Данните на Националния статистически институт за потреблението на българина от 1999 г. до 2010 г.сочат

Като цяло българинът яде и пие повече, отколкото преди 12 години, става ясно от статистиката. При много малко храни има намаление на количествата.

Намален е хлябът, за сметка на ориза и картофите.Потреблението на картофите е  нараснало от 26,9 кг. на 31,2 кг., а на ориз от 5,5 кг. през 1999-а на 7 килограма през м. г..Консумацията на боб продължава да се увеличава. Ако преди 10 години са изяждани по 3,9 кг на година, то сега количеството е 4,9 кг. 

При месото се набляга предимно на кебапчетата и кюфтета, макар, че те са изключително от соя, вместо на пържолите. Преди 12 г.  консумацията е средно по 6 кила свинско и средно по 4,6 килограма мляно месо на година, а сега - по 6,9 кг. месо и до 8 килограма кайма.

Потреблението на останалите видове меса - телешко, агнешко и овче, почти не е променено.За сметка на това обаче се наблюдава увеличение на консумираната карантия. През 1999 г. са изяждане средно по 2,7 килограма шкембе, дроб, език. През 2010-а количеството е вече над 3,3 килограма. За 12 години се е увеличила и консумацията на морски деликатеси с 2 килограма до 5,3 кила средно на човек.

При прясното мляко има значителен спад на консумацията. Сега тя е едва 20,9 литра годишно, а преди е била по 31,4.Затова пък е скочило потреблението на кисело мляко - от 22,2 килограма на 28,9 кг годишно.

Консумацията на краве масло също е паднала с 300 г на година, а тази на маргарина се е увеличила с 600 грама.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още, че българина си позволява повече кифли с мармалад и козунаци. От 3,8 килограма през 1999 г. потреблението на тестени изделия се е повишило на 6,1 килограма.

Общо по 69 килограма зеленчуци яде човек от населението на година, което е с около 10 килограма повече спрямо консумацията през 1999-а. И при плодовете е налице увеличение например ако преди 12 години сме изяждали по 5,4 килограма ябълки, в момента консумираме по 12,4 кг..При цитрусите също има значително увеличение от 6,8 кг на 10,8 кг...

Двойно повишение има при консумацията на безалкохолни напитки. Ако през 1999-а сме изпивали по 24,5 литра, то сега пием по 50 литра. Заедно със сока консумираме и повече алкохол. Потреблението на водка, уиски и джин се е увеличило от 19,6 на 23,6 литра. Такава е тенденцията и при бирата. През 1999-а сме изпивали средно по 10,1 литра на година, а през 2010-а - по 15,8 литра.

За сметка на останалия алкохол с половин литър се е свило потреблението на традиционната напитка ракията. Преди 12 г. се обръщали по 2,5 литра, а сега -само 2 литра.

Има тенденция и за намаляване на потреблението на сол.

 -------

-За разлика от пълнозърнестия хляб потреблението на бял носи само вреда. Въглехидратите в последния трябва да се ограничат, защото ако не ги изгорим, се превръщат в мазнини. При производството на бял хляб в него остават 40% нишесте и нищо полезно;

-Оризът е полезна зърнена храна.Картофите -също, но готвени, в салата, задушени, в пюре, а не и ако са пържени, защото 100 грама задушени картофи съдържат 100 калории, а 100 грама пържени - 300 калории;

-Пресните плодове и зеленчуци, стига да са истински, предпазват от рак;