Translate

петък, 24 юни 2011 г.

Регионаленен център по антибиотична резистентност за Югоизточна Европа (ЮИЕ) бе открит в НЦЗПБ-София

Той ще координира дейностите, насочени към рационална употреба на антибиотиците от 9 страни в региона (България, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия и Македония),съобщи министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов .Центърът, който ще се ръководи от проф. Тодор Кантарджиев, е част от инициативата на СЗО „Здравна мрежа на страните от ЮИЕ”.  
Проф.Кантарджиев сподели,че в България се изпълнява Програма за надзор и управление на антибиотичната резистентност и правилната употреба на антибиотиците, стартирала още през 1997 г.със събиране и  анализиране на данни за лекарствената  чувствителност на медицински значимите микроорганизми, причиняващи инфекции в обществото и лечебните заведения.
През последните 7 години в Програмата с участвали с данни над 150хмикробиологични лаборатории в страната. Събират се данни за лекарствената чувствителност на/над 130000 изолирани микроба (около 30 хил.E.coli, 20 хил. S.aureus, 9хил. S.pneumoniae). Проследява се етиологичната структура на инфекциите, динамиката на резистентността на индикаторните микроорганизми (пневмококи, стафилококи, клебсиели, ацинетобактер и псевдомонас), изследват се и механизмите на резистентност. Освен това се провежда и постоянен външен контрол и оценка на качеството на антибиограмите на всички участващи лаборатории и ксе провеждат курсове за повишаване на квалификацията на работещите.

България е предпочетена от СЗО като страна, която може да поеме сериозни отговорности в тази област. Въпрос на национална гордост, че координиращото звено ще е у нас, защото страната ни и НЦЗПБ разполага с необходимите специалисти, апаратура и условия, за да работи пълноценно с останалите държави от региона, а всички знаем, че борбата с антибиотичната резистентност и рационалната употреба на антибиотиците са важни не само за качеството на лечението, но имат и сериозни икономически измерения. Новото звено ще наблюдава и изследва чувствителността на микробите към антибиотици и ще координира обмена на информация с другите държави, отбеляза здравният министър.
Важна част от бъдещето развитие на мрежата е създаването на регионални центрове за развитие на здравеопазването в ЮИЕ. До момента са създадени следните регионални центрове – Служба за обществено здравеопазване в Македония, Психично-здравни услуги в Босна и Херцеговина, Безопасност на кръвта в Румъния, Органна и тъканна трансплантация в Хърватия, Надзор и контрол на заразните заболявания и изпълнение на международните здравни правила на СЗО в Албания.
------

Неправилната употреба на антибиотиците, е изключително тревожна световна тенденция, води до развиването на резистентност (могат да изградят всички видове бактерии) към тях т. е те спират да действат и бактериите продължават развитието си. Резистентността се дължи на мутация в клетката, която помага на бактерия да преживее неблагоприятните условия.Тази мутация се предава в потомството, а чрез различни механизми може да се предаде и между неродствени бактерии.
Най–високи нива на резистентност у нас има към цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди и др. Причината е, че тези антибиотици през годините са използвани най-нерационално.
Когато едни бактерии от един щам придобият резистентност към три и повече групи антибиотици, казваме че щамът е полирезистентен. Рискови фактори за заразяване с резистентни бактерии са болничен престой повече от пет дни, екстремна възраст, хронични болести, често повтарящи се инфекции, лечение в последните 90 дни с антибиотици, назначаване на ниски дози антибиотици, нерационални курсовe (много кратки или прекалено дълги), неправилен прием, използването на генерични продукти с компромисно качество, назначаване на антибиотик без нужда (при вирусни инфекции) и др. Инфекциите причинени от такива бактерии се лекуват по-дълго, с комбинация от няколко антибиотика, често тези болни подлежат на хоспитализация.
За да не се стига дотам, хората трябва да употребяват антибиотици само по лекарско предписание и то за конкретния случай. Антибиотик, помогнал на пациент преди година, сега при друга инфекция може да не е ефективен. При съмнение за инфекция всеки трябва да търси медицинска помощ, а не да се самолекува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар