Очаквам
местните избори да покажат продължава ли ДПС нагоре, а БСП - надолу
Роден
през 1982 г. в Стара Загора. Докторант
по политология в СУ. Изпълнителен
директор на „Галъп интернешънъл".
Работил
е като изследовател, политически консултант, редактор.Част
от научната мрежа на Института по социология „Иван Хаджийски".
-
„Галъп интернет ьнъл" и тази година издава обобщение на социологическите
ви сондажи за 2014 г. в книга. Как сме си „постлали" за 2015 п, г-н
Симеонов?
-
След началото на февруари книгата „Политическият процес и общественото мнение в
България през 2014 г." ще бъде откриваема в книжарниците на „Сиела".
А иначе според мен
2014
г. беше вторичен трус на паметната 2013 г. Тъкмо в нея си постлахме. Днес
продължаваме да живеем в политическото й продължение. От болната ми тема за
спасяването на парк „Бедечка" в Стара Загора до масовите протести от
февруари и юни през 2013 г. се прояви хубава гражданска енергия. Но в началото
на 2015 г. обществото изглежда уморено от цикъла на протести и политическа
криза. За пръв път от много време насам по-видимото в обществените очаквания не
е „да ревизираме", „да вкарваме в затвора", „да правим
революции", а „да се закрепим". Обществото интуитивно долавя, че и
политика, и икономика са на ръба.
-
Кои са предизвестените акценти на политическата 2015 г.?
-
Едно от нещата, на които ни научи ключовата 2013 г., беше да свикваме с
непредвидимостта. В 2015 г. много ще говорим за реформи, а по-малко ще ги
вършим. Много ще говорим и за избори, но все пак нов парламентарен вот е
по-малко вероятен тази година. По ред причини - Западът явно ни иска стабилни,
няма никого на резервната скамейка, никой няма полза от бързи избори, няма КГБ
или нещо подобно, което да стои срещу правителството. Да добавим изтощението на
обществото, фрагментирания и удобен парламент и т.н. Ако няма сериозно външно
разклащане или икономически неудачи, този кабинет може да пооцелее. Разбира се,
възможни са преформатирания и в него, и в подкрепата му. Лошото е, че нито
външните сигнали, нито икономическите очаквания изглеждат кой знае колко добри.
Вероятно
в 2015 г. много ще говорим и за референдуми, и за най-различни промени в
правилата. И жалко - защото това са залъгалки. Истинското подобряване на живота
у нас може да дойде с повече работа, икономическа ефективност и със спазване на
правилата, а не с постоянното им променяне.
Вероятно
много ще си говорим и за президентските избори в 2016 г. А междувременно ще се
случат едни от най-важните избори, които сме имали напоследък - местните.
Най-важните, защото в тях ще се види продължава ли ДПС нагоре, а БСП - надолу.
В тях управляващата коалиция ще преживее труден тест, защото по места ще трябва
отделни нейни представители да се конкурират.
През
2015 г. ще се говори много и за събитията около нас - Русия, „Ислямска
държава" и т.н. Дано политическият ни елит се окаже на висотата на
събитията, които вещаят само тревога.
-
Вашият колега Кънчо Стойчев вижда във формулата за подкрепа на правителството
шанс за страната. А вие?
-
Да, шансът е налице, зависи дали ще го оползотворят. Не бих казал, че
мнозинството е крехко. Може би тъкмо защото парламентът е фрагментиран,
шансовете за оцеляване на кабинета са високи - защото са възможни всякакви
динамични мнозинства и формули. Виждате ли колко много се промени политическият
пейзаж само за година - от непримирими разломи сега се стигна до разтягане на
границите на компромиса до скъсване. Ще се радвам да намираме доказателства за
нова политическа култура, а не като безпринципност. Засега прилича повече на
колективен страх на политическата прослойка за кожата й.
-
Какъв е рейтингът на правителството на победителите?
-
Какъвто и на другите трудно съставени правителства в последните Юг. И решително
по-нисък от началото на кабинетите „Сакскобургготски" или „Борисов
1", например. В данните не се вижда ентусиазъм, но има усещане за
стабилизация.
-
Друг ваш колега смята, че България е страна на започнати, но недовършени
реформи. В кои сектори това ще бъде постигнато по време на този мандат?
-
Важно е да се постави начало. Макар че аз пораснах с думата реформа.
И
тя все предстоеше
Като
че ли най-ясна визия виждам в правосъдието - министър Христо Иванов има
концепция. Енергия виждам и у министър Петър Москов . Традиционното усърдие ще
вложи и Меглена Кунава. Министър Ивайло Московски вече показа какво значи
реформиране. Спряха го и това не беше много добре. Министър Танев също изглежда
запретнал ръкави. Ще пропусна някого.
Но
като цяло съм по-скоро скептичен на тема реформи. Управленската формула е
сложна и идват избори не вярвам да се правят резки движения
Дано
бъда опроверган, защото липсата на реформи е загуба на национално време. Струва
ми се, че основно послание на този кабинет лека-полека ще започне да става
стабилност вместо реформи. И в санирането на панелките например ще бъде намерен
нов сюжет, който да фиксира погледите, като магистралите.
-
Всички анализатори гледат към местния вот през есента, който ще покаже
съотношението на силите. Какво очаквате да се случи тогава?
-
Твърде рано е. БСП трудно май ще се възпроизведе. ДПС може да се разшири. ГЕРБ
- да се вкорени окончателно. За реформаторите ще е чуденка. Патриотичният
фронт, ако запази монолитност и остави скандалите в миналото, може и да
продължи успехите в местната власт. Формацията напипва добре обществени
настроения, които си проправят път не само у нас, но и на много места в Европа
- някакъв нов консерватизъм.
-
Ще преодолее ли БСП вътрешната си криза?
-
Вижда ми се все потрудно. А и АБВ вече гледа на БСП отвисоко. Подадената ръка
от страна на АБВ всъщност разтърсва БСП. АБВ казва: „Ние сме ефективният вот
вляво." На всичкото отгоре, в търсенето на лидери в лявото някак си пак
изпъква Георги Първанов.
БСП
не е просто в поредна криза. Партията загуби около 200 хиляди гласа в самата си
сърцевина - групата над 55 години. Загуби и още 200 хиляди, които най-общо
имаше като „анти-ГЕРБ" добавка. В дилемата БСП или АБВ пък много гласове
останаха в нищото.
Най-опасното
за БСП е да не се окаже, че не може да говори на бедните, че не може да бъде
привидяна като борец срещу разслояването и т.н. При толкова много почва за ляво
у нас може да се окаже, че друг, нов, взема нишата.
-
Очаквате ли сегашната политическа карта на България да се възпроизведе?
-
По-важно е какво ще става с нея в идните десетилетия. Заживяхме в едно-полюсен
модел - помните, навремето, говорехме за двуполюсен. Сега всичко, включително и
опозицията, се завъртя около Борисов. ГЕРБ стана нещо средно между партия и
синдикат. Има успешни кметове, мрежа, клиентела. Заприличва на масова, народна
партия. Само че това е партия най-вече на градовете. А отвъд няколко града в България
остават все повече и повече маргиналзирани общности. И в техен синдикат все
повече се превръща ДПС - от гета до прословутата Северозападна България. Боя
се, че скоро може да имаме карта с една голяма партия на хората с
по-обнадеждаваща житейска перспектива и една - на декласираните. Нещо около
ГЕРБ и нещо като ДПС. Ще има и някакви по-малки, разбира се, но полюсите може
да са това. Казвам, че се боя от такава перспектива, защото подобно деление ще
се етнизира, ще си говорим за български и турски партии и т.н. За съжаление,
натам вървим и чисто демографски. Честно, дано греша.
-
Вече има идеи и за президентския вот през 2016 г. Борисов спомена уж на шега за
жена държавен глава, други казват, че той би довършил мандата си като премиер и
не гледа към този пост. Вие как мислите?
-
Мисля, че господин Борисов се двоуми - и би искал да е президент, и му харесва
сегашната му роля. Извън шегата обаче обществото би приело жена президент, даже
би се радвало. В нашата политика има някаква пълзяща феминизация. Едни от
най-рейтинговите политици у нас са жени. И не защото са жени, а защото са на
важни (или комфортни) постове и си вършат работата добре.
Мила
Гешакова
В. „24 часа 
Няма коментари:
Публикуване на коментар