Как се лекува оптимизъм

Изчаках на дългата опашка пред кабинета на лекаря, влязох вътре, седнах на твърдата кушетка и му рекох:

- От нищо не се оплаквам.

Той ме погледна над очилата си:

- Радвам се. А защо толкова дълго клеча пред кабинета ми?

- Имам предложение - казах. - Знам как да се оправи здравето на българина.

Докторът уморено рече:

- Що не си вземеш час за психиатъра. - той ще те изслуша най-внимателно.

- Вече бях при него.

- Браво - поощри ме лекарят. - и какво ти каза психиатърът?

- Че лекарствата са скъпи и не може да ми помогне.

- Скъпи са - съгласи се лекарят. - Казвай, да видим, с какво ще ти бъда полезен.

- Първо - здравната каса трябва да започне да заплаща нов вид операция.

- Операция на какво?

- Всеки от нас трябва да бъдe оперирани от свръхоптимизъм. Да се изреже със скалпел всяка наченка на оптимизъм в човешкият организъм.

- Защо? - попита докторът.

- А защо не! - контрирах го аз. - Идват при нас разни лъскаво облечени политици, говорят ни врели-некипели, обещават розово бъдеще, а ние седим и вярваме.

- Но това е най-човешката черта - да се надяваш на доброто и на правилното.

Рекох му:

- Не може да избираме едни и същи политици, които говорят едни и същи глупости и да чакаме различни резултати. Трябва да се направи масова имунизация на населението срещу надеждите за бъдещето светло. Ние не бива да се надяваме на нищо.

- Защо? - пак рече той.

- Помисли! - рекох му. - Коя от нашите надежди се сбъдна? Кое добро ни се случи? Само лошите прокоби се сбъдват по нашите земи, но никой не иска да го признае това. И не ми казвай, че е нормален човешки порив! Това ни разболя допълнително.

- Е...

- И още нещо. Да се намери начин да се притъпят и да се лекуват нормалните човешки пориви на всеки от нас. Всичките ни болести и страдания идват от това, че ние всякак се борим да бъдем нормални хора. Никой не иска това от нас. Ни-кой!

- Нещо не разбирам - рече лекарят, - как всичко това ще защити пациента?

- Я помисли малко! - подканих го аз. - Защо сме на този хал? Защото, каквото и да се случи, ние не спираме да вярваме и да крачим напред с блеснали очи. Вярваме на всеки, които ни спре на улицата и ни каже поредната нелепост или измислица. За медиите да не говорим.

- Каква е връзката със здравеопазването?

- Разболяваме се все повече! Всичко това ни съсипва!

Викам му:

- Ние вярваме по условие. А нямаме никаква причина да го правим. Кой и с какво ни е доказал, че работи и се грижи за народа ни? Всеки, който е яхнал държавата, гледа да отмъкне, да гепи, да излъже и да е невинен. А ние клечим и вярваме, че ще заживеем по-добре. Тази вяра ни разяжда като червей и ни довършва.

- Защо си мислиш - пита той, - че медицината трябва да се заеме с тези въпроси?

- За да е масово. За да обхване всички - високи, ниски, грозни, красиви, куцо и сакато. Да не остане някой неизлекуван от този наш див оптимизъм, от тази наша сляпа вяра и от това нечовешко доверие. Ако трябва, да се направи и лоботомия на всеки, но да стане ясно, че магическа пръчка, която с един замах ще оправи нещата, няма. И че нищо няма да ни помогне, ако сами не си помогнем.

- Това е ли е всичко? - попита ме докторът.

- В общи линии. Ще стане ли?

- Не знам - вика, - но като начало ще ти предпиша едни хапчета...

- Не ща лекарства! - викам му. - Искам помощ не за себе си, а за всички!

- За всички - вика докторът - няма как да може. Нали се разбрахме, че лекарствата са скъпи. Но ако започнем да лекуваме всеки индивид - току виж се получило...

- Хубаво - викам му, - от какво точно ще ме лекуваш сега?

- От прекаленият оптимизъм, че нещо може да се промени! И ще гледам да минеш по-евтино, защото напълно ти влизам в положението...

Георги Гълов

В."Сега"