Според водещи български кардиолози-Поредното извращение на „здравната реформа” е
намаление на цените на имплантите от 01. 07. 2014 г. Естествено най-голямата
секира е отново в областта на инвазивната кардиология. Вместо да бъде
приоритет, лечението на сърдечносъдовите заболявания у нас е на път да се върне
10 г. назад. А те са водеща причина за смърт и тежка инвалидизация на
населението в световен мащаб. В България все още 66% от смъртността се дължи на
болести на сърдечносъдовата система. В края на краищата човек умира, като
откажат сърцето и съдовете, независимо от първопричината и специалността, до
която опира. Затова и всяка специалност изисква консултация с кардиолог.
Светът върви напред и за последните 20 г. направи
гигантска крачка като диагностична и терапевтична възможност в областта на
кардиологията. В резултат днес инфарктът се лекува дефинитивно, т.е. напълно,
изцяло, а това може да се каже за твърде малко болести и състояния. Въпросът е
да бъде приложено навреме необходимото лечение. България има своите постижения
в тази област в последните години, които се измерват обективно - с намаляване
на смъртността от инфаркт. Първата ангиопластика при инфаркт у нас е направена
през 1993 г. Първата национална програма за лечение на острия коронарен синдром
със ST-елевация (това са инфарктите, показани за интервенционално лечение),
стартира през 2003 г. първо в София, после в Пловдив и Варна. След въвеждането
на интервенционалното лечение болничната смъртност от остър инфаркт намалява
близо 2 пъти.
През 2007 г. общата смъртност от инфаркт у нас е била 16,3%,
а през 2010 г. пада на 10,4%. Основната причина е разширеният достъп до
структурите, осигуряващи модерното лечение – отделенията и клиниките по
инвазивна кардиология. През 2009 г. по данни на авторитетното научно сп.
„Юропиън харт джърнъл” България е на предпоследно място от 23 страни в Европа
по брой на първичните интервенционални процедури – 21%, 16% от пациентите са
лекувани с фибринолиза, а 63% остават без терапия за възстановяване на
запушения съд. През същата година водещата страна в Европа – Чехия, има над 90%
покритие на инфарктите с интервенционално лечение.
През 2011 г. смъртността от инфаркт у нас е била 17,04% при
пациентите, на които не е приложена терапия за възстановяване проходимостта на
запушения съд, 10,7% за пациентите, лекувани с фибринолиза (стопяване на
кръвния съсирек с лекарство) и 6% за пациентите, на които е приложено
интервенционално лечение и е отворен запушеният съд.
И докато съсловните организации си „губят времето” да
пропагандират и обучават лекарите по звена за новите методики, държавата не си
мръдва пръста да помогне, независимо че това трябва да бъде неин основен
приоритет. Та нали целта е да се работи в полза на хората - за държавата това
са данъкоплатците, а ние сме полагали Хипократова клетва. Многобройни са
предупрежденията и препоръките към всеки министър на здравеопазването (които,
за съжаление, не се задържат повече от година ) за въвеждане на ред в спешните
звена, за организация на лечението на спешните пациенти със сърдечносъдови
заболявания. Нали това е качествен критерий за нивото на здравеопазването на
една държава, да не говорим за контрол на качеството на лечението по места. За
патология като сърдечносъдовата и особено за нейните остри форми важи афоризмът
„Времето е мускул” и това е така, защото съвременното лечение изисква перфектна
логистика (организация) на всички нива, за да се вместим в т. нар. „златен час“
– или в първите 90 минути от началото на симптомите при инфаркт. Светът видя
ползата в прогнозата при съвременното лечение на тези пациенти (категорично
доказано с многобройни рандомизирани проучвания) и насочи своите усилия в
превръщането му в национална стратегия с максимално скъсяване на
„размотаването” на пациентите.
Ние учим нашите
студенти и специализанти как трябва да лекуваме тези пациенти. Само че реално
сме доста далеч от практиката в Европа. Не че не знаем и не можем да лекуваме
по правилата, но сме принудени да лекуваме по „клинична пътека“, която често няма
нищо общо с реалността при закъснял и усложнен пациент. Защото в България инвазивната кардиология взема много високи
клинични пътеки и затова в няколко последователни години драстично бяха орязани
и то не диагностичните, а лечебните клинични пътеки, като ангиоплстика при
остър коронарен синдром и остър миокарден инфаркт.
А сега дойде ред
и на имплантантите. Какво пък - българинът е беден и може да разчита на най-ниското качество – за това му стигат парите! Какво ни
остава - да лекуваме пациента с огромни икономии (за да се вместим в клиничната
пътека), да поставяме в артериите това, което е преценила НЗОК като имплантанти - нищо, че голяма част от
списъка не се използва вече, да се примиряваме с ограниченията и да правим
компромис със съвестта си поради липса на алтернатива. Да не говорим за
иновации, за качество, за
прогноза. Поставя се на карта една специалност, която цял свят
призна като прогресивна и ефективна. Да не говорим за последващия социално-икономически ефект на инвалидизиран
пациент, който се превръша в проблем, както за близките си, така и за системата. Е, по-евтино ли е това за държавата?
През 2012 г. 36% от причините за инвалидизация у нас се дължат на болестите на
кръвообращението, а през 2007 г. техният дял е бил 47,6%. Разходите за
пациентите с коронарна болест за 2012-2013 г. в България са общо 97 млн. евро,
като се включват и непреките разходи – за болнични, инвалидност, смърт, грижи
от страна на близките и др.
Време е всеки от
нас да знае къде отиват парите му, всеки да може да решава какво лечение му се предлага
като качество, защото всички сме потенциални пациенти. Време е инвазивните процедури да бъдат оценени
адекватно като консуматив и разход за отделния пациент съгласно Европейските препоръки. Време е да бъде включена и калкулацията на труда на
специалистите работещи денонощно в рентгенова среда. Защото уменията се
придобиват с години, а при така действащата система и „загрижеността” към
младите хора скоро ще подготвим младите си кадри за работа извън страната.
Да, пари няма –
затова е нужна реална реформа !
Да, правила няма
–затова са нужни действаши институции!
Да, качество
трябва - за това е нужно активното участие на научните дружества (многократно
предлагано) и създаване на истински, работещи лекарски камари!
Да, публичност
трябва- всеки осигурен пациент трябва да отстоява правата си .Той има право да
получава съвременно лечение ,а не да бъде върнат 10 години назад.
Да, корупция има
- за това е нужна държавна политика и регулация!
И за да не се
наредим отново на опашката на
Европа, е време да оценим
малкото, което ни е останало, и да го задържим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар