Народните представители гласуваха на първо четене на
промените в Закона за лечебните заведения.
Решението беше прието с 102 гласа "за", 21
"против" и 5 "въздържал се". Поправките представляват
втория основен стълб в здравната реформа след промените в Закона за здравното
осигуряване, които вече бяха приети окончателно от парламента.
Една от основните промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ)
е свързана с
регламентиране на възможността лечебните заведения да създават
обединения, или т.нар. консорциуми, с цел сключване на договор за оказване на
медицинска помощ с НЗОК. Предвижда се лечебните заведения, които са включени в
тези обединения да не могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК.
В законопроекта са включени и спорните текстове за
приватизацията на държавните болници, но здравният министър д-р Петър Москов
потвърди, че на второ четене правителството няма да ги подкрепи.
Депутатите от почти всички партии не харесаха и
предложението да отпадне изискването директорите на лечебни заведения
задължително да са магистри по здравен мениджмънт и го определиха като - удобна
вратичка за назначаване на хора по партийна линия и за „калинките” в
здравеопазването. За предлаганото изискване за директори на лечебните заведения
да имат само завършена магистратура д-р Емил Райнов, от БСП-Лява България и зам.-председател
на здравната комисия - заяви, че вероятно нечия скамейка, рекламирана като
много дълга, се оказва късичка и затова се разширява кръгът от хора, които
могат да заемат такава длъжност.Според д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ свалянето на
образователния ценз за ръководител на лечебно заведение не е в унисон с
европейските изисквания.
Законопроектът предвижда задължителна акредитация за
центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ,
домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско
наблюдение и специфични грижи за деца, и центровете за комплексно обслужване на
деца с увреждания и хронични заболявания. За останалите видове лечебни
заведения акредитацията ще бъде задължителна, само ако лечебното заведение
планира да провежда обучение на студенти и специализанти.
Там, където има свръхпредлагане на здравна помощ - основно
големите градове, комисията по здравната карта в областта или в здравното
министерство ще предложи с кои болници ще може да сключва договор касата. Променят се изискванията за
съдържанието на областните здравни карти. Те ще трябва да отразяват моментното
състояние на видовете медицинска помощ, която се осъществява в областта, като
съдържат видовете лечебни заведения, броят лекари и лекари по дентална медицина
по специалности, броят на специалистите от професионално направление
"Здравни грижи", броят легла за болнично лечение и осъществяваните
медицински дейности по видове и по нива на компетентност, както и данни за
вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични
методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното приложение
високотехнологична медицинска апаратура. Областните здравни карти ще съдържат и
данни за демографската структура, заболеваемостта по групи заболявания и по
възраст и хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на
областта. Законопроектът предвижда още областни и национални комисии да
определят задължителна здравна карта с броя лечебни заведения и лекари, които
са необходими по места. Националната здравна карта пък ще определи нуждата от
медицинска помощ, специалисти и апаратура във всеки район на страната, за да
гарантира, че и в най-отдалеченото село хората ще имат достъп до адекватна помощ.
Отделно ще позволи на НЗОК да избира с кои лечебни заведения да подписва
договор, вместо да е длъжна да работи с абсолютно всички, както е сега. В
България болниците са 365 на брой, а чрез тази промяна ще се спре отварянето на
нови лечебни заведения в големите градове.
Критериите за подбор ще бъдат разписани в отделна наредба на
МЗ и ще зависят от заключението на областните комисии по националната здравна
карта. Ако те преценят, че в даден район няма нужда от нова специализирана
болница, инвеститорът може да я пусне в експлоатация, но касата няма да
финансира дейността й. Поне докато не се актуализира здравната карта, което се
предвижда да става веднъж годишно. Предвижда се в шестмесечен срок от влизането
в сила на закона комисия за изработване на Националната здравна карта да
извърши преценка и да изрази становище относно възможността за осигуряване на
комплексно лечение на пациента във всеки един от съществуващите центрове за
психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни
онкологични центрове. Преценката ще се извършва в хода на изработване на
Националната здравна карта въз основа на определени критерии. В резултат на
направената преценка комисията ще може да предложи участие във функционално
обединение на лечебни заведения, участие в консорциуми или вливане на
съответния център в лечебно заведение за болнична помощ. Законът разпорежда, че
министърът на здравеопазването ще може да отнеме разрешението за осъществяване
на лечебна дейност на съответния център, ако той не изпълни указанията на
комисията. С поправките на Петър Москов в ЗЛЗ се урежда отпадането на лечебните
заведения или обособени части от тях от забранителния списък за приватизация.
Предвижда се приватизацията на лечебните заведения чрез продажба на акции или
дялове, които са собственост на държавата или общините.
С промените в ЗЛЗ се създава и чисто нова структура в
болничния сектор – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и
хронични заболявания, който ще се финансира изцяло от държавата, за да подобри
обслужването на децата с тежки здравословни проблеми и да осигури адекватна
подкрепа на техните семейства.
Д-р Райнов заяви, че партията му няма да подкрепи
законопроекта. „Той се променя за 42-и път сега и няма нито финансова
обосновка, нито оценка на въздействието от промените, не решава нито един от
кардиналните проблеми на сектора, а именно как се разходват средствата в
здравеопазването”. Спорните моменти за него са вливането на онкоцентровете в
болниците, което определи като абсурд. "Това значи държавата да загуби
собственост за сметка на общината", каза той и напомни, че именно
диспансерите бяха реновирани с европейски средства по оперативна програма
"Регионално развитие" през миналия програмен период и са поели
ангажимент за стабилност на тази инвестиция. По думите му сливането ще доведе
до санкции, но не за МЗ, а за бедните и без това общини.
„Касата да сключва договор на база бъдещия рамков договор,
но от друга страна министърът да определя кои болници и как ще сключват
договор, което отнема правото на платеца да избира къде да се лекува”, каза още
той и разкритикува и занижените изисквания към болничните директори,
обединението на болниците и попита защо не се говори нищо за контрола за
болниците и ефективността на разходите. Д-р Райнов обърна внимание и на друг
въпрос, който се прокарва отново – този път чрез ЗЛЗ, а именно така наречения
Пакт за стабилност, предвиждащ споразумение между държавата и индустрията за
отстъпки към НЗОК. Той припомни, че в проекта все още стои главата
“Приватизация”, която не е оттеглена.
„Предложените промени в ЗЛЗ, както и останалите идеи за здравна
реформа, досега не решават нито един проблем, само тупат топката",
коментира д-р Райнов.
По думите му българското здравеопазване практически е
фалирало - само 11 болници са финансово стабилни. Останалите са
декапитализирани, а някои са на ръба на фалита. „Не трябва да говорим за
приватизация защото след няколко месеца може да говорим за ликвидация, "коментира
той.
Неприемливо условие в проекта е акредитацията на лечебните
заведения да стане условие за договор с НЗОК от 2017 г. Възможно е и ГЕРБ да се
противопостави, тъй като предишното правителство на партията отмени
задължителната акредитация преди 3 г.
Според ДПС целта на екипа на д-р Москов е чрез картата и
акредитацията да спре „роенето на нови лечебни заведения". Това обаче не
става чрез администриране, а с правила, алгоритми и с контрол, смята д-р Хасан
Адемов.
ДПС е “за” задължителна здравна карта, но само при условието
демонополизация на НЗОК. Сега, при единствен източник на финансиране, който
няма да сключи договор с всички болници, отпадащите са обречени. Това е
административен подход - някой в МЗ с червен маркер зачертава. Например
общинските болници отпадат с този закон”, каза той.
Предстои наесен второ четене на ЗЛЗ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар