Националната
здравноосигурителна каса се превърна в корабокрушенеца на държавния
"Титаник". Залонамерени политици с любезното съдействие на
некомпетентни управители запокитиха осигурителния фонд на произвола на съдбата.
И вместо да се опитат от кумова срама някак да спасят бедстващия, чат-пат
наминават, за да свалят и последната риза от гърба му. Парламентарните
политически сили БСП, ГЕРБ и ДПС "в
името на народа" уж щяха да се
съберат, за да гласуват актуализацията в бюджета на касата. Така щяха да
осигурят поне измамно спокойствие в твърде "чупливата" и чувствителна
здравна система. Вместо това подопечените на триото Станишев-Местан-Борисов
спретнаха поредица от политически фарсчета, която може да доведе
здравеопазването до фатален край. Всъщност, проблемът не е толкова в
неполучените от касата допълнителни 225 млн. лева. Липсващите 25 млн. лв. за
лечение на онкоболни могат да се осигурят с леки вътрешни корекции на наличните
към милиард и половина в бюджета на институцията. Останалите 200 млн. лв. за
второто шестмесечие на 2014-а болниците могат да компенсират, като затегнат
приема на леките случаи. Възмутителното е друго. През последните пет години
здравната каса напълно умишлено е водена към фалит, без да има фонд, който да я
замести. С глупави политически прийоми тя бе трансформирана в нещо средно между
фонд за гарантиране на стабилността на бюджета и касичка за източване от
приятелски кръгове с големи икономически интереси в здравния сектор.
Здравноосигурителното ведомство бе унищожавана бързо, методично и с
хирургическа точност. Първо беше изсмукан резервът му, но за сметка на това
бюджетът година след година си оставаше все същият - 2.8 млрд. лв., плюс-минус
жълти стотинки. Същевременно се "клонираха" десетки нови болници,
които безпрепятствено седнаха на публичната хранилка, цените на заплащаните от
касата лекарства се вдигаха, разширяваше се и обхватът на скъпите лечения,
които тя всеки месец бе принудена да поема. Както сполучливо се изразява един
коментатор в популярен здравен форум, "все едно да ти дадат един литър боя
и с нея да те накарат да боядисаш 200 кв. м стена. А когато това не се случи,
да те обвинят, че крадеш или си некадърен". В тази ситуация дори гениални
мениджъри и политически комбинатори биха се провалили. А последните двама управители
на касата съвсем не попадат в тези категории. Отделно от това властимащите,
независимо кои са, създаваха конфликти и напрежение между назначените от тях
здравни министри и управители на принципа "разделяй и владей", а
после гледаха сеира от удобните си кожени кресла. Ако се върнем по стъпките на
очертаващия се банкрут, той бе планиран с "аферата Дянков". Тя беше
впечатляващо цинична и нелепото е, че остана безнаказана въпреки сипещите се
закани за процеси и присъди. Провалилият се финансов министър на ГЕРБ с един
замах стопи резерва на касата, като прехвърли 1.4 млрд. лв. към продънения си
държавен бюджет през 2010-а. Година по-късно от сметките на осигурителния фонд
към тези на Министерството на здравеопазването изтекоха 340 млн. лв. за
дейности, които ведомството е задължено да финансира. В пакета бяха и
онкологичните лекарства. През 2012-а касата се отчете само със 100 млн. лв. за
министерството, но за сметка на това все същите управляващи й прехвърлиха още
дейности, които натовариха нетния й бюджет с други 240 млн. лева. Като теглим
чертата, резултатът е липсващи над 2 млрд. лв. от здравни осигуровки. Ако тези
пари си бяха на мястото, изобщо нямаше да се стига до днешните протести и
дебати дали бюджетът на касата да бъде актуализиран с 225 млн. или с 328 млн.
лева. На фона на този пладнешки обир бившият управител на здравната каса -
"герберът" д-р Пламен Цеков, имаше наглостта в средата на 2013-а да
се изтъпанчи пред народните представители и да каже, че не само не очаквал
притеснителен дефицит до края на годината, но дори надсъбрал 82 млн. лв. от
здравноосигурителни вноски. По същото време надзорниците на институцията почти
нелегално отпускаха десетки милиони, за да покриват преразходите на болниците.
Редица експерти посочиха, че в касата е натрупан огромен преразход от 103 млн.
лв. по перото за лекарства, който Цеков умело крие. Съвсем разбираемо е защо
касата влезе в 2014-а с дефицит от 160 млн. лева. Независимо от ясните
индикации за предстоящия колапс депутатите от управляващото мнозинство
гласуваха бюджет с абсолютно същите параметри (2.82 млрд. лв.), които стигнаха
само за 10 месеца от предишната година. Остана един финансов буфер от 279 млн.
лв., който бързо бе стопен главно за покриването на наследените задължения.
Други 104 млн. лв., заложени в държавния бюджет за здравноосигурителни
плащания, трябваше да бъдат освободени с условие. А Министерството на
здравеопазването да представи пакет от мерки за оптимизиране на контрола върху
харчовете в системата и да предложи нови медицински стандарти и механизми за
договаряне и заплащане на лекарствата. Финансовият министър Петър Чобанов
заяви, че и до ден днешен това не се е случило. Очевидно колежката му - д-р
Таня Андреева , или е била твърде заета с други неща, или и тя и екипът й
просто не стават за тази работа. Мандатоносителите нарекоха приетото недоносче
"справедлив и гъвкав" бюджет, а управителката на касата д-р Румяна
Тодорова допълни, че е единственият възможен. "Парите за болниците -
изтъкна тя - са колкото за 2013-а, като се вземат предвид гласуваните
допълнителни 29 млн. лв. и увеличението от 5%, което ще се прибави от
оперативния резерв." Така запасите бяха изразходвани в аванс. Но за
изненада на управляващите нито болниците се вместиха във финансовата си рамка,
нито медикаментите останаха на досегашните цени. Причината е проста - и двете
се увеличават. Неясно остана само защо експерт като Тодорова не успя да
предвиди това, което би могла да направи всяка редова медицинска сестра?
Трябваше ли здравната каса да чака шест месеца, за да установи, че харчовете на
лечебниците са скочили от 105 млн. до 140 млн. лв. месечно? След като самата
Тодорова казва, че плащаните от касата илачи всяка година се увеличават, не
можа ли да пресметне "на пръсти", че няма да й достигнат поне 100
млн. лв. за лекарства за домашно лечение и онкомедикаменти? А при правилно
планиране имаше възможности за адекватна реакция, Например държавата да започне
да плаща пълния размер от 8% здравни вноски за осигуряваните от нея 9
категории, в резултат на което до края на 2015-а щяха да бъдат събрани 900 млн.
лева. Самите здравни осигуровки можеха да бъдат увеличени поне с един процент,
което едва ли ще се приеме толкова трагично от обществото, за разлика от
евентуалното вдигане на пенсионните вноски. Позитивният лекарствен списък
можеше да бъде "замразен" през 2014-а, с изключение за
животоспасяващите медикаменти. Новите болници пък трябваше да бъдат оставени да
се самоиздържат, докато не бъде въведена здравната карта. Но когато се обърне
колата, пътища много...
В."Банкер"
Няма коментари:
Публикуване на коментар