Църквата почита
на 27 юли Свети Великомъченик Пантелей (наричан още Пантелеймон, Пан-талей,
Воден Панталей, Панталей Пътник). Той е родом от Никомидия. Бил е подложен на
жестоки мъки заради вярата си -палили го със свещ и го хвърляли в морето, но
останал невредим, дали го на зверовете, сложили го в бъчва с гвоздеи и го
търкаляли,
Св. Пантелеймон
бил велик лечител, особено добре церял болести на очите, затова на същия ден
празнуват врачките, баячките и чакръкчиите. А народното поверие гласи, че на
празника му жените не трябва да работят, защото иначе ще се случат лоши работи
- порои, градушки, наводнения и всякакви злини. Прозвището му
"Пътник" пък идва от това, че на този ден прелетните птици започват да
се събират, за да отлетят на юг. Затова светецът се смята и за покровител на
всички пътешественици.
Така
погледнато, светецът като че ли си е съвсем наш човек по всички линии. Всъщност
Никомидия е античен и средновековен град във Вити-ния, държавата на траките в
Мала Азия. Разположен е в близост до Константинопол, на брега на Мраморно море.
Което си е направо на един хвърлей място. След 324 г. за кратко фактически е
столица на Римската империя по времето на Константин Велики, докато той не
провъзгласява за такава строящия се наблизо Константинопол. Та в този град е
роден и нашият Панталей Пътник.
Брей, какви
хора сме имали. Да почнем поред защо го наричаме "наш". Мъчили го,
горили го, клали го, а той оставал невредим - като нас, българите, без да се
мерим с него, разбира се, защото сме твърде малки... Не само че оцеляваме, ами
въпреки цялата бъркотия в държавата наши деца вземат златни медали на световни
състезания по информатика и математика, натривайки носовете на далеч
"по-развити" нации.
Най-пресен
пример - тримата умници Христо Венев, ученик от СМГ "Паисий
Хилендарски" в София, Енчо Ми-шинев от Математическата гимназия
"Атанас
Радев" в Ямбол и Момчил Пейчев от Математическата гимназия "Д-р Петър
Берон" във Варна - си дойдоха в понеделник с два златни и един сребърен
медал от 26-ата международна олимпиада по информатика в Тайван (между другото,
основана от акад. Благовест Сендов през 1987 г.) С постижението си Енчо успя да
се класира в Топ 10 на най-добрите състезатели по информатика в света!
А пък други
двама български юнаци -Огнян Ганчев и Евгени Георгиев - се върнаха с общо
четири медала и европейска титла от Петнайстите игри за трансплантирани във
Вилнюс. И двамата са с присадено сърце!
Е, само това за
цъфналото и вързало дърво на светеца ни е малко в повече, защото ние където
минем, жив дървесен вид не оставяме, но то е друга тема...
За
лечителството обаче няма съмнение. Ако не са врачките и баячките напоследък, на
кого да разчита народът? Ту лекарства няма, ту болниците заплашват, че ще
хлопнат ке-пенците през септември, ту предупреждават, че скоро ще си носим
чаршафи и храна. Последното вече сме го играли преди двайсетина години, така че
няма да ни уплашат.
От любимата ми
тема за здравеопазването да минем към по-глобалните неща. Чак сега разбах какво
ще спре пороите и наводненията - ако поне един ден, на 27 юли, жените спрат да
работят. Това никак не е лесно, да не кажем, че направо е невъзможно, защото
какво ще стане тогава с бедната ни държава?! Изглежда никой не го е спазвал
предишните години, та се докарахме на сегашния хал. Но не е късно да се
поправим -жени, вземете нещата в свои ръце! Долу слугинстването вкъщи! Долу
кариерата! Долу участието на партийни конгреси, пък били те и на Стогодишната!
Спасете държавата!
На този боеви
фон някак сладникаво-тъжно ми звучи песента: "Пътнико свиден, пътнико
млад, тръгнал да видиш белия свят"... Да, защото е време да стягаме
куфарите. Студенти, ученици, млади висшисти и обикновени гастар-байтери
потеглят към чужбина, като прелетните птици. Ваканцията свърши. Панталей
Пътнико, бди над тях! Те са нашите деца и близки и съм сигурна, че ако живеехме
в нормална държава, въобще нямаше да тръгнат.
Славяна Манолова
В."Седмичен труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар