Translate

вторник, 22 юли 2014 г.

Как да излезем от кризата в здравеопазването



Здравната система в България е в постоянно задълбочаваща се криза. Криза не само във финансирането на здравните услуги, но и в правното обезпечаване, администрирането и морала. Поставих кризата в морала последна, но всъщност тя е
най-страшната и последиците от нея ще траят най-дълго. Единственият изход е реформата не на парче, на каквато се нагледахме в последно време, а всеобхватна и незабавна. Експертна, дългосрочна и с ясно определени приоритети.
Какви са основните проблеми в системата на здравеопазването:
1. То не е приоритет за никое правителство от 2000 г. насам.
2. Средствата за здравеопазване са недостатъчни - под 4,3% от БВП, или под 300 евро на човек от населението - най-ниските в Европа.
3. Доболничната помощ е неефективна, което води до ненужни хоспитализации.
4. Сгрешена е системата за финансиране както на доболничната, така и на болничната помощ, водеща до неефективно изразходване на и без това ограничените средства
5. Липса на ефективен експертен контрол на медицинските услуги.
6. Грешен е подходът при реимбурсирането на лекарствата за домашно лечение
7. Неравнопоставен е достъпът до квалифицирана медицинска помощ по местоживеене.
8. Безразборно и нерегулирано възникват заведения за болнична помощ независимо от нуждите на такива по места.
9. Законовата база е несигурна. В подкрепа на последното е фактът, че основни закони - за здравето, за лечебните заведения и за здравното осигуряване, са променяни съответно 30, 40 и 90 пъти.
10. Няма завършена система за продължаващо следдипломно образование, недостигат високоспециализирани кадри.
Какво трябва да се направи неотложно: А/ По отношение на приходите:
1. Осигуряваните от държавата групи граждани да бъдат осигурявани на 100% (деца, пенсионери, държавни служители и др.) и незабавно да се издължат невнесените вноски.
2. Създаване на законови механизми за събиране на вноските за задължителното здравно осигуряване.
3. Осигуряване на ниша за реално развитие на доброволното здравно застраховане (непосредствено свързано с пакета, който се покрива от задължителното осигуряване).
4. Създаване на резервен фонд за покриване на евентуален недостиг на средства от задължителното здравно осигуряване в случаи на непредвидени разходи.
Б/ По отношение на разходите:
1. В доболничната помощ да се заложи по-голям процент заплащане на общопрактикуващите лекари за дейност, отколкото за хоспитализация. Това ще доведе до увеличаване на бюджета за тази дейност с около 25%, но ще намали броя на хоспитализациите.
2. При реимбурсирането на лекарствата за домашно лечение съотношението генерици към оригинални лекарства да е 70% към 30% (сега е обратното). Да се въведе стойност по диагноза, например за лечение на хронична сърдечна недостатъчност х лв. Болният ще прецени дали да се
лекува с генерици или с по-скъпи оригинални лекарства. 3. В болничната помощ :
3.1. Реално оценяване на клиничните пътеки (КП). Всеки месец от болниците изпращаме на НЗОК и Мф данни за средния разход на пациент по клинична пътека. Крайно време е тези данни да се обобщят.
3.2. Определяне на пакет за болнична помощ, който реално да бъде осигурен от бюджета на НЗОК съобразно реалните стойности на КП. Частните застрахователни фондове да предлагат застраховки за дейностите извън пакета от задължителното здравно осигуряване.
3.3. Приемане на национална здравна карта за потребностите от болнични услуги по специалности. Въз основа на нея - преструктуриране на болниците. Трябва да останат 130-150 болници за активно лечение, равномерно разпределени в страната и осигуряващи равнопоставен достъп за всички региони.
3.4. Осигуряване на законово право на НЗОК да сключва договори за необходимия брой услуги според националната здравна карта и на конкурсен принцип.
3.5. Преминаване към системата на диагностично свързаните групи (ДСГ) за заплащане на болничните услуги. За окончателното въвеждане е необходим период от 1,5 - 2 години. Като начало след обучение на съответните кодировчици да се започне с пилотни проекти в 5 или 10 болници. До окончателното въвеждане на ДСГ да се използва разработената методика в НЗОК за заплащане на КП с коефициент в зависимост от предоперативното състояние на пациента.
3.6. Да се легализират с подзаконов акт правилата за добра медицинска практика, изработени от научните медицински дружества по специалности. Да се създадат експертни комисии по специалности за контрол на спазването на тези правила и в частност показанията за извършване на една или друга дейност. Да се въведе персоналната отговорност на лекарите за спазването на тези правила с възможност за определени поощрявания или санкции (включително отнемане правото за практикуване).
За оценка на поведението при заболявания, които изискват мултидисциплинарно лечение, да се създадат смесени комисии от съответните специалист.
3.7. Да се въведе ежегодна оценка на качеството на услугите в заведенията за болнична помощ по специалности с възможност за поощряване или санкции. Оценката на качеството да се възложи на експертните комисии към научните медицински дружества (по специалност).
3.8. Да се създаде свободен достъп за специализация на медицински кадри. Да се въведе системата за продължаващо медицинско образование с ресертификация на всеки три години на база количество и качество на извършената дейност.
В/ Всичко изброено по-горе не би могло да даде резултат без:
1. Изграждане на една съвременна, добре обезпечена с оборудване и подготвени кадри спешна помощ, отзоваваща се при нужда за 15-20 минути на мястото на събитието.
2. Въвеждане на електронно здравно досие (здравна карта).
Г/ По отношение демонополизацията на НЗОК има два пътя - „революционен"
и „еволюционен". И двата имат предимства и недостатъци. „Еволюционният" има няколко варианта. Обсъждането им би отнело много място и може би би било обект на друга публикация.
Крайно време е МЗ да си влезе в ролята на собственик и активно да управлява своята собственост - държавните болници, като въведе единни структури, единно електронно отчитане и анализ по електронен път. Да осигури тотален превантивен контрол на дейността на болниците и найважното - да разработи и осъществи програма за развитие на лечебните заведения, като определи къде и как ще се лекуват пациентите в регионалните болници. Да създаде структура, която да поеме незавършеното строителство на болнични сгради и да търси инвестиционни възможности за неговото оползотворяване и развитие.


В.”Труд” 


Няма коментари:

Публикуване на коментар