Броят им продължава а намалява. Сочат данни на НЗОК. През 2005 г. по договор с нея са работили 5340
общопрактикуващи лекари, през 2013 г. – 4565, а през 2014 г. - 4515. Съгласно
приетата от МС през 2011 г.национална здравна карта за страната са необходими
минимум 5374 ОПЛ, за да се осигурява адекватна първична доболнична помощ на
населението.
„През последните
години няма желаещи студенти да се профилират като общопрактикуващи лекари”,
обясни пред „Фокус” д-р Красимир Кулински, председател на сдружението на
общопрактикуващите лекари в област Пазарджик. Само там за последната година
трима общопрактикуващи лекари са се отказали от договор със здравната каса и са
заминали на работа в Германия, а един се е пенсионирал.
„Като цяло остава
нерешен и проблемът с липсата на лични лекари в малките населени места, тъй
като малкият брой на жителите не може да покрие разходите на лекарите от
престоя и упражняването на дейността им там”, уточни д-р Кулински.
Най-голямата
концентрация на лични лекари е в София. Районите, където липсата на
общопрактикуващи е най-остра, са: Видин, Кърджали, Разград, Силистра, Смолян и
Ямбол, сочат данните на НЗОК. В Кърджали например работят едва 64 джипита, а
според националната здравна карта минимумът за осигуряване на адекватен достъп
до лечение там е 123. В тези райони голяма част от практиките са разпокъсани,
отговарят за села на голямо разстояние едно от друго. Това са т.нар.
неблагоприятни практики, за които НЗОК плаща допълнително, като сумите варират
от 100 до над 900 лв. месечно в зависимост от отдалечеността на мястото. Според
лекарите обаче и тези пари не са достатъчни, за да може да се издържат. Общо
неблагоприятните практики са 1088.
Разград е на водещо
място в негативната класация за липса на общопрактикуващи лекари, съобщи Радио
Шумен. „Това противоречи на осигуряването на нормално здравеопазване, особено в
по-отдалечените райони на областта“, алармира председателят на съсловната
организация на джипитата д-р Селиме Карагьозова.
От утвърдените 73
практики за общопрактикуващи лекари на територията на Разградска област
съгласно Здравната карта, са заети едва 49. Средно на 2000 пациенти се пада
един личен лекар, а най-сериозен е проблемът в общините Самуил и Лозница,
където има само по един лекар на 6000 пациенти. „Една от причините в
Лудогорието да има недостиг на общопрактикуващи лекари е, че огромна част от
пациентите не са здравно осигурени, а другата е, че има много неблагоприятни
лекарски практики в отдалечени населени места в общините Самуил, Лозница и
Кубрат“, каза д-р Карагьозова. „За тези малки населени места Здравната каса е
предвидила средства, като неблагоприятни райони. В Разград голяма част от тези
средства не се изплащат. Има колеги, които обслужват по две такива населени
места, а получават средства само за едното от тях“, обясни д-р Карагьозова.
Заплащането на непривлекателните лекарски практики е частично, което е
достатъчно основание медиците да не проявяват интерес за обслужване на тези
райони. Според д-р Карагьозова, в тази сложна ситуация трябва и самите общински
управи да се намесят по-адекватно и да създадат условия за привличане на
лекари.
И Ямбол е сред
регионите, в които броят на общопрактикуващите лекари е близо до критичния
минимум. По данни на НЗОК в областта на един семеен лекар се падат средно около
1400 пациенти. 70 са общопрактикуващите лекари в Ямбол и региона. Заедно с тях
в областния град работят и две групови практики, а според здравните стандарти,
семейните лекари в региона трябва да са с десет повече.
------
По данни на НСОПЛБ личните лекари у нас са около 4700, а през м. г.
договорни партньори на НЗОК са били – 4560 ОПЛ. Най-остър е дефицитът им в
областите Разград, Смолян, Кърджали и в някои райони от Северозападна България, но те са
разпределени непропорционално - на някои места има недостиг, а на други
свръхконцентрация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар