Хиперактивността
често се предава по наследство
Сигурно познавате
такива малчугани - немирни, не ги свърта на едно място, вечно шават, бърборят,
досаждат, не внимават, развалят общите игри. Родителите им се карат, учителите
ги
наказват и им пишат двойки, другите деца ги отхвърлят. Малки генератори на
пакости, които растат с мисълта, че никой не ги обича и разбира. По-късно
усещането, че са отхвърлени от всички, и ниското им самочувствие ги тласкат да търсят
изява в лоши постъпки и към рисково поведение. Това са част от характеристиките
на децата, които днес определяме с термина "хиперактивни". Те са
описани за първи път в литературата от XIX век. Тогава за тях се говори като за
деца с болестен дефект на моралния контрол. След грипната епидемия от 1918 г.
(испанската болест) и друга епидемия от енцефалит невролозите определят
преживелите болестта деца, проявяващи хиперактивност, като "органично
засегнати", т.е. с органични мозъчни увреждания вследствие на възпалението.
През 1968 г. се появява понятието хиперкинетична реакция в детството. Днес
говорим за"разстройство на вниманието" и за "хиперактивен/и
мпулсивен тип", както и за смесен тип, който обединява двата (от ангп.
Attention-Deficit Hyperactivity Disorder -ADHD), обяснява доц. д-р Антон
Славчев, д.м., детски психиатър, началник стационарно отделение в Клиниката по
детска психиатрия "Св. Никола" в УМБАЛ "Александровска".
Става дума не за едно, а за група от поведенчески разстройства, при които общи
характеристики са трудно потискане на импулсите, лоша концентрация, тревожност
Към поведенческите разстройства например спада т.нар.
опозиционно-предизвикателно разстройство - детето се инати, държи се
предизвикателно. Много често такива проблеми се появяват в семейства след
развод, когато се появи и външен човек, втори родител.
Честотата на хиперкинетичните
разстройства варира от 1 на 1000 (много ниска) до 20% (изследване, направено
през 1967 п). "Този голям диапазон идва от разликите в терминологията,
различните скали за оценка, от нереалистичните очаквания на възрастните към
детето, дори и от културата в съответната държава", коментира д-р Славчев.
При ромското население например едно хиперактивно дете не би направило
впечатление на никого. Македонците, които също са по-темпераментни, биха казали
"отракано хлапе". Не така биха реагирали обаче в Германия, където още
след четвърти клас учителите насочват децата към по-нататъшен вид образование и
съответно - място в обществото. Затова родителите отрано търсят консултации с
психолози, психиатри, натуропати, хомеопати и други специалисти и предприемат
лечение на хиперактивността, в случай че има индикации за подобен проблем.
Пикът на проявата
на симптомите е между 6 и 9 години, в по-широки граници - от 4 до 11 години.
Във възрастта 13-16 години вече се говори за разстройство на поведението.
Диагнозата се поставя по-често сред градските, отколкото сред селските деца -
вероятно защото на двете места толерантността към хиперактивното поведение е
различна.
Проблемът засяга
повече момчетата
4 към 1 спрямо
момичетата. 60% от диагностицираните имат симптоми и като възрастни и те
обикновено спадат към психопатиите. Причините за проблема могат да бъдат
генетични 57% риск за потомството при роднина с разстройство от първа линия),
неврофизиологични, невротоксични например отравяне с олово, интоксикация на
плода от майки-алкохолички, някои оцветители в хранителни добавки), травматични
(падания, загуба на съзнание), психо-социални (развод, хаотично домакинство,
заетост на родителите, негативна връзка майка-дете, продължително отделяне от
къщи, например заради престой в болница , отглеждане в
институция или от самотен
родител).
"Понякога
първите симптоми на хиперактивността възникват още на 2-4 години и после
отминават. Това е първата възрастова криза, когато се изгражда Аз-формата -
обяснява д-р Славчев. - Детето се отграничава от света и иска да го подчини. В
този период ролята на родителите е като ходене по въже. Детето трябва да бъде,
от една страна, стимулирано, от друга - дисциплинирано.
Основните
затруднения при разстройството са, че децата са прекалено активни, натрапчиви,
имат лоша концентрация на вниманието, трудно потискат импулсите си,не могат и
не искат да участват в съвместни дейности с други деца, имат лоша самооценка.
Това проблемно поведение често е комбинирано с тревожност или други
разстройства на обучителните възможности. Хиперактивността в голяма част от
случаите отзвучава спонтанно към 12-13 г. (5-6-и клас), но разстройствата на
вниманието остават за по-дълго време, може и завинаги. Резултатът е лош успех в
училище. Невъзможността да се подчинят на общи правила (както е в игрите)
правят тези деца доста непопулярни. Затруднението им да потискат импулсите си
се изразява в често прекъсване на другите, отговор преди да са чупи въпроса
докрай, опасни действия без мисъл за последствията. Трайните приятелства при
тези деца са рядкост. В игрите си те предпочитат по-малките от тях. Имат
обучителни затруднения и ниска себеоценка, защото връстниците им ги отхвърлят -
прекъсват им игрите, учителите се оплакват, че не работят и пречат в клас, и
родителите не ги харесват, понеже някой непрекъснато се оплаква от тях.
Над 60% имат
проблеми с усвояването на училищните знания, за тях ходенето на училище се
превръща в мъка. Започват да бягат от час, което влошава още повече оценките
им.Получава се порочен кръг. Тези деца са убедени, че са лоши, а това е
предпоставка след време да посегнат към дрогата.
Симптоми на
невниманието и импулсивността
Хиперактивните деца
често сякаш не чуват, когато им се говори директно, правят грешки, не успяват
да завършат работата си, трудно се организират за изпълнение на задачи и
дейности, избягват или трудно се ангажират с неща, които изискват общи усилия,
често губят вещите си (много характерен симптом), разсейват се от незначителни
неща, забравят да свършат ежедневни дейности.
Симптомите на
хиперактивност/импулсивност у детето са често шаване на стола, често ставане от
мястото в час, то трудно стои тихо и се ангажира с продължителни дейности,
движи се много - "сякаш има мотор", говори безспирно. Импулсивността
си проличава много по това как бърза да отговори, преди да е изслушало въпроса,
трудно изчаква реда си на опашката в бюфета, прекъсва другите и се намесва в
разговора им и др. Наличието на симптоми на хиперактивност все още не означава
болест. Само специалист може да постави диагноза, и то въз основа на
продължително наблюдение на поведението на детето, както в семейна среда, така
и извън дома.
Слава Радославова
В. "Жълт труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар