Translate

сряда, 18 ноември 2026 г.

Семейно събитие обедини стотици хора, а общини в цялата страна се оцветиха в лилаво в подкрепа на недоносените деца

Фондация „Нашите недоносени деца“ събра семейства и специалисти, за да насочи вниманието към нуждата от грижа и подкрепа, които продължават далеч след изписването от болницата

 

 

Стотици души се включиха в семейния ден, организиран от Фондация „Нашите
недоносени деца“ на 15 ноември, по повод Световния ден на недоносените деца, в Сердика Център, София. Събитието срещна родители, деца, специалисти и доброволци и постави във фокуса предизвикателствата пред семействата след преждевременно раждане. В същия ден над 20 общини в страната се присъединиха към националната инициатива за осветяване на сгради в лилаво в знак на съпричастност. Двете инициативи са част от есенната кампания „Заедно за недоносените деца“.

„За много семейства преждевременното раждане е началото на дълъг път, който продължава и след изписването от болницата. Родителите имат нужда от информация, специалисти и хора, към които да се обърнат. Затова за нас е толкова важно, че тази година подкрепата излезе извън рамките на едно събитие и достигна до общности в цялата страна“, коментира Моника Златанова, член на Управителния съвет и ръководител на Фондация „Нашите недоносени деца“.

По данни на Световната здравна организация едно от всеки десет бебета по света се ражда преждевременно. За родителите това може да означава продължителен престой в неонатологично отделение, несигурност за здравето на детето и необходимост от специализирани грижи през следващите месеци и години. Именно проследяването и грижите след изписването са във фокуса на Световния ден на недоносените деца през 2026 г., когато той за първи път се отбелязва на новата международна дата 15 ноември.

Семейният ден даде възможност тези въпроси да бъдат обсъдени и извън болничната среда. Докато децата участваха в игри и творчески занимания, родителите можеха да разговарят със специалисти по теми, свързани с детското развитие и емоционалните трудности пред семейството. Срещите показаха колко ценни са достъпната професионална информация и възможността родителите да споделят притесненията си.

Осигуряването на подобна помощ е част от ежедневната работа на Фондацията. Чрез центровете “Малки чудеса” в София и Сливен тя предлага консултации и терапевтична подкрепа за деца и родители. Фондацията развива безплатна програма за психологическа подкрепа за родителите на недоносени деца и родители, преживели загуба, с програми директно в неонатологичното отделение и с групи извън болницата.
Важна част от дългосрочната работа на Фондация „Нашите недоносени деца” е свързана и с подобряването на неонатологичната грижа в България в партньорство с лекарите и здравните специалисти.  През последните години организацията развива и финансира различни обучения и професионални формати, насочени към знанията, практическите умения и подкрепата на екипите, които работят с новородени и техните семейства.
Към програмата се добавиха и благотворителни активности. Десетки посетители закупиха „Паспорт на подкрепата“, а децата изработиха над 120 картички с лични послания към родители на недоносени бебета. Картичките ще бъдат изпратени до неонатологични отделения в страната.

Събитието се реализира с подкрепата на Сердика Център, Киези България, издателство „Клет България“, балетна школа „Па де Катр“, Wonder Party, Viber и Mapping BG. Към инициативата се присъедини и Ladyzone като медиен партньор.

Световният ден на недоносените деца получи подкрепа и от местните власти в цялата страна. Над 20 български общини се присъединиха към инициативата за осветяване на знакови сгради и обществени пространства в лилаво – международния символ на съпричастност към преждевременно родените деца. Сред обявените за осветяване обекти бяха крепостта „Царевец“ във Велико Търново, Домът на културата „Борис Христов“ в Пловдив, Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен, дворецът на кралица Мария в Балчик и сградата на Столичната община. Инициативата се реализира съвместно с Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), като участието на общините помогна темата да получи по-широка обществена видимост.

