Изкусително е да се самоцитирам и да напомня "Аз нали ви казах". Но повече смисъл има да се запитаме защо това, което е очевидно, не е разбрано от управляващите ни политици.
Само преди две седмици под горното заглавие написах в тази рубрика:
"Все по-изнервен ми се струва напоследък премиерът Борисов. Избухва без сериозен повод, изказва се прибързано, прегърби си стойката, гледа мрачно, видимо остаря. Всичко се дължи на факта, че премиерът е все по-самотен. Той сам изповяда, че откакто е премиер е останал без приятели, но истината е по-страшна - той е и без помощници, без опори, без съмишленици. Захванал се е сам да оправя всичко, превърнал се е в някакво многоръко божество, което само разрешава всички конфликти и проблеми. Това изисква огромно напрежение и очевидно е причината за неговата изнервеност".
И ето, че преди няколко дни железният, непобедимият, самоувереният мачо Борисов се оплака пред Сашо Диков: "За мен съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа". И допълва: "Давам всичко от себе си - от сутрин до вечер, дадох си здравето и нервите. Щом не ни харесвате - викате Станишев, Доган и ще ви доуправляват. Толкова! Полагам огромни усилия, повече от това не мога. Толкоз мога!"
На това самопризнание може да се погледне и по-снизходително. Оплаква се човекът, търси съчувствие и разбиране от хората. И това е Пиар. Да, но никой не подмина неговите толкова необичайни реплики. Иван Костов го посъветва да говори по-малко пред медиите. Президентът Георги Първанов направо му се подигра, като му препоръча да се държи по-мъжки. Сергей Станишев пък привидя в това признание, че ГЕРБ си отива от властта. По-важното от язвителните забележки е неоспоримият факт, че влиянието на управляващата партия ГЕРБ се дължи преди всичко на излъчваните от нейния лидер Бойко Борисов енергия, решимост и мъжество. Ако той започне да хленчи, какво става наистина с ГЕРБ?
Впрочем видяхме пак тези дни познатия Бойко Борисов, когато светкавично и без компромиси уволни здравния министър проф. Борисова. Същата, която самият той бе намерил на един разклон преди пет месеца. Кадровите неблагополучия в здравната сфера вероятно са наследство на "капацитета" Лъчезар Иванов, който до скоро отговаряше за този сектор в управляващата партия. Но вече законно възникват съмнения в критериите на самия премиер, когато решава кадрови въпроси. Впрочем тези съмнения възникнаха още при случая "Румяна Желева". Що се отнася до проф. Борисова, веднага след като бе представена на журналистите, се обърнах към нея със следното: "Не ни убеждават аргументите на премиера, че тъй като сте недиалогична и с тежък характер, следователно сте честна и подходяща за министър. Трябва нещо повече от честност, за да поемеш толкова ключово министерство. Вашите махленски шегички и самореклами не ни убеждават да вярваме, че ще бъдете нещо повече от инвентаризатор на болничното имущество".
Е, то се видя, че министър от Борисова не става. Премиерът все така решително и бързо назова новия министър. Дали се е поучил от грешките си? Дали този министър ще направи така бленуваната реформа?
Пак в "Самотата на премиера" бях написал: "На първо място премиерът е изнервен от своите министри. Почти никой от тях не води самостоятелна политика, а само гледат да налучкат какво ще се хареса на шефа. При първия по-сериозен конфликт застават безсилни и го чакат да долети и да каже своите благи думи на протестиращите. Той го прави. В интерес на личния си имидж, но невинаги в интерес на държавата. Идва началото на новия политически сезон. Идеално време за ремонт на кабинета. Не е рано, защото това бе година на кризата и си пролича кой какво може. Борисов показа, че не се притеснява да сменя сгрешилите или несправящите се. Това го прави далеч по-силен като премиер от неговия предшественик. Не знам дали Борисов ще се възползва от този шанс, но, ако реши да го направи, е много важно в името на какво го прави. За да има успех и той, и кабинетът му, трябва да остави министрите сами да правят политика, сами да се справят с трудностите, а за себе си да запази по-глобалните теми на нашето развитие. Ако не го направи утре, хората ще винят него."
Е, до ремонт засега не се е стигнало. А жалко, защото смяната на министри под натиска на обстоятелствата води до нови грешки. Новият министър очевидно бе избран, за да разколебае готвещите се за протест лекари, тъй като бе техен водач до вчера. Това означава, че се решава един временен проблем с цената на министерския пост. Но дали новият министър ще направи реформата? Това никой не знае. Опасявам се, че никой не очаква това от него.
Иван Гарелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар