Българинът излиза от равновесие и губи душевния си покой, когато има заплаха за неговия
социален,
семеен статус и за здравето му. Съществува сентенция, че българинът най-много
го е страх да не настине и да не се мине. Уви, психическият му покой лесно се
нарушава, защото нивото му на тревожност е много високо. А това е така, тъй
като прагът му на дразнимост е много нисък. По тази причина всяка една промяна
в статута, който е постигнат с много усилия, се явява като пусков механизъм за
стресови реакции (например неврози). Тоест лесно излизаме от равновесие, когато
е застрашена личната ни, семейната среда, а когато е в риск нацията ни - не
можем да кажем същото. Просто защото нямаме такъв опит, той е само исторически.
А днес сме в една сложна ситуация - на разпад на ценности и невъзможност да се
формира нова ценностна система, която да гарантира базисно равновесие у
българите. Което още по-лесно нарушава душевният му баланс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар