Беден, no-беден, най-беден – пенсионер

Разединени, гласуващи за различни политически партии, българските пенсионери никога няма да постигнат нищо, ако не осъзнаят, че са голяма политическа сила

Братя пенсионери, докога ще гласувате, както гласуват децата и внуците ви? Не разбрахте ли, че с каквото и да се занимават, каквито и да са професиите им, те имат свои убеждения и представи за света, свои симпатии и антипатии, а вие - други. Те живеят в различно от вашето време, пред тях стои бъдеще, което е диаметрално противоположно на вашето по простата причина, че им предстои цял един живот, а вашият е към края си. Те са родени и израсли в коренно различна от някогашната ваша среда и са добили някакъв имунитет срещу недъзите и абсурдите на капитализма, за които вие просто нямате имунна система. Да, но гласувайки като тях с единствената цел да увеличите гласовете за техните избраници, вие гласувате срещу себе си

Бойко Борисов добре знае това, защото напомня, че „българинът обича децата си, ели па внуците си, повече от себе си. Готов е да понесе лишения днес, но да е сигурен, че внукът или внучката (кръстени на него) ще е добре". Да, но не принася ли така в жертва себе си? Нима е загубил дори инстинкта си за самосъхранение? Защото това, което му предстои, не е същото, което предстои и на внуците. Те могат да чертаят планове, да се стремят да се утвърждават и растат на работните си места, а вие сте Изцяло зависими от оня единствен ден в месеца, когато получавате пенсия. Да, но вие все още не сте осъзнали, че именно статутът ви на пенсионери ви обединява с всички други ваши връстници в страната и политическите делби на червени, светлосини, тъмносини, зелени или оранжеви за вас вече нямат или имат съвсем малко значение. Защото четири пети от българските пенсионери живеят в бедност, а бедността не ви обещава дори единственото за вас благо — оцеляването.

Разединени, гласуващи за различни политически партии, българските пенсионери никога няма да постигнат нищо, ако не осъзнаят, че всъщност са голяма политическа сила. Два милиона и триста хиляди пенсионери могат да изберат, стига да са единни, и парламент, и президент, и кметове, и общински съветници. Те могат да заставят управляващите да възстановят социалния характер на държавата, който е предписан и в погазената от тях конституция. Те могат да върнат на народа ни предвидените в основния ни закон безплатни образование и здравеопазване, както и правата ви на труд и социална защита. Могат, но и сега, а вероятно и за доста години напред само във виртуален смисъл. Защото, заети с грижи по деца и внуци или просто за свързване на двата края, българските пенсионери в своето мнозинство не мислят нито как да променят собствения си хал, нито какво могат да сторят за по-светли дни на децата и внуците си.

Не мисля, че преувеличавам, ако кажа, че промените, които настъпиха у нас след Десети ноември, нанесоха най-тежък и жесток удар на българските пенсионери. В миналото всички работеха със съзнанието и увереността, че пенсиите ще им създадат условия за достоен живот, че парите, които редовно са били отчислявани от заплатите им за социални осигуровки, ще им бъдат възстановени в пенсионните години. Уви! Оказа се, че и пенсионният фонд е изчезнал, както изчезнаха и стотици милиони левове от спестяванията на българите, присвоени от кредитните милионери директно от касите на управляваните от тях държавни банки. За което, разбира се, промененото българско правосъдие не изпрати нито един кредитен милионер -крадец и мародер - там, където му е мястото - зад решетките. И не само това.

Пенсионните реформи които бяха предприети, имаха една-единствена цел - да се сведе до минимум размерът на бюджетните суми за пенсии. Наистина възмутително е, когато слугуващите на властта медии твърдят, че работещите хранели пенсионерите, че пенсиите идвали директно от заплатите на активното население. А къде са тогава парите, които тридесет, четиридесет години са били удържани от заплатите на хората, построили две Българин? Къде са отчислените пари на тези, които превърнаха страната ни в модерна индустриално-земеделска държава? И защо при приватизирането на заводи и фабрики, на мини и рудници, на банки и телекомуникации, изградени с труда на сегашните пенсионери, те не получиха нито стотинка от сумите, платени от приватизаторите. Вече съм споменавал защо в Словения - някога част от Югославия, днес има най-високи пенсии в сравнение с другите бивши социалистически страни. Първият президент на страната след нейното обявяване за независима Милан Кучан ми каза, че сумите, получавани от приватизираните държавни имоти, там се разделят на три равни части - една за реституция, ако е налице такава, една - за бъдещо икономическо развитие, и една - за пенсионния фонд.

