понеделник, 20 юни 2011 г.

ЗА РЕАЛНОСТТИТЕ В УНИВЕРСИТЕТСКОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ПО МЕДИЦИНА


Повод за настоящата статия е публикуваната в някои средства за масова информация (на 12.06.2011 г.) „нова” стара рейтингова класация на родните ни университети, направена от т.нар. Институт за национална политика: първо място – Медицински университет-София; второ място – УНСС;трето място – Институт по библиотекарство.
В последните няколко години тази класация излиза в един и същи вид по едно и също време – м. юни.  За да бъда максимално точна, миналата година на 3-то място беше Софийският университет, а на 4-то – Институтът по библиотекарство. 
Тази година Институтът за национална политика е решил да внесе елемент на разнообразие в класацията, затова пък е подбрал отново подходящия момент – м. юни. Интересно защо не си публикуват класациите през септември или октомври, както направи Министерството на образованието с новата рейтингова система на университетите. Логиката е елементарна – в ход е кандидат-студентската кампания, предстои кандидат-студентите да направят своите предпочитания и да изберат в кой университет да продължат образованието си. Както се казва: „Време е за лов на студенти.”
Няма лошо в това хората да живеят с илюзии. Световната реалност в университетското образование, обаче, е съвършено различна, а мястото на някои от гореспоменатите университети е доста под 4000-то в световните ранг-листи. Засега има само четири български университета, които се представят достойно в световните рейтингови класации – Софийският университет, Нов български университет, Техническият университет-София и УНСС. Тези, които познават световните реалности в университетското образование и имат финансови възможности, отдавна са избрали университет извън пределите на България. За съжаление, на тези, които нямат тази възможност, не им остава нищо друго, освен да следват манипулациите на платените писания в българските „мурзилки” (родителите на кандидат-студентите знаят за какво иде реч). Е, има и друг вариант, кандидат-студентите да се убедят лично как стоят нещата в интересуващите ги университети, като ги посетят, видят с очите си и чуят с ушите си. Затова, обаче, се искат време и средства.
В интерес на обективността, не мога да не отбележа, че Институтът за национална политика е посочил, че класацията е направена единствено на базата на реализацията на кадрите. Е, ако Медицинският университет-София, УНСС и Институтът по библиотекарство обучаваха педагози, филолози, философи, физици, химици и пр., каквото е световното разбиране за университет, вероятно класацията щеше силно да се различава от гореспоменатата. Не съм нито химик, нито физик, нито инженер, но не мога да не отбележа, че над 90% от съвременната фармация е химия, а 100% от апаратурното обезпечаване в клиниките е физика, материалознание и инженерство. Ако не бяха химиците, физиците и инженерите, медицината ни щеше да е все още на нивото на знахарството от средните векове.
Всъщност, публикацията от 12-ти юни е само увертюрата към следващи публикации. В най-скоро време можем да очакваме писания от рода на това как в никакъв случай кандидат-студентите по медицина не бива да бъдат обучавани в Медицинския факултет на СУ. Имам над 20 години стаж като преподавател, половината от които в Медицински университет-София, другата половина – в чужбина, а от две години съм преподавател в МФ на СУ.
Не бих искала да губя времето на кандидат-студентите по медицина и техните родители, затова ще отбележа само няколко „незначителни” факта и ще оставя всеки да си прави изводите сам, ако има желание и логическо мислене.
Първо, всеки ден средствата за масова информация ни заливат със случаи за фрапантни лекарски грешки и лекарска безотговорност с фатални последици за пациентите. Тези лекари не са обучавани в Медицинския факултет на СУ.
Второ, студентите по медицина в СУ се обучават на базата на Университетска болница „Лозенец” (Правителствена болница) и Военно-медицинска академия (ВМА). Няма по-модерна и по-съвременна база от тази за обучение на студенти по медицина в България.
Трето, около 70% от щатните преподаватели в МФ на СУ са бивши щатни преподаватели от Медициския универаситет-София и най-отговорно мога да заявя, че са едни от най-добрите в България. Същите тези хора са участвали в изготвянето на учебните програми, с които се е акредитирал Медицинският университет-София преди години. Останалите 30% от преподавателите в Медицинския факултет на СУ са хонорувани преподаватели или преподаватели на трудов договор от ВМА и Медицински университет-София, с дълъг опит и квалификация.
Четвърто, ако отворите рейтинговата класация на МОН за специалността „медицина” и съпоставите МУ-София и МФ на СУ, сами ще се убедите, че МФ на СУ води в над 80% от критериите. Ако отнесете общия брой на научните публикации към общия брой на преподавателите, ще се убедите, че на един преподавател от МФ на СУ се падат средно по около 10 пъти повече научни публикации (в справката не е споменат периодът на отчитане на този показател). Ако попитате Националната агенция за оценка и акредитация, ще ви кажат, че базата за научна работа в МУ-София е много по-добра, отколкото тази в Медицинския факултет на СУ. Ако това е така, каква е причината преподавателите от МФ на СУ да имат по-добри научни активи? Отговорът оставям на читателите.
И накрая искам да информирам всички кандидат-студенти по медицина: Имайте предвид, че голяма част от студентите в МФ на СУ започват работа като санитари от 1-ви курс на университетското си образование и се сблъскват с реалностите на клиниката от самото начало. С всяка изминала година възможностите за участие в клиничната практика се увеличават – контакт с пациентите, участия в манипулации, наблюдения в болничните оделения и операционните... Прекият контакт с клиниката и практическите умения, които студентите усвояват в хода на обучението, им дава много силна мотивация за образование и работа. Още от 1-ви курс студентите от МФ на СУ виждат какво ги очаква и биха могли да преценят дали са готови да приемат това предизвикателство и да поемат тази голяма отговорност, която стои пред всеки бъдещ лекар.
Още веднъж искам да подчертая, че няма нищо лошо човек да живее с илюзии, всеки сам прави своя избор. Не е почтено, обаче, ние – университетските преподаватели, да насаждаме илюзии в младите хора и да ги лъжем с едничката надежда да си осигурим по-голям брой студенти и съответно по-високи заплати. Затова се обръщам към младите хора и техните родители – избирайте университет на базата на свои лични наблюдения и впечатления, а не на базата на това какво ви казвам аз, Институтът за национална политика или който и да било друг. Идете и вижте на място каква е реалността и се уверете сами кой кой е в българското университетско образование!
Румяна Бакалова 

Няма коментари:

Публикуване на коментар