За първи път се срещнах с Маноли Пагадор в Хетафе, работнически квартал на Мадрид. Тя участваше в среща на хора, засегнати от скандала, който испанците наричат "ниньос робадос" - откраднати деца.
Тя има три дъщери и много внуци, но не е преодоляла мъката от загубата на първородни си син преди близо 40 години. В един момент започнала да си мисли, че е луда, задето смята, че той е жив, а не мъртъв и погребан, както й казали лекарите в болницата. "Сега погледни другите жени в тази зала. Всички са като мен. Със същата история. Със същото преживяване. Не съм луда и семейството ми най-накрая ми повярва", казва тя, стискайки ръката ми.
През 1971 г. Маноли, която тогава била на 23 и от скоро омъжена, родила, както й казали, здраво момченце, но то било незабавно отнесено за рутинни прегледи. Изминали девет безкрайни часа. "Тогава една монахиня, която бе също медицинска сестра, студено ми съобщи, че моето бебе е умряло", каза тя. Не й позволили да вземе трупа на сина си, нито й казали кога ще бъде погребението. Не е ли обмисляла да оспори твърдението на болничните служители? "На лекарите и монахините ли?", казва тя, почти ужасена. "Не можех да ги обвиня, че лъжат. Това бе Испания на Франко. Диктатура. Дори и сега ние, испанците, имаме склонност да не се усъмняваме във властта".
Размерите на трафика на бебета станаха ясни едва тази година, когато двама мъже - Антонио Баросо и Хуан Луис Морено, приятели от деца, живеещи в курортен град близо до Барселона - узнават, че родителите им ги купили от монахиня. Това не били истинските им родители и животът им бил изграден върху лъжа. Хуан Луис Морено узнал истината, когато човекът, когото наричал свой баща, бил на смъртно легло. "Той каза: "Купих те от свещеник в Сарагоса". Каза ми, че Антонио също е бил купен".
Двамата мъже били наранени и ядосани. Разказват, че се почувствали като кучета, купени от магазин за домашни любимци. Адвокат по осиновявания, към когото се обърнали, им казал, че непрекъснато попада на случаи като техния. Двамата мъже се обърнали към медиите и историята им станала известна. Майки в цяла Испания започнали да разказват смайващо сходни истории.
"ОДОБРЕНИ СЕМЕЙСТВА"
След месеци на молби от Би Би Си испанското правителство най-накрая разреши на Анхел Нунес от министерството на правосъдието да разговаря с мен за откраднатите деца на Испания. Запитан дали бебета са били крадени, Нунес каза: "Несъмнено". "Колко?", попитах аз. "Не смея да споменавам числа", отвърна той предпазливо. "Но предвид размера на официалните разследвания мога да кажа, че са много".
Адвокати смятат, че до 300 000 бебета са били отнети от родителите им. Практиката на отнемане на деца от родители, определяни като "нежелателни", и поставянето им в "одобрени" семейства, започнала през 30-те години на миналия век при диктатора генерал Франсиско Франко. По онова време мотивацията може да е била идеологическа. Но години по-късно тя изглежда се променя - бебета биват отнемани от родители, смятани за морално или икономически слаби. Освен това практиката става доходоносна. Скандалът е тясно свързан с Католическата църква, която по времето на Франко има видна роля в социалните услуги в Испания, включително в болници, училища и детски домове.
Монахини и свещеници съставяли списъци с чакащи бъдещи осиновители, а лекари лъжели майките за съдбата на децата им. Името на един лекар - д-р Едуардо Вела, се появи при няколко разследвания на жертви. Източници от Гражданския регистър сочат, че през 1981 г. 70 процента от ражданията в клиниката на д-р Вела - "Сан Рамон" в Мадрид са записани с "майка - неизвестна". Това е било законно според испанското законодателство и е целяло да защити анонимността на неомъжените жени. Твърди се обаче, че е било широко използвано, за да се прикриват кражбата и трафикът на бебета. Д-р Вела е обвинен, че казвал на жените, че бебета им са починали - а те са били живи - и че е предавал новородените на други семейства срещу пари.
Испанско списание публикува снимки на починало бебе, държано във фризер в клиниката Сан Рамон, което вероятно било показвано на майките, за да се уверят, че детето им е починало. Д-р Вела отказа да даде интервю за Би Би Си. По случайност обаче аз неотдавна родих в клиника, основана от него, и успях да си запиша час при него. Срещнахме се в частния му кабинет в дома му в Мадрид. Човекът, описан като чудовище в испанските медии, бе възрастен и усмихнат, но усмивката му бързо изчезна, след като признах, че съм журналист. Д-р Вела грабна металното разпятие, което стоеше на бюрото му. Приближи се до мен и го размаха пред лицето ми. "Знаеш ли какво е това, Катя?", каза той. "Винаги съм действал в негово име. Винаги за доброто на децата и за да защитя майките. Достатъчно". Д-р Вела твърди, че винаги е действал в рамките на закона.
ПРАЗНИ ГРОБОВЕ
След смъртта на Франко през 1975 г., главните политически партии договарят амнистия, за да помогнат за плавен преход към демокрация. Този закон за амнистия обаче не е отменен, така че опитите да се разследва трафикът на деца в Испания като национално престъпление срещу човечеството, са отхвърляни от съдебните власти и от политиците. "35 години минаха от смъртта на диктатора. Очевидно все още имаме проблеми от миналото - социални проблеми, лични и дори културни проблеми - и това правителство се опитва да ги реши", каза Анхел Нунес от министерството на правосъдието.
Отказът на испанското правителство да започне национално разследване на скандала разгневи засегнатите семейства, които в повечето случаи водят собствени разследвания според възможностите си. Разровени са детски гробове в страната за ДНК проби. В някои гробове са открити само купчина камъни, а в други - останки на възрастни хора. Испанци се втурнаха по клиниките да си правят ДНК проби с надеждата да се съберат отново със семействата си.
Вече са установени първите няколко съвпадения между т.нар. откраднати деца и техните биологични майки. Може би те са много повече. Законите за защита на данните обаче забраняват на банките с ДНК проби да разменят или да препращат информация, а испанското правителство все още не е изпълнило обещанието да изгради национална база с ДНК данни.
Маноли Пагадор все така се измъчва от събитията преди 40 години. Оттогава не е спирала да взема лекарства. "Не можеш просто да си кажеш: Трябва да забравя и толкова. Това не е нещо, което можеш да забравиш. Носиш го в себе си докато си жив". (БТА)
Няма коментари:
Публикуване на коментар