Как иначе, ако не като откровена наглост, и то без каквито и
да било граници, може да се окачестви шикалкавенето на Българския лекарски съюз
и най-вече на неговата Етична комисия,
когато стане дума за лекарска грешка. Причината е, че в
Етичния кодекс, приет от БЛС , съществува точка, забраняваща под страх от
изключване уронването на престижа на колега. Впрочем тълкувание на клевета,
набеждаване и експертно мнение не се дава. Ето затова у нас, независимо че в
последните години излязоха наяве не една и две лекарски грешки, довели до
смъртта дори на деца, делата тръгват твърде бавно, защото никой не иска да
подпише мнение от името на Етичната комисия. Затова и случаите се точат с
години, а накрая се стига най-много до присъдата две години условно на лекарка
за смъртта на дете. Такава колегиалност е криворазбрана. Лекарският съюз няма
да изгуби, напротив, ще спечели авторитет и доверие, ако не крие черните овце,
които срамят съсловието, и помогне виновните да си получат заслуженото в пълна
мярка.
В. „Монитор”
Няма коментари:
Публикуване на коментар