Подкрепата за недоносените деца и техните семейства не приключва на 15 ноември. Всеки, който желае да помогне на Фондация „Нашите недоносени деца“, може да направи Blink превод на мобилен номер +359 887 545 446, след като го запази в контактите си, с дарение на сайта или с покупка от онлайн магазина на Фондацията. Към каузата може да се присъедини и чрез инициативата „Движи се с мисия“, която се провежда на 10-о число от всеки месец и дава възможност на хората да съчетаят движението с добрата кауза.

 

Инсулинова резистентност: говорим за нея, но разпознаваме ли предиабета?

Ранната оценка на риска и малките, устойчиви промени в ежедневието бяха във фокуса на панелна дискусия „Предиабетът: време за действие“, организирана с подкрепата на Мерк България ЕАД /част от групата на Merck KGaA, Darmstadt, Germany/ и Българското дружество по ендокринология. Модератор беше доц. Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология. В медицинския панел участваха проф. Цветалина Танкова, доц. Невена Чакърова и доц. Румяна Димова.

●     Предиабетът заслужава собствен разговор. Това е състояние, при което кръвната захар е над нормата, но под диагностичния праг за диабет. Нарушеният глюкозен толеранс и нарушената гликемия на гладно са две негови основни форми.

●     Мащабът е значителен. По оценки на Международната диабетна федерация през 2024 г. 635 млн. души по света на възраст 20–79 години /около 12% от тази възрастова група/ са с нарушен глюкозен толеранс и 487 млн. /9,2%/ с нарушена гликемия на гладно.

●     Информираността не бива да изостава от интереса към „инсулиновата резистентност“. Тя и предиабетът са свързани, но не са взаимозаменяеми понятия. Интересът към термина „инсулинова резистентност“ онлайн е повод да се говори по-ясно за оценката на риска и за това кога е нужен разговор с лекар — не основание за самодиагностика.

●     Първата стъпка е профилактичният преглед. Здравноосигурените възрастни имат право на годишен преглед при личния лекар. Наличието на риск може да се оцени с въпросника FINDRISK и изследване на кръвна захар на гладно по преценка на лекаря. Онлайн въпросникът оценява риска, но не поставя диагноза.3

Действието започва с изпълними навици. Поне 150 минути умерена физическа активност седмично, например бързо ходене, повече зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни и по-малко подсладени напитки и сладкиши, са конкретни стъпки, които могат да се обсъдят с медицински специалист.

 

Водещи европейски ендокринолози представиха в София най-новите международни препоръки за лечение на диабета

Европейският комисар Оливер Вархеи се включи на живо от Брюксел в откриването на Първата научна среща на Български Форум Диабет

 

 

Авторите на най-новите международни препоръки за диабет тип 1 и тип 2 запознаха български медицински специалисти с ключовите промени в грижата за пациентите. Експертите представиха обновените насоки за първи път в България по време на Първата научна среща на Български Форум Диабет, която се проведе в София в навечерието на Световния ден на диабета – 14 ноември.

Събитието беше открито от чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, председател на Български Форум Диабет и член на Борда на Европейската асоциация за изучаване на диабета /EASD/.

Тя представи мисията на новоучредения Български Форум Диабет – да обединява медицинските специалисти, научните и пациентските организации и институциите за подобряване на грижите за хората с диабет в България, и добави, че Форумът ще работи за прилагането на съвременните международни препоръки, повишаването на професионалната квалификация на медицинските специалисти и развитието на ефективни здравни политики.

Специално за срещата на живо от Брюксел се включи Оливер Вархеи, европейски комисар по здравеопазване и хуманно отношение към животните.

Той постави акцент върху превенцията и ранната диагностика на диабета и връзката му със сърдечносъдовите заболявания.

Председателят на Комисията по здравеопазване към 52-рото Народно събрание проф. д-р Костадин Ангелов заяви подкрепата на Народното събрание за новоучредения Български Форум Диабет и подчерта необходимостта от съвместни усилия за ранно откриване на заболяването.

Изпълнителният директор на Европейския диабетен форум Барт Торбейнс подчерта, че основната мисия на европейската организация е да превръща научните постижения в конкретни здравни политики. Той открои възможностите пред България за по-ранно откриване на диабета, подобряване на превенцията и прилагане на интегриран подход към диабета, затлъстяването и сърдечносъдовите заболявания в рамките на европейския план „Безопасни сърца“.

Във видеообръщение президентът на Европейския диабетен форум проф. Шантал Матио приветства българската инициатива и открои ключовата роля на националните организации за превръщането на европейските здравни политики в реални резултати.

Захарният диабет е социалнозначим проблем и едно от най-бързо нарастващите здравни предизвикателства в световен мащаб. Един на всеки девет възрастни или 589 млн. души в света живеят със захарен диабет. Това сочат данни на Международната диабетна федерация. Очаква се през 2050 г. броят им да достигне 853 млн., или един на всеки осем възрастни. Заболяването засяга хора както във високоразвитите, така и в развиващите се страни. Според прогнозите до 2050 г около 95% от увеличението на броя на хората с диабет ще бъде в страните с ниски и средни доходи. По данни на Националната здравноинформационна система /НЗИС/ в България са регистрирани около 860 000 души със захарен диабет.

Международните препоръки за контрол на захарния диабет тип 1 и тип 2 обобщават наличните научни доказателства и дават насоки за избора на терапия и проследяването на пациентите.

Захарният диабет тип 2 не се развива в рамките на дни. Той е прогресиращо хронично заболяване, което преминава през етап на предиабет, който е свързан не само с повишен риск от прогресиране към захарен диабет, но и с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и други усложнения. Предиабетните състояния са по-разпространени от захарния диабет – понастоящем 635 млн. души по света живеят с повишен риск за развитие на захарен диабет. Трябва да се има предвид, че предиабет е обратимо състояние, с оглед на което е изключително важно ранното му откриване и своевременната интервенция.

Тъй като предиабет обикновено не е съпроводен със симптоми, отклоненията в нивата на кръвната захар трябва да се търсят активно, за да могат да се предприемат навременни мерки и да се предотврати развитието на захарен диабет. В определени случаи пациентите с диабет или предиабет не знаят за състоянието си в продължение на години. Ето защо редовният скрининг е необходим при хората с рискови фактори, както и при всички над 35-годишна възраст. Наднорменото тегло и затлъстяването, наличието на роднина от първа степен със захарен диабет, сърдечно-съдовите заболявания, артериалната хипертония и повишените нива на липидите в кръвта са сред рисковите фактори, които увеличават опасността от развитие на диабет. Жените с гестационен диабет /диабет по време на бременност/ и хората, които в миналото са имали повишени стойности на кръвната захар, също трябва да са изключително внимателни.

Над 40% от хората с диабет в света не знаят, че страдат от това заболяване и не са диагностицирани. Често то се открива едва когато се появят усложнения. При около 50% от хората със захарен диабет такива вече са налице едва при п Хроничните усложнения на диабета имат сериозни клинични, социални и икономически последици за пациентите, обществото и здравната система. Сред тях са увреждане на зрението, което може да доведе до слепота, и хронично бъбречно заболяване, което може да прогресира до бъбречна недостатъчност и да наложи хемодиализа. Други усложнения могат да доведат до ампутация на крайници. Увеличава се риска от исхемичната болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчносъдовата болест и мозъчен инсулт. Сърдечно-съдовите заболявания са причина за смъртта на 75% от хората със захарен диабет.

Трябва да се има предвид, че когато захарният диабет се открие навреме и се контролира, това е гаранция за отлагане или избягване на усложненията на заболяването, които често водят до сериозно инвалидизиране на пациентите. оставянето на диагнозата, което е признак за късно диагностициране.