понеделник, 26 януари 2015 г.

Реформата, като преустройството



Преобладаващо безизборно, с леки превалявания от реформи на места

Освен ако не се случи нещо толкова извънредно, колкото само хвъргачка на боб може да предвиди, парламентарни избори тази година няма да има. Ползващите властта партии са така
кръстосано заклещени, че падне ли една, срутват се и другите. Затова има и някои скрити подпори, които да крепят конструкцията.Има поне три очевидни причини, поради които избори са неуместни. Първата: сега всички са в парламента, но с изключение на ГЕРБ, БСП и ДПС няма никаква гаранция, че ще бъдат в следващ. Втората: задават се местни избори и устойчивостта сега е по-печеливша от резките движения. Третата: няма политическа сила извън парламента, която да насърчава очакванията за по-добра алтернатива на управлението. Гражданското общество е уморено, за да не кажа, че е укротено, опитомено и други римуващи се с „платено". Тези три причини са напълно достатъчни да си мислим, че предсрочни избори за Народно събрание няма да има. Освен ако не се наложи да има извънредни, 6 смисъл по някаква извънредна причина.Далеч не толкова лесно е да се предвиди ще има ли реформи. Дали трябва да има реформи е въпрос с ясен отговор - да, трябва да има, дори само заради това, че няколко системи са на път да гръмнат и да се сринат, ако не бъдат реформирани. Дали има желание/намерение за реформи, е въпрос също с ясен отговор - да, от Реформаторския блок непрекъснато заявяват, че са направили всички известни ни дотук компромиси не просто за да бъдат във властта, а в името на реформите.В тези заявления реформите са нещо като антикомунизма през 1989 година -заклинание. При това толкова мощно и магнетично, че трябва да ни звучи като код, който отключва врата зад нея се намира пo-добрият, по-справедливият живот, тъй липсващ ни В момента. Реформа. Реформа. Точно толкова магически трябваше да прозвучи в средата на 80-те кодът за промяна на социализма. Преустройство. Преустройство. Тогава преустройството се целеше в преобразуването на недъзите на социализма в социализъм с човешко лице. Цялата пропагандна дандания приключи с преустройството на социализма в капитализъм, за да се преобразуват създадени с общи усилия национални богатства в лични. Дойде ново време и то започна с обещания, заклинания и намерения за реформи. Така и до днес.На две деца трябвало да им инжектират ваксина. Представете си ги в две отделни стаи, които се разцепват от плача на децата. В първата стая родителите се оказали no-куражлии, малко обяснили, малко насилили детето, инжекцията била поставена. Във втората стая обаче родителите се проявили като мекушави. Освен това и несведущи по въпроса, започнали нервно да обясняват на детето, че иглата е много остра и затова ще влезе бързо и всичко ще свърши, докато усети. Колкото повече повтаряли, че иглата е остра, толкова повече хлапето се деряло.Изведнъж се намесил баткото. Не ги слушай изобщо, казал, .лъжат те, че иглата е остра, тя е съвсем тъпа. И пациентът млъкнал, какво да се плашиш от тъпа игла. В първата стая е била, да речем, Полша или Чехия. Във втората България, но понеже ние сме по-умни от хлапе, наистина поискахме да ни сменят иглата с тъпа. И досега хем ни боли, хем реформите не са станали. През това време думата реформа девалвира, изпразни се от смисъл и ентусиазъм. И се превърна в рИформа, т.е. сполетя я онова иронично езиково преиначаване, с което у нас се наказват имитациите и което има салата на присъда.Реформаторският блок направи опит да възкреси компрометираната дума, като я избра за етикет. Зад това стои внушението, че модата на думата „реформа" може и да е отминала, но потребността от реформа си е все така тук и ето ги хората - обединени при това, които могат да променят нещата.Обаче реформаторството не е етикет, то е манталитет. До влизането на лидерите на партиите от Реформаторския блок в парламента, а малко след това и в правителството, не се забелязаха никакви признаци за реформиран политически манталитет. Лидерите на партиите в блока (с едно изключение, Радан Кънев) оглавиха изборните бюлетини - точно както във всички останали партии. Да не бъдем дребнави, може пък това да са били точно хората, които са най-наясно как законодателно да се задвижат реформите. Пък и по-важно е как министрите на Реформаторския блок налагат и прилагат капацитета си на прогласени реформатори в отделните сектори.Двамина от тях са по-ниски от тревата и по-тихи от водата - Николай Ненчев и Божидар Лукарски. За всеки е ясно, че те са министри, защото са съответно и лидери на партии, тоест по старата нереформирана традиция. Реформаторският манталитет предполага да бъдат назначавани хора не с партийни заслуги, а хора компетентни и работливи, пък били те и безпартийни. Ненчев и Лукарски са компромисно съвместими с оглавяваните от тях министерства, така че най-многото, което могат да направят, е да реформират, в смисъл да пригодят самите себе си към новите служби, за да изглеждат прилично адекватни на тематиката. Реформите се правят от компетентни и отговорни хора, безотговорно суетните стават само за революции. Реформата е еволюция.Като казахме безотговорно суетни... Здравеопазването е от онези сфери, за които няма и капка съмнение, че може да бъдат спасени само с реформиране. Никой не смее да го каже, но вече сме изправени пред страховитата дилема кого да спасим: болниците или .