Translate

сряда, 18 ноември 2026 г.

Скритата епидемия в болниците: До 50% от пациентите са засегнати от недохранване, което увеличава риска от усложнения

Недохранването, свързано със заболяване, е скрита епидемия, която засяга между 20% и 50% от пациентите в болниците, влошава резултатите от лечението и значително увеличава риска от усложнения. Въпреки сериозните последствия за здравето, проблемът често остава неразпознат или не получава необходимото внимание. По повод Световната седмица на малнутрицията /9–13 ноември/ Европейското дружество по клинично хранене и метаболизъм /ESPEN/ насочва вниманието към необходимостта от навременно откриване на риска и осигуряване на адекватни хранителни грижи като част от лечението.

Малнутрицията или недохранването възникват, когато тялото не получава нужните количества въглехидрати, мазнини, протеини и витамини, които са нужни на организма за осигуряване на растежа и функционирането му.

Данните на ESPEN, показват, че близо един от всеки четирима пациенти (24%) е изложен на риск от недохранване още при постъпването си в болница. Рискът от малнутриция е особено висок за възрастните хора и пациентите с хронични заболявания. При хората над 70-годишна възраст този дял достига 37%, а при пациентите с онкологични заболявания – 35%.¹˒²

На риск от недохранване са изложени 29% от пациентите със сърдечни заболявания, 28% от тези с респираторни заболявания и 27% от пациентите с гастроентерологични заболявания. Същият дял от 27% се отчита и сред пациентите във вътрешни отделения.¹˒²

Причините за недохранването са различни и често действат едновременно. Самото заболяване може да доведе до загуба на апетит, промени в обмяната на веществата и повишени хранителни потребности. В други случаи проблемът е свързан със затруднения при храненето, нарушено усвояване на хранителните вещества или недостатъчно внимание към хранителния статус на пациента.

Защо недохранването може да затрудни лечението?

Недохранването не е само съпътстващ проблем при боледуване. То може да има сериозни последици за здравето, тъй като организмът не получава достатъчно енергия и хранителни вещества, необходими за поддържане на основните му функции и за възстановяване.

Според ESPEN сред основните последици от недохранването са по-честите усложнения, по-продължителният болничен престой, повишените разходи за лечение, влошеното качество на живот и по-високият риск от смъртност.¹

Тези последствия превръщат малнутрицията не само в проблем за отделния пациент и неговото семейство, но и в предизвикателство за здравните системи. По-дългото лечение, необходимостта от допълнителни медицински грижи и по-бавното възстановяване увеличават натоварването върху лечебните заведения и разходите за здравеопазване.

Ранните признаци на недохранване

Навременното разпознаване на малнутрицията е от съществено значение за ограничаване на последиците от нея. Проблемът невинаги е очевиден, а първите симптоми могат да бъдат погрешно възприети като естествена част от заболяването или напредването на възрастта.

Пациентите и техните близки трябва своевременно да се консултират с лекар при появата на някои от следните предупредителни признаци:

-         Неволно отслабване и забележимо намален апетит, дори когато загубата на тегло изглежда незначителна;

-         Постоянна отпадналост, умора и загуба на мускулна сила, които затрудняват обичайните ежедневни дейности;

-         Изтъняване на косата или косопад, чести инфекции и забавено зарастване на рани, които могат да бъдат свързани с недостиг на хранителни вещества;

-         Промени в когнитивните функции, проблеми с паметта и затруднена концентрация, особено при възрастни хора.

Наличието на тези симптоми невинаги означава недохранване, но е основание за медицинска оценка.

ESPEN настояват оценката на хранителния статус и осигуряването на подходящ хранителен режим да бъдат част от цялостната медицинска грижа. Хранителните потребности могат да се различават значително в зависимост от заболяването, възрастта, физическото състояние и провежданото лечение. Затова хранителният режим следва да бъде съобразен с индивидуалните нужди на пациента и препоръките на медицинските специалисти.

Когато традиционното хранене е затруднено или недостатъчно за покриване на нуждите на болния организъм, медицинските специалисти препоръчват прилагането на храни за специални медицински цели /специализирани ентерални храни/. Те съдържат прецизно балансирани количества белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали и осигуряват точно определен прием на енергия и хранителни вещества. В зависимост от състоянието на пациента те могат да допълват обичайното хранене или да се използват като основен източник на хранителни вещества.

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар