Да, колкото и да е неприятно за г-н премиера, меденият месец на неговото управление приключи. Всъщност този меден месец продължи необичайно дълго. Психолозите твърдят, че любовната страст трае три месеца. На някои много, много, ама много подходящи двойки отпускат две години влюбеност. След това розовите очила падат и започват критиките и обвиненията.
Неизбежно като данъците и смъртта. В този период чарът, а в случая на премиера харизмата, вече не е достатъчен (достатъчна), нужни са труд, упоритост, добро възпитание и търпение. И пак в случая на премиера и неговото правителство нужна е ясна стратегия за бъдещето, принципност, смелост и последователност в прилагането й. Тоест трябва да видим кардинална промяна, дето се вика, още от днес.
Жалко че времето на влюбеност на населението в премиера беше пропиляно, без да се извършат никакви, ама никакви реформи. Те трябва да бъдат извършени сега, уви, във времето на засилена критичност. И не говоря само за икономиката. Говоря за здравеопазването, образованието и правосъдието.
Докато пиша тези редове, се сещам, че в този момент премиерът или финансовият министър би извадил листче и би ме затрупал с цифри - еди-колко си милиона повече, дадени за здравеопазване, еди-колко си открити детски градини, еди-колко си ремонтирани училища... Не става дума за пари, или поне не става дума само за пари. Става дума за добри идеи и последователни действия. За нещо, което няма да трае от ден до пладне, а ще бъде продължено и от следващите правителства, защото е стратегически добро.
Досега в здравеопазването, образованието и правосъдието имаше само лутане и лоши, да не кажа глупави решения. Трагичното е, че тези решения биват осъществявани върху нас.
Стигнахме дотам да сме напред в класацията по неграмотност ние, българите, които имахме солидно средно образование и в някои дисциплини много добре подготвени висшисти.
Стигнахме дотам не само да се примиряваме със скромни, дори мизерни условия в болниците ( с това бяхме свикнали), но и да треперим, че няма кой да ни лекува или пък въобще не знае как да лекува. Ние, българите, които имахме школа в медицината и толкова известни имена. Не искам да кажа, че не са останали добри лекари, които обичат професията си и които гледат на нея като на призвание. Напротив, има ги все още, макар че всеки ден се чудят какво ли ново двайсет ще ги застигне. Но са малко, много малко... Ужасна система избрахме за нашето здравеопазване.
Преди години някой премиер или здравен министър е бил голям фен на Арчибалд Кронин и неговите романи. Забравил е само, че повествованието им се развива в ХIХ век. Въведохме признатата за най- лоша в света англосаксонска система в здравеопазването. Има нужда от кардинална промяна, не само от наливане на пари (взети от данъците, впрочем).
Чудно че не въвеждаме англо-саксонската система в някои други области, където англосаксонците имат безспорни постижения, например във висшето образование или в правосъдието. Е, в правосъдието сме последователни, там си следваме съветския модел. Не съм съвсем справедлива - съветският модел в правосъдието е съчетан с балканския модел на престъпност и резултатът е такъв, какъвто е.
Хората се потрисат от две неща - да отидат в болница и на съд. И на двете места ще ги уморят по различен начин. Пък после политиците се чудят защо не идват чужди инвестиции, чужди пари у нас, за да станем и ние, гражданите на България, по-богати и по- здрави. Ще дойдат, ама друг път. Можем да им преведем и на японски конституцията, в която пише, че частната собственост била неприкосновена. Можем, но препатили хора ще им обяснят, че практиката е съвършено различна - в България няма защита на частната собственост, няма справедливост, не се спазват никакви правила. За всеки има различен аршин в зависимост от близостта му до управляващите, ловуващите или заседаващите на съдебните банки.
А, да не забравя - още като подминат Виена ги учат, че на Балканите Подкупът е Цар. Хубаво е, че сме в Европейския съюз. Не напълно, но все пак... Може би и нашите управляващи ще се впишат някой ден сред европейските си събратя, ще могат някой ден не само да кимат, но и критично да оценяват кое е добро и кое не толкова, ще се отърват от нашенския байганьовски манталитет и ще разберат, че правилата правят живота по-лесен, а принципите отгоре на всичко печелят и гласове. Поне ако гледаш напред.
Диляна ГРОЗДАНОВА
В-к "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар