременни терапии; увеличаване на здравната култура на населението и насърчаване на търсенето на превантивни медицински услуги.