Translate

събота, 12 ноември 2011 г.

Здравето в мъдростта на вековете


Днес в България няма здравеопазване, защото липсва такава политика. Какво става, господа?

В медицинските разсъждения на Емпедокъл и Демокрит преобладава умозрението. Хипократ и неговите ученици се стремят да създадат теоретичната база на научната медицина, изразявайки се с днешната терминология. Медицинската наука се състои от данни и обобщения по анатомията, физиологията и общата патология. Хипократ изрича: "Медицината е най-благородното от всички изкуства" и още: "Лекарят философ е равен на бога". Велики мисли на бащата на медицината. Да, медицината може да се сравнява само с изкуството. Защото "Животът е кратък, изкуството вечно. Подвигът привиден. Опитът несигурен. Решението трудно", казва Хипократ.
В клетвата на Хипократ се съдържат седемте  постулата на милосърдието: справедливост, мъдрост, смелост, скромност, вяра, любов, надежда. В бр. 12 на "Държавен вестник" от 1997 г. е записано: "При връчване на дипломите за завършено висше образование българските лекари полагат Хипократовата клетва." И това е така, защото пред Бога и смъртта всички са равни. В Библията е написано: "Бог не е бог на мъртви, а на живи". (Евангелието на Матея, глава 22, стих 32). Да, Хипократовата клетва е библията на нашата професия.
Какво ще се случи, ако Библията и Коранът се променят, и то със закон? Според великия Айнщайн "Вселената и глупостта са безкрайни. За първото се съмнявам!" Колко е прав Сократ, казвайки "Аз зная това, че сам нищо не зная". Нека не забравяме, че философите на мъдростта са изрекли своите мисли преди около 2500 години. Трудовете на Аристотел са колосални. Написал е около триста съчинения. Той е главният лекар при македонския дворец. Цицерон прави философията достъпна за всеки образован човек.
В древния Рим големият мислител Сенека е  произнесъл: "Здравето не е всичко, но когато го нямаш, всичко друго е нищо!" Добре се е произнесъл в древността известният римлянин, защото наистина здравето е над всичко. Стига да има възможност да помислиш за него. В днешно време за голяма част от българите здравето липсва. Увеличава се броят на инсултите и то в пъти. Над 100 хиляди българи страдат от деменция. От тях 50 хиляди са с алцхаймер. Лечението с доказан ефект е при лека или средна степен на болестта. Около 25 хиляди имат потребност от лечение, което струва между 30 и 200 лева на месец, но то не се заплаща от НЗОК. И отново Сенека: "Едно от условията да оздравееш е желанието да се оздравее". Кой може да спре желанието? Само липсата на пари.
Голяма част от българите са бедни. Едва ли някой ще придобие желание да умре. Прав е Достоевски: "Без страданието човек не разбира щастието". Едно е да страдаш безпаричен и друго е да си щастлив. Според един от създателите на клетъчната теория, големия немски учен Рудолф Вирхов: "Здравеопазването е политика, а политиката - медицина от висок ранг". Днес в България няма здравеопазване, защото липсва такава политика. Какво става, господа? Прехвърлят се здравни вноски от бюджета в касата и обратно. Возят трупове в бусове за домати. Липсата на закон създава хаос, независимо от наредбите на Министерството на здравеопазването, влезли уж в действие. Лекари препоръчват агенции за погребение, но искат колосални суми. Ежегодно около 2000 медицински специалисти напускат България. За 20 години са намалели наполовина. Има райони, където медицинските сестри са по-малко от лекарите. Кой ще ги спре? Никой. С 300-400 лв. месечно възнаграждение не се издържа. На Запад медицинските специалисти са високо платени. И сякаш да допълни Рудолф Вирхов, Бърнард Шоу произнася през ХХ век: "Лекарят днес се нуждае много повече от нашата помощ, отколкото ние от неговата".
Антон П. Чехов в края на ХIХ в. писа: "Медицината ли? Това е също толкова просто и толкова сложно, колкото животът!" Колко ще бъде хубаво, ако медицината и животът вървят заедно. В България те са разделени. Няма живот за бедните. Те трябва просто да бъдат погребани.
Моят учител по вътрешни болести проф. д-р П. Миронов казваше още в 60-те години на миналия век: "Там, където няма дисциплина, няма медицина". Може ли днес да говорим за дисциплина? Разбира се - не! Когато няма здравна политика, няма и медицина. Тъжно, но фактите са такива.
Един от големите социал-хигиенисти на ХХ в., българският проф. д-р Веселин Борисов, твърди: "Постоянно натякват на лекаря, че е потъпкал Хипократовата клетва. Но в автентичната клетва има текст: "Дано живея дълго..." Нека обществото отговори как лекарят да изпълнява тази част от клетвата".
С такава здравна политика, с ниски  възнаграждения, без перспективи за бъдещето. Днес трудно може да се взема и специалност. А и колегите не желаят. И нека помним, че това не е истинският текст на клетвата. Тъжно, но вярно!
Колко сме останали в България, за които  медицината е любов, нежност, мъка, страдание, безсънни нощи, напрежение, отговорност, професионализъм, дълг, съвършено изкуство? За мен е щастие, макар и в пенсионна възраст, да й служа. Не знам дали ще доживея да произнеса може би за последен път лекарската емблема: "Светейки за другите, изгаряш сам!"

Д-р Кънчо Марангозов
В-к "Дума"

Няма коментари:

Публикуване на коментар