12 годишните пък са с от 2 до 6, а 18 годишните – над 6 кариеса.
Едва 8% от пълнолетните лица у нас са без дентални проблеми, а по-малко от 1/4
от децата посещават редовно
зъболекар. В най-лошо състояние са зъбите на децата
в София, Благоевград и Смолян, а най-малко развалени зъби имат децата във
Варна, Плевен и Хасково. Това сочат данните от представително проучване в
страната, оповестени от националния консултант по детска дентална медицина проф.
Милена Пенева на кръгла маса в НС на тема „Проблемите в денталната помощ и
решаването им в полза на пациента". Форумът бе организиран от народния
представител д-р Валентин Павлов, под патронажа на Комисията по здравеопазване
в НС.
Данните от изследването показват още, че 2/3 от 18-годишните
са засегнати от пародонтоза. Причините за тази стряскаща картина са слаб
родителски контрол, неустановени хигиенни навици, неправилно хранене - предимно
с подсладени напитки, недостатъчно млечни продукти, недостатъчно плодове и
зеленчуци, както и чести похапвания предимно с въглехидрати и редица семейни и
социални проблеми различни от медицинските.
Проф. Пенева поясни, че биологичните методи на профилактика
дават най-добър резултат, ако се приложат още в детска възраст, тъй като те могат
да помогнат и да излекуват обратимите състояния.
„Кариесът не е просто дупка в зъба, а процес, който се
развива в устата бавно и дълго и резултата е – стопен зъбен емайл. Но това
става там, където се е натрупала плака, тъй като в нея има микроорганизми,
въглехидрати и захари, които образуват киселини, атакуващи емайла. В началният
етап все още не се стигнало до разрушение. Не се налага със зъболекарска
машинка да се изрежат увредените тъкани и да се възстановява материалът. В този
етап ние имаме възможност да диагностицираме и да въздействаме, защото процесът
е обратим. Задачата ни е да контролираме този процес и да го спрем. Това е
истинското лечение", обясни тя.
По думите и подходите са различни например гладките
повърхности на зъбите се реминерализират, ако има фисури и зъбът се запечатва
или пък оралната среда се моделира. Но профилактичните мерки, които започват в
стоматологичния кабинет и трябва да продължат у дома, не се финансират от НЗОК,
а от родителите.
„Опитваме се да спрем и да обърнем процеса, като запазим
зъбите от разрушение. Кариесът може да бъде предотвратен, можем да запазим жива
и пулпата, ако навреме се вземат мерки. При пулпита, преди да се яви ужасната
болка, има стадии, които са обратими. При добра диагноза тези състояния могат
да се уловят и със специални методи те могат да се лекуват и то преди каналът
на зъба да се е увредил. Така няма да се стигне до отстраняване на пулпата и до
запълване на каналите с изкуствени материали. Защото запълненият канал, дори
когато се приложи переректно лечение, носи риск. Ако обаче успеем да запазим
пулпата, зъбът остава жив", обясни още проф. Пенева.
Според проф. Пенева профилактиката и превенцията, с
участието на всички държавни ресурси и структури - МОН, МТСП и др., са
възможният изход от тежката ситуация с детското дентално здраве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар