Бойко Борисов отива
там, откъдето Волен Сидеров се връща. Това си мислех, докато слушах истеричните
крясъци на Борисов, които заляха телевизионния ефир съботната сутрин и докато
наблюдавах преднамереното му поведение по отношение на измислената от него и
Цветан Василев банкова криза.
Борисов е решил да
играе деструктивно и да обере колкото може по-голям протестен вот. И за тази
цел е избрал скандално поведение, тип Волен Сидеров. Тези неща лидерът на
„Атака" ги прилагаше още в 2005 г., а с течение на времето ги усвои до
съвършенство, така че да оцелее почти 10 години на политическата сцена.
Изглежда, че Борисов се е поизчерпал от собствени идеи и външни съветници,
защото е решил да повтаря стъпките на Волен, който в интелектуално отношение
далеч превъзхожда лидера на ГЕРБ.
Днешното поведение на
Борисов, който иска да внуши, че държавата е катастрофирала, а БСП повтаря
провала си от 1996 г., би било печелившо, ако Борисов сега влизаше във властта.
Той забрави. че само допреди година управляваше държавата, и разчита, че и ние
сме го забравили. В желанието си да се върне отново на власт обаче, лидерът на
ГЕРБ определено прекалява и къса връзката с реалността, а това е много голям
недостатък за него в сегашната ситуация, която иначе изглежда благоприятна за
ГЕРБ. Хората не обичат истериците. Особено в политиката. С истеричен тон можеш
да вземеш нещо, но не и всичко. От една страна, това беше печелившо за Волен
Сидеров, но той не е имал кой знае какви големи амбиции. Освен да живее един
комфортен личен живот за сметка на глупостта на онези, които гласуват за него и
му го осигуряват чрез държавна субсидия
Борисов иска да
властва, да управлява, а някой глупак му подшушна, че може да се добере отново
до властта чрез тотално отрицание и агресивен негативизъм към всичко и всички.
В политиката черният пиар е най-черната работа, дори и в българската. Доказано
правило е, че онези, които го практикуват пряко, винаги губят. Ако Борисов
искаше да успее, не трябваше лично да излиза и да говори лъжи по телевизията а
да остави да го правят неговите верни кучета и медийни слугини, докато той
публично да подкрепя институциите в борбата им за спокойствие и опазване на
финансовата стабилност на страната. Вместо това тънко йезуитско поведение
Борисов избра дебелашката стратегия на грубата сила и лично се зае да измисля
лоши новини за България, пренебрегвайки класическото правило, че вестителите на
лошите новини се идентифицират с лошите вести, които носят. И че онзи, който ги
получава, не прави разлика между двете.
На всичкото отгоре,
както казахме, Бойко Борисов си измисли лошите новини, а истината въобще не е в
негова полза. Петър Чобанов, когото нарече недоразумение, и неговият екип във
финансовото министерство се оказаха изключително добри и компетентни, защото
само за година управление на финансите успяха да удвоят фискалния резерв, който
Борисов опоска до
санитарния минимум да се разплатят с бизнеса, чието ДДС Борисов и Дянков
отказваха да връщат в продължение на четири години. И да направят много изгодни
сделки, свързани с дълга на страната. Основният упрек към сегашното
правителство, че взема големи заеми, всъщност е упрек към Бойко Борисов и
неговото управление, защото тези заеми отиват основно за погасяване на плащания
по заеми, направени по време на управлението на ГЕРБ. Да не говорим, че Симеон
Дянков, който наистина беше недоразумение, и Бойко Борисов, без чието съгласие
нищо не можеше да се случи по високите етажи на управлението, откраднаха 1
млрд. и 500 млн. от Здравната каса и до днес никой не може да каже за какво
бяха похарчени тези пари, след като не отидоха за здравеопазване. Да не говорим
за безобразия и откровени престъпления, извършени от Борисов и от ГЕРБ, които
доведоха страната наистина до икономическа криза, до най-масовите протести от
1997 насам, имам предвид онези от февруари през 2013 г., и до невиждания
трагичен за българската действителност феномен на самозапалване в знак на
протест, от което си отидоха над 10 души. Всичко това прави днешните истерични
реакции на Борисов още по-нелепи. Освен това мобилизира много силен протестен
вот срещу него. В момента той прави това, което лидерите на БСП не успяват да
направят, а именно - сплотява електората на единствената партия, която му се
противопостави сериозно през последните няколко години.
Мисля, че Бойко Борисов
сбърка много с начина, по който се държа в кризата през миналата седмица и че
образът на креслив истеричен критикар много го доближава до образа на Волен
Сидеров. Вместо да разшири подкрепата за себе си в политиката, Борисов ще
маргинализира присъствието си в нея, ако продължава да се държи по този начин.
С преиграното си възмущение от несъществуваща финансова криза около атаките
срещу ПИБ той изпадна в много тежка политическа изолация. Всички, не само
български политици и институции, но и самата Европейска комисия застанаха срещу
него и опровергаха думите му. Той стъпи много накриво, а до из- I борите има
още доста време, което със сигурност ще работи срещу него, защото извън
медиите, които контролира, животът тече далеч по-спокойно и нормално, отколкото
му се иска на него.
Очевидно, че скандалът
е избраната от него стратегия за предстоящия вот, така че можете да очаквате
нови епизоди от сериала „Борисов се завръща на бял кон". На мен този филм
обаче въобще не ми се гледа. И мисля да го пропусна. Пък и Волен Сидеров ми
беше далеч поинтересен и забавен. Бойко прилича на уморен, застаряващ истерик,
който дудне от сутрин до вечер по някоя телевизия колко е зле положението. Ако
продължава в този дух, скоро никой няма да може да го изтърпи, дори онези, с
които играе белот и на които отдавна им е писнало неговата „терца" винаги
да бие тяхното „петдесе".
Явор Дачков
В.”Галерия”
Няма коментари:
Публикуване на коментар