лекарите. Ако продължава ме да се правим, че няма такова нещо, ще останем и без болниците, и без лекарите. От острието на Реформаторския блок Петър Москов, врял и кипял в медицината, се очакваше да влезе в здравното министерство с готови решения, които делово и неотстъпно да прилага от първия си работен час. Той има такива решения. Наричат се „10-те приоритета на д-р Москов за реформа в здравеопазването" и всеки може да ги види в сайта на Демократи за силна България. Текстът е - много меко казано -силно притеснителен. Да оставим настрани това, че когато едни приоритети, стъпки, начини, тайни и други вълшебства са точно 10 на брой, това е поне толкова подозрително, колкото 800-те дни па царя или книжките с евтината психология за домакини. Да простим, че приоритетите започват с прословутата електронна карта, която за д-р Москов е като процентите вода в краставицата от онази незабравима смешка. Да оставим, че приоритет номер 2 е: ..Ще искам повече пари и здравеопазване, но първо ще го обсъдя в състава на министерството и после - в Министерския съвет", който пък ни препраща към също толкова незабравим филм, обещаващ да ни купи колело, но друг път.Вместо да продължавам така до 10, ще ви призная, че най-отчайващо ми се видя следното изречение по повод констатацията, че много българи не се осигуряват: „Затова системата. М3 и болниците трябва да дадат смисъл." В смисъл? Подозрението ми е, че става дума просто за лош превод. То се засилва и от четенето по-нататък: „Дали отново ще имаме доброволни фондове, които сега са застрахователи - първо е важно да се определи субстратът." И още: „В момента всички съвсем легално плащаме за скъпи изделия в болниците..."Не, не е дребнаво. Става дума м стотина реда, в които човекът, който стои мамело на здравеопазването, ни обяснява как си представя да го направи по-добро. Човек не разбира нещо, ако не може да го обясни добре на баба си, както маем. Така че д-р Москов има в платформата си и дума за бабите, когато търси причините за кусурите в системата: „Едното обяснение е немоитлък - tauipmo не можеш да го направиш, другото е заради липса на средства. С волята на новото мнозинство немоитлъкът ще отмине."Да се провалиш едновременно и с американизмите, и с турцизмите, си е постижение, обикновено човек е образован поне в едната посока. Дума немоитлък няма, освен ако д-р Москов не я е създал от „не моа". Думата е немукаятлък, идва от турското мукает/мукаят, което означава „който се погрижва и нещо". Изобщо не е дребнаво. Човек, който ни описва представата си за реформа като забъркана попара от сгрешени турцизми, лошо преведени американизми и гола вода дрьнканици, не може да направи реформа. Възможно е да иска. Но не може да я направи. Капацитетът на Реформаторския блок в областта на здравеопазването се оказа надут и празен - като балон.За разбиването ма легендата, че реформаторите държат монопол! върху компетентността, каквото можа направи и просветният министър проф. Тодор Танев. До този момент тези двама реформаторски министри поставиха на местата им единствено циганите и Ломоносов - едните в гетата при бароните, другия при нулите. Надеждата, че трудно сглобеното правителство ще проработи, защото „реформаторите таят, а ГЕРБ могат", се разпада с всеки ден. Реформаторите, види се, не таят, макар и да искат. ГЕРБ вероятно могат, но определено не искат.Гласуването на промените в пенсионната система най-добре демонстрира какво предстои да се случва. Да си кажем първо, че това което се обсъждаше в края на миналата година и пенсиите, не е реформа. Реформата е пешо, което е неудобно за настоящето, но укрепва бъдещето. В случая става дума и точно обратното - да се закрепи (закърпи) положението сега, а какво ще става в бъдеше, да му мислят бъдещите пенсионери и управници. През цялото време на дебатите оставаше усещането, че реформаторите лобират зa неизвестни собственици на непознати частни пенсионни фондове, а ГЕРБ придърпва парите към своя мандат, като внушава недоверие в частните пенсионни фондове. Накрая идва резервната колона ДПС и подпира хлабавата конструкция на властта. Предполага се, че това ще е скелето на този мандат -колкото издържи, докогато издържи. Но иде, иде времето за следващия доклад на Европейската комисия за напредъка на България. През юли 2014 комисията обсъди проблемите и те звучаха така: „Независимо от намеренията резултатите са скромни." Критиките към България бяха формулирани в три точки. 1. Съдебната реформа е спряла. 2. Институциите са част от проблема за борбата с корупцията. 3. Борбата с организираната престъпност е без резултат.От юли до днес нещата не са се променили много. Изобщо ме се съмнявам, че за предстоящия доклад България ще бъде сравнявана с Румъния, което все повече е в наша вреда. Дистанцията между двете доскоро в двойка държави се увеличава, което ще е основание за увеличаване на натиска върху нас за реформи. Дните след доклада ще бъдат критични както за самия Реформаторски блок така и за управляващата коалиция. Но това едва ли ще доведе до дилемата: или реформи - или избори. По-скоро ще приключи със споразумението: малко реформи, за да няма избори.

Веселина Седларска
Сп. „Тема”

Няма коментари:

Публикуване на коментар