Защо половината българи обърнаха гръб на избирателните урни?

Защото вече двадесет години избираме почти едни и същи „Самуилови" войници. Само че Василий II на 100 слепци е оставял по един с едно око, а „нашите избраници" са стопроцентови слепци. За двадесет и кусур години те ни водят все по-навътре в блатото, откъдето няма връщане.Втората основна причина е, че те, макар и слепи, хубаво пипат народните благини. Папкат сладко, сладко, пълнят тлъсти гушки в зелено и в тлъсти банкови сметки. Купуват си самолети, купуват си по някое островче за отмора, сторят си голф игрища, мотописти, ски писти. За релаксация. А какво да правят два и половина милиона пенсионери? Без съд и присъда те са осъдени на смърт. Някой ще попита как така! Нали смъртното наказание е забранено! Да, ама не! Ако нашего брата пенсионер си купи животоспасяващи лекарства, за да оцелее, ще умре от глад. А ако не си купи лекарства, а храна, пак ще умре. Защото тези, които избираме уж за по-добре, така са преценили. Или само лекарства, или само храна. И в двата случая крайният резултат е един и същ: в по-цивилизованите държави това се нарича геноцид. Защо загуби двойката Калфин-Данаилов? Да са обещали, че ако народът ги избере, ще върнат ЕРП-тата на неговия собственик? А това е пак народът. Че ще върнат ВиК-то на България, а не вече чужда фирма да пълни гуши? Да са обещали, че златодобивната и медната промишленост ще бъде върната на българите? Да не говорим за Европейския съюз, който разсипа земеделието ни и сега внасяме 60 % от млякото. Да са обещали, че за грабителския закон за приватизацията ще се проведе референдум - не! А за Плевнелиев и Борисов какво да кажа. Скоро ще се озоват като Иван Костов, Мартин Димитров, Стефан Софиянски и много техни съмишленици на боклука на историята. За Станишев и неговите хора какво да кажа? Те търсят електорат на жълтите павета в София. Какъв срам, позор и цинизъм. В селата и малките градове народът тъне в мрак и мизерия. Там е мястото на истинските социалисти, а не да се разкарват със скъпи лимузини по курорти и банкети. При народа е бил и дядо Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и хиляди знайни и незнайни борци за народни правдини. В политиката поправителен изпит няма. Или можеш, или не можеш. Средно няма. Сега всички партии, партийки и коалиции ще бистрят въпроса: защо? Ние бяхме толкова предани на този народ. Ядец! Глупака може да го гъбаркаш колкото си искаш, но гладният, жадният, а и голият не можеш излъга. Ако не разберат тази проста истина политиците, вече са за бунището. Ето това е алфата и омегата на живота. Всичко останало е от лукаваго.

Гергин ГЮРОВ, София

В-к "Земя"