Отсам и отвъд вратите НА БЕЛИТЕ КАБИНЕТИ

Опит за дисекция на здравната система

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва... Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща... Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда..."

Древните нарекоха тази клетва Хипократова и смятаха произнеслите я за полубогове. В наше време присъствието на боговете се оспорва, а човеците все пак се създават от обществото. Както законите, по които то живее.

0, Музо, възпей гнева на АхилаЬ"

Инфарктът е опасна болест. Безсърдечните хора обаче тя не ги сполетява, защото като

няма сърце, няма и инфаркт! Но ако това все пак им се случи, "...жени с апатични и простовати лица и мъже, подчинени на бездушието, неохотата и простотията" ги спасяват и връщат в живота. Така един български автор, редактор и издател „възпя" медицинските работници.

И когато Костеливата с неимоверни усилия и професионализъм все пак била прогонена от него, взело, та му направило впечатление (представете си), че сестрата, която денонощно бдяла над него, която му включвала животоспасяващите системи и му изнасяла... подлогата, не приличала на неговите елегантни колежки, защото имала дебели бедра (!?).

Вярно е. На медицинските сестри не остава нито време, нито сили, нито средства за екстравагантни тоалети и фитнес процедури, нито пък досега някоя фирма или бизнесмен са се заели с тяхното обличане, както това се прави за чалга дамите, манекенките, спортните звезди и телевизионните водещи.

Пази, Боже! Нашите сестри рискуват да се заразят със СПИН или хепатит от кръвта на пациентите си, изнасят подлоги (а не чалга концерти!) и държат ръката на умиращия не като в порноклип, а за да му придадат топлината на живота, на своя, собствения...

После се разписват на ведомост за жълти стотинки, с които хранят деца, старци и болни, отиват рано сутрин на работа с раздрънканите автобуси на градския транспорт, а не с джипове и мерцедеси...

Един друг брат по перо пък писа, че затова пък ни се дават каси с уиски. Може и да е истина, не споря. От двете страни на белите кабинети стоят хора и те се проявяват като такива - добри и лоши.

Всъщност понастоящем, за разлика отпреди 25 години, интересите на медиците и обществото се раздалечават все повече и повече. Ето защо, ако обърнем другата страна на медала, не може да не се съгласим с известната специалистка доц. д-р Златка Петрова, която неотдавна писа: Друга сериозна неудача (на здравните грижи, б.а.) според мен е комерсиализацията на професията... Все пак на пациента не трябва да се гледа повече като на източник на доходи, а по* малко като на медицински проблем... Лечебнодиагностичният процес е формализиран..."

И как да бъде другояче, когато над главата ти стоят бирници, които нищо не разбират от медицина, но пък ти „спускат" кога делегирани бюджети, кога лимити на лечебния процес, когато жестоко те глобяват за това, че си се осмелил да постъпиш като лекар към болния и с това си надвишил мизерната сума, „делегирана" за неговото лечение!

Така обаче става, защото с проблемите на здравеопазването се занимават по правило абсолютно некомпетентни по тези въпроси хора, сред които и неопитни журналисти. Защото обществото ни не се трогва ни най-малко от въпиющите недомислия в решенията, заповедите, инструкциите и т. н. на МЗ и на фаталната, както се оказва, за българския народ НЗОК. А какво да кажем, когато болният лежи на кушетката или на операционната маса и около него се водят леки разговори, подхвърлят се неуместни шеги, вицове, пуши се. Не може да се отрече и фактът, че се допускат и повърхностни медицински прегледи. Особено пък, ако пациентът не е направил емблематичния „избор на екип" или не е станал .дарител" - личен или колективен.

Вероятно точно такъв е бил случаят в детската ушна клиника на ИСУЛ, завършил трагично преди години. По информация, изнесена във вестник „Уикенд", нещастният родител заплатил извънредно 200 лева, но най-вероятно само на безотговорния оператор Маджунов, пропускайки колегите му...

И затова, както твърдят близките на починалото дете, на сутрешната визитация при повторната му хоспитализация безсрамно било заявено, че това е пациентка на Маджунов и той да си се занимава с нея...

По този повод доц. д-р Зл. Петрова коментира: „В последните години лекарската работа от екипна стана индивидуална. Това е недопустимо, защото лечебно-диагностичният процес е немислим без екипност..."

Неслучайно и председателят на Етичната комисия при БЛС проф. М. Миланов заяви пред радио „Дарик", че подобни случаи е имало и за съжаление очаква да има още, поради несъвършенството на системата.

Но по този случай ми се ще да запитам и нещо друго - само пропуските в системата ли бяха причината да се чака две дечица да загинат, за да се отпуснат от касата средства за т. нар. труднолечими болести?...

Не мога да намеря думи да коментирам и изнесеното преди година две от Сашо Диков по телевизия „Канал 3" (по жалби на зрители) за „чудесата", които са ставали в правителствената болница. „Чудеса", изразяващи се в драстично нарушаване на закони и правила и най-вече във високата смъртност при извършвани трансплантации на деца, умело прикривани след това посредством пиар акции.

Умело прикривани, но пък добре заплащани 15 000 лева месечно за спешни повиквания, извънреден труд и т. н. (плюс заплатата), както си призна пред камерата самият получател - главният лекар на болницата. Който на всичко отгоре, в резултат на Стахановското хабилитиране, оказало се възможно след премахването на ВАК, стана и професор, че и декан на втори медицински факултет. Да не забравяме обаче, че в тази болница работят не само еднолични търговци, но тя е и под правителствен чадър и затова дефакто няма лимит на бюджета.

Всичко това скоро се забрави, макар все още да се водят някакви дела...

Медалът има обаче и обратна страна. Едва ли има друга държава в света, където здравните работници да са подложени редовно на издевателства от всякакъв род - на ругатни, на побой (само побой засега!), чупене на медицински инвентар и т. н. У нас обаче това е ежедневие. И еженощие...

„Но Бог не види ли?" възропта на времето народният поет Иван Вазов. Бог (в случая Народното събрание) вижда и чува, на него обаче му трябват гласове за следващите парламентарни избори, а пък докторите и'сестрите кучета ги яли! Но „Божествената слепота" се превръща в безочие и нахалство, особено ако си припомним случая в Горна Оряховица с аборта през 23-ата седмица от бременността.

Тогава един от т. нар. министри, без да има понятие за това, което говори, се гаври с лекарите в парламента, а здравният му колега - уж опитен гинеколог - обяви публично, че се „срамува от своите колеги".

Егати министрите, егати гинеколога!

Не са редки и случаите, когато хората злоупотребяват с лекарското търпение, време и хуманност. Свидетел съм как лекар се вика по спешност в 3 часа през нощта, защото младеж пил студена бира и почувствувал болки в гърлото. Или пък за това, че „синът и снахата се карат, а бебето не иска да суче!..." Да не говорим пък, че в спешен хирургичен кабинет се влиза с молба за изрязване на мазоли...

Взаимоотношенията между лекари и болни това е тема безкрайна. Докато съществува човечеството, тя ще вълнува хората. Но едно е несъмнено - не е възможно само едната страна - пациентите, да има правото, а за другата страна - медиците обществото да се сеща само, когато има нужда от тях.

И едните, и другите са равноправни членове на това общество и затова и задълженията, и правата им трябва да се разпределят справедливо. И да се спазват!

Доц. д-р Гео Нешев