Случвало ли ви се е да се загубите на непознато място и да се въртите в кръг? Така се изгубих в Пекин преди време. Излязох от хотела и тръгнах уверено да се разхождам. За кратко време обстановката около мен нищо не ми говореше. За надписите, излишно е да споменавам – само на китайски бяха, разбира се. В потока от милиони непознати хора и улици е лесно да изпиташ тревога. Почваш да се съмняваш във всеки срещнат. Като не знаеш накъде да вървиш, някак инстинктивно тръгваш назад. И почваш да си припомняш разни неща откъдето си минал. Познатото ти се струва правилно. Защото целта е да се прибереш. А не да отидеш някъде. Е, върнах се до хотела някак си. След това още два пъти ходих в Пекин и вече не се губех.
Усещане на изгубен се появи днес, когато правя равносметка на последните 10 години в здравеопазването. Днес, точно на 11 ноември, Международният институт по здравеопазване и здравно осигуряване и здравният портал Zdrave.net честват своя 10 годишен юбилей.
Когато започвахме преди толкова време имахме много ясна цел – да събираме, анализираме и разпространяваме информация. Наивно си мислих, че когато хората имат информация, имат очи. Бях с 10 години по-млада и за това пропусках колко е важно хората да имат софтуер. В главите си. Или може би, защото съм от поколението с детство в комунизма и юношество в преход, се бях объркала, че количествените натрупвания биха могли да доведат до качествени изменения.
Всъщност количествените натрупвания на глупости в здравеопазването наистина доведоха до качествени изменения. Днес системата е неузнаваема. Никога преди доверието в българската здравна система не е било по-ниско. Днес хората трудно изброяват постигнатото през последните 10 години. Запитани за негативните събития не само, че казват по няколко, но дори помнят и точните години, когато това се е случило. Парадоксално е, че за всяко постижение има контра действие. Цялата лечебна дейност се финансира вече от НЗОК, но пък всичките парични натрупвания за здраве са вече във фискалния резерв на държавата – национализирани и скрити. Пациентите имат права, но нямат глас. РЦЗ и РИОКОЗ се обединиха, но за да направят по-силно и по-мощно Министерство на земеделието. Създадоха се нови лечебни заведения, но старите и ненужните нито фалираха, нито се закриха. Частните инвеститори в здравеопазването са най-онеправданите и най-незащитените от административен произвол и държавен рекет, за сметка на ретроградните посткомунистически мениджъри, превърнали корупцията в своя основна професия. Твърди се, че в здравеопазването вече се наливат милиарди левове, а стотици лекари и медицински сестри напускат страната всяка година.
Единствената трайна положителна тенденция днес е, че хората толкова се страхуват от това да не попаднат в болница, че започнаха да живеят по-здравословно. Страхът от произвола с телата и портфейлите отключи силно индивидиуалистичната природа на българите и днес, особено в големите градове е все по-модерно да си пазиш здравето. В българския му вариант обаче това включва и да не ти пука. Да не ти пука от нищо. Дори и когато всичко около тебе се срива. И ето го пак противоречието – пазим си здравето чрез безотговорност към света.
Аз обаче не знам какво е да не ти пука. Устроена съм да променям всичко – през себе си към света. И затова на този ден ми се иска да призова всички, на които им пука, да излязат от кръга и да тръгнат напред. Да не си губят времето. Да не робуват на митове. Да не вярват в панацеи (като например в ДСГ). Да не приемат реформи в спешната помощ, когато промените са нужни в болничната. Да не оставят управлението на здравеопазването в ръцете на генеричната фармацевтична индустрия. Да не забравят, че касата е здравноосигурителна, а не държавнофинансова. Да искат от министъра да е политик и лидер, а не санитарка на Министерския съвет. И най-важното – спрете да се страхувате! Живот не живяхте от този пусти страх!
Благодаря от сърце на всички, които през последните 10 години ни подкрепяха открито или тихомълком. Благодаря на всички, които ни се довериха и работиха с нас. Благодаря и на тези, които ни предадоха. Без вас никога нямаше да бъдем толкова силни.
Най-много благодаря на хората, които 10 години неотлъчно и всеотдайно работиха в Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и в Zdrave.net.
Гордея се, че през тези 10 години нито веднъж не продадохме редакционно съдържание и нито веднъж не излъгахме, Вас, читателите. Гордея се с това, че в нашите форуми можете да пишете свободно. Дори и срещу нас.
Бъдете здрави и свободни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар