събота, 12 ноември 2011 г.

Крие ли Дянков далавера на ГЕРБ с резерва?


Финансовият министър Симеон Дянков се вживя в ролята на парламент и Министерски съвет и отсече, че закрива Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" към кабинета, защото била излишна структура. Той мина като луда крава през бостан през главите на 117-те депутати от собствената си управляваща партия, които заедно  с останалите свои колеги единствени в тази държава имат правото да решат дали България ще има държавен резерв и военновременни запаси или не.
Очевидно това не впечатлява много Дянков, защото съобщи новината си като нещо, за което той вече е взел решение и не подлежи на обсъждане. Той прояви пълно пренебрежение към българския парламент, от който може и да получи политически шамар. 


Но от Европейския съюз България може да получи санкция, която всички ние ще плащаме. Причината е, че най-скъпата част от резерва ни - горивата, поддържаме на основата на споразумение с ЕС. Нашата страна е задължена към 31 януари 2012 г. да притежава 90-дневни запаси от следните горива - автомобилни и авиационни бензин, газьол, реактивно и дизелово гориво, мазут и газ пропан-бутан. Такива обаче май няма, твърдят хора от системата. Държавата е платила за тях, но пазителите им - самият резерв и производителите, и вносителите, са ги разпродали. Къде са парите обаче, никой не знае.
Възниква въпросът: дали с решението си за закриване на Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Дянков не замита дирите на една от най-големите далавери на този кабинет? И дали, правейки това, той не се опитва да даде възможност на заинтересованите да унищожат документи, докато те пътуват от агенцията към министерства, в които финансист №1 обеща да изпрати отделните части от агенцията - на енергетиката, на отбраната и МВР?
Из страната броди слух - България не притежава посочения резерв, защото горивата са закупени, но след това разпродадени. А парите са прибрани в частни джобове. Къде обаче? Близко до ума е, че схемата може да бъде врътната от този, който пази запасите. Съгласно закона освен в своите си бази резервът възлага на производителите и вносителите да пазят платеното с пари от държавния бюджет гориво. В България производителят е само един - "Лукойл Нефтохим", а вносителите са около 350-380 фирми. Не е трудно да се провери.
За съжаление поради тайната, наложена над държавния резерв и военновременните запаси, дори и приблизително не може да се каже за какви количества става дума и каква е тяхната стойност. Според публикации в медиите държавата трябва да разполага с около 3000 тона дизелово гориво на ден. Целият задължителен 90-дневен запас е равен 270 000 тона. В момента литър дизелово гориво струва около 2,50 лв. Това означава, че за закупуването на цялото количество са необходими 675 млн. лв. Можем само да гадаем какви количества е резервът от другите видове горива - бензин, газьол, мазут, реактивно гориво, пропан-бутан. И най-вече какъв е размерът на общата сума, налята от държавата само в тази част от резерва. На половината, дори на четвъртината от посочената за дизеловото гориво да струват, пак става дума за 2-3 млрд. лв. Ако е вярно, че горивата са разпродадени и парите окрадени, то това означава, че с решението си вицепремиерът прикрива огромна далавера на собственото си правителство, сравнима само с разграбването на фискалния резерв, който от 8,3 млрд. лв. при приемането на властта падна на 4,6 млрд. лв. по данни от доклада към бюджета за 2012 г. на Дянков.
Всъщност какво представлява структурата, която пази запасите за черни дни? Агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" към кабинета е създадена със Закона за държавния резерв и военновременните запаси през 2005 г. В него се регулират купените и пазени от държавата химикали, хранителни стоки, черни и цветни метали, резервни части, дървен материал и хартия, лекарства, болнично и санитарно оборудване, апаратура и инструменти. Тук влизат и хиляди тонове пшеница, слънчоглед и царевица. Отделно от това със Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, приет през 2003 г., се изпълнява договорката с ЕС страната ни разполага с определени количества нефт и нефтопродукти. Освен всичко описано дотук, структурата притежава и още нещо апетитно - бази за съхраняване на резерва в София, Плевен, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив, Шумен и Централната техническа база в село Соколово. Отделно от това от някога държавната фирма "Зърно" ЕООД на резерва се прехвърлят складовете бази за зърнени храни в Генерал Тошево и селата Дончево, Образцов чифлик, Морава и Козаревец. А от "Зърнени храни" ЕАД - базите в градовете Разград, Криводол и в селата Алтимир и Крушето. Преди приватизацията на "Петрол" АД на резерва са прехвърлени базите в градовете Сливен и Първомай и в селата Антон и Поликраище. Малко са хората, които знаят какви сгради има там и колко хиляди декара земя и всякакво оборудване притежават.
Историята с изчезналите горива - ако е вярна, разбира се, съвсем не е първата за резерва. Като магнит той привлича всички далавераджии в последните три правителства. По времето на царя например Мирчо Циганина и други близки до ДПС фирми и лица взеха заем, разпродадоха и нито платиха пшеницата, нито я върнаха след последното удължаване на срока, който бе почти две години. За това са заведени дела срещу бившия шеф на резерва Станислав Копъров, при чието управление изчезна житото. А Йовчо Йовчев бе подведен под отговорност за липсващи горива. Само за периода 2005-2006 г. те са продали стоки и прибрали парите от тях на стойност 200 млн. лв., заяви наследникът им ген. Димитър Димитров. Ако трябва да сме прецизни, за тази сума им бе предявено обвинение от прокуратурата и съда. А колко е действителната сума, само Аллах знае, защото и Копъров, и Йовчев управляваха структурата по време на ДПС - двойната коалиция на движението на Ахмед Доган и НДСВ и тройната коалиция, при която към тях се присъедини и БСП. По думите на синия земеделски министър Венцислав Върбанов грабенето е започнало още от приемника му Мехмед Дикме и заместничката му Филиз Хюсменова и е продължило при Нихат Кабил и Валери Цветанов, който пое аграрното ведомство като представител на ДПС от изхвърления Кабил, който, казват, не се отчитал на когото трябва. А знаем кой определя порциите в тази държава, както сполучливо се изрази Ахмед Доган.
Какво трябва да се направи ли? Първо, да се спре закриването на държавния резерв. Второ, да започне тотална ревизия на всичките му шефове поне три правителства назад. Ако има съмнения - а няма как да няма, да се провери и управлението на СДС. Трето, да се потърси отговорност на всички, но най-строго на ГЕРБ, защото се клеха в своята почтеност и прозрачност. Обаче можем ли да очакваме честни резултати от проверка на ГЕРБ от самия ГЕРБ?  

В-к "Атака"

Няма коментари:

Публикуване на коментар