- Всички държавни обекти и производствени мощности, които се приватизират, са били изграждани с труда на днешните пенсионери и те имат пълното право, наравно със собствениците преди одържавяването им, да получат своя дял от приватизацията -ми обясни Кучан.

Такава идея е имало и в България, но управляващите след Десети ноември безцеремонно са я отхвърлили. Всъщност с началото на приватизацията в България започна и най-големият грабеж по отношение на българските пенсионери.

Колкото и да е срамно, този грабеж стана пред очите на пенсионерите и фактически с тяхното мълчаливо съгласие. Защото не е регистриран нито един голям и масов протест на български пенсионери, нито срещу изчезването на пенсионния фонд, нито срещу орязването на пенсиите им, нито срещу лишаването им от част от печалбите от приватизацията. В целия цивилизован свят възрастните хора мечтаят час по-скоро да се пенсионират, за да се отдадат на любими занимания и заслужен отдих. Преобладаващата част от посетителите на известни курорти и туристически забележителности в света са западни пенсионери. За това те разполагат и със спестявания, и с достатъчно големи пенсии. Дори унизително е да правим сравнения колко получават пенсионерите във Франция, Дания или Италия и колко нашите. Защото често наши пенсии могат да се сравнят с няколкочасово заплащане на труда в западните страни. Когато споделяме това с наши чужди колеги, те не крият удивлението си, как изобщо е възможно да се оцелее с толкова малко пари. Какво пък! Българите доказаха, че и на това са способни

По телевизията дори показаха българин, който се препитава като Робинзон Крузо. Нищо, че живее на село и е заобиколен от живи хора. Дано само Дянков не е видял този телевизионен репортаж, защото тогава и след 2015 г. няма да има увеличение на минималните пенсии.

И наистина няма да има. Няма да има, защото тази власт, която още отсега дава заявка за втори управленски мандат, знае, че българските пенсионери не са способни на масов протест. Че те никога няма да издигнат глас в своя защита. Все със страха да не навредят на децата си.

„Ти пък от какво се оплакваш?" -биха казали някои мои приятели, които знаят, че имам пет десетилетия трудов стаж и продължавам да работя. Ще им отговоря, че ако и аз, и други колеги като мен не надигнем глас, не реагираме, не протестираме, а на всичко отгоре имаме и печатна медия, която се бори България отново да стане социална държава, значи ще носим част от вината за мълчанието на българските пенсионери. Защото тяхното търпение е безгранично, а това е най-отчайващото.

Животът, годините доказаха, че българските пенсионери не могат да се обединят в една-единствена пенсионерска организация. Но това не е и нужно. Ако го сторят, това ще е по-скоро нещо като профсъюз, но профсъюз на неработещи, което е безсмислие. Да, но има поне една политическа сила, която е вписала в партийната си програма, че иска България да бъде социална държава. Нека не бъда обвиняван, че се възползвам от темата, за да се проявя отново като пропагандист на Българската социалистическа партия. Ще приема обвиненията, но ще помоля обвинителите си внимателно да прочетат аргументите ми. А те се свеждат до една неоспорима констатация. За съжаление днес БСП е единствената политическа партия, която се обявява в защита на жизнените интереси на българските пенсионери. Бих се радвал, ако и друга голяма политическа сила се присъедини към нейните усилия да се бори за достойни заплати и пенсии на българите, но за съжаление не виждам такава сила. Следователно, когато отива да гласува, българският пенсионер трябва веднъж завинаги да забрави дали е ляв или десен и да гласува за тези, които са включили в платформата си и неговия стремеж за поносими старини. Твърдо заявявам, че ако утре (стига да сме живи и здрави) се появи друга политическа сила, която много по-радикално и честно от БСП излезе в защита на интересите на пенсионерите, аз без всякакво колебание ще я подкрепя. И ще призова читателите ни да застанат зад нея. Едно е ясно. В България няма червени, сини или зелени пенсионери. Има бедни пенсионери. Най-бедните в Европа и в света.

Горан ГОТЕВ

В-к"Земя"