събота, 12 ноември 2011 г.

Как да развием у себе си чувството за отговорност?


Не трябва да бъркаме чувството за отговорност с чувството за вина. Вината не може да компенсира липсата на чувство за отговорност и в никаква степен не може да бъде оправдание за безотговорността.
Много хора на базата на детските си впечатления неразривно свързват поемането на отговорност с необходимостта да признаят вината си.
Затова нашите първи преживявания, свързани с отговорността, са именно негативни: по този начин доказваме, че сме нямали избор. За да избегнем отговорността, ние се стараем да я приложим на другите хора, търсим някакви външни „причини", с всички сили се стараем да се избавим (отървем) от „ненужната" отговорност. На практика обаче отговорността и чувството за вина не са едно и също.
Чувството за вина ни заставя да оправдаваме своите минали действия, да затъваме в тях, като се самоубеждаваме в собствената си несъстоятелност, в нашата безполезност, невъзможност да направим нищо качествено и добросъвестно. И колкото повече се чувстваме виновни, толкова повече ние затъваме в нашите минали неуспехи и преживявания, като „осъзнаваме" невъзможността да постигнем нещо позитивно в настоящето.
За разлика от чувството за вина отговорността е съсредоточена към действието и неговите резултати. То е в сегашно време и се простира в бъдещето. Отговорността помага да се движим напред, да постигаме поставените цели. Отговорността означава възможност.
Отговорният човек осъзнава, че играе жизнено важна роля в ситуациите и обстоятелствата на собственото си съществуване. И ако не  сме в състояние да променим нещо в окръжаващия ни свят, то може да променим своето отношение към същия този свят и неговата реалност.
Когато човек е отговорен За себе си пред другите, той чувства себе си свободен, уважаващ другите хора. Той проявява към тях любов, искреност, откритост, чувства болката и радостта на другия човек. И при това той не прави опити да стоварва върху себе си товара За живота на другите хора.
Готовността за поемане на отговорност за себе си при всеки е много различна. За някои това е много тежка задача. Но след поемане и осъзнаване на отговорността промените в живота и поведението на човека настъпват почти автоматично. Някои признават бързо своята отговорност, но застиват на следващото ниво на развитие.
Естествено осъзнаването на отговорността не настъпва равномерно и регулярно. Човек може да я приеме за едни неща и да я отрича за други. Една от най-важните отговорности за нас е да приемем отговорността за собственото си недоверие и недоброжелателност, като осъзнаем, че проектираме своя вътрешен свят върху другите. По този повод един мъдър философ (не го цитирам дословно) е казал: „Може би е време да спрем да бъдем огледало".
Как да разбиваме у себе си отговорност
• Самоконтрол и работа над себе си. Внимателно отношение към себе си, към собствените ни думи, обещанията и постъпките, които ни помагат да станем по-отговорни. Главното е да не отстъпваме, когато виждаме, че не всичко се случва от раз, Защото работата над себе си е
дълъг процес.
• Писмени „поръчки" към самия себе си. Един от вариантите, чисто психологически, който помага да поемем отговорност За своите обещания и винаги да ги изпълняваме, е да си записваме на лист хартия задачата, която поставяме пред себе си и срока За изпълнението й.
• Организационна работа. Работа с хора, организации и тяхното координиране е идеална дейност за развиване на личната отговорност.
• Отношения с деца. Общувайки с децата ни, ние се оказваме в ситуации, когато не може да не носим отговорност за тях. При липса на избор ние се мобилизираме и ставаме по-отговорни.
Развиване на личната отговорност
Развитието на личната отговорност е да приучим себе си да фиксираме своите задължения, да ги изпълняваме и да платим За последствията от своите действия. С какво ще платим, пари или време - не е важно. Важно е да приучим себе си да плащаме винаги, дори и да не ни се иска.
За развитието на личната отговорност може да практикувате следните задания:
• Да поемете специални задачи в работата, като се обвинявате и оправдавате. Целта е да приучите себе си да мислите и разговаряте без обвинения и оправдания.
• Да записвате задълженията си (от 3 до 10). Например да запишете няколко задачи за деня, които задължително трябва да свършите, но не ви се иска и да ги окачите на видно място.
• Да записвате задълженията си и да си определите санкции за неизпълнението им. След като сте поели задължение, не закъснявайте да го свършите, за всяко закъснение - плащайте. И не е важно дали искате да платите или не, при всички случаи трябва да платите. По-просто е да давате задължения на някой от вашия кръг, родители, приятели, началник и т.н. Бъдете уверени, че ще ви изконтролират.
• Записвайте грешките си (от 3 до 10), задължения, които не сте изпълнили или пък сте изпълнили частично. По този начин фиксирате своите грешки за всеки ден, а след известно време - за всеки час. Важно е паралелно с това да фиксирате своите успехи и достойнства, като за целта използвате специална тетрадка, където да ги Записвате.
• Компенсирайте грешките си чрез допълнителни задачи за себе си. Ако прекъснете някаква дейност по средата, дайте си Задача да я свършите веднага и да не спирате, докато не я приключите.
• Приучете се да признавате грешките си веднага и в категорична форма.
• Приучете себе си да плащате за грешките си с пари или пък чрез изпълняване на някакво наказание.
• В неприятни или трудни ситуации, в които не е ясно кой е виновен, поемете цялата отговорност върху себе си.
Техника за безопасност Определете крайната сума За възможните финансови или временни загуби, ако решите да плащате с пари. Не е необходимо да определяте големи парични глоби. Достатъчно е да определите сума в границите на разумното. Запазете здравия си разум. И най-работещия вариант в случая е да давате глобите на някой ваш близък, който да ги събира. А след като вече сте научили себе си да бъдете отговорни, с парите може да се наградите или почерпите.
Уcпex!

Емилия Начева -психолог
В-к "Новинар"

Няма коментари:

Публикуване на коментар