понеделник, 4 юли 2011 г.

Дискалкулията е

разстройство в усвояването на смятането при деца с нормална интелигентност, които могат да пресмятат дадена задача и намерят правилния отговор, но да изпишат грешно числото на решението или срещат затруднения при решаването на текстови задачи. Причината е, че трудно се ориентират за логическата последователност на действията, разбъркват реда на математическите действия например, първо събират, а после делят.
При дискулия детето изпитва проблем при работа с цифри - не може например да разбере защо 3+3=6, освен това не може бързо да разпознава количеството предмети в полето на зрение т. е. не е способно да каже колко книги има на масата и не му е по силите да изчислява времето или разстоянието до даден обект.
В тези случаи често родителите смятат, че детето им не се справя добре по математика и това не е неговата наука, констатират британски експерти.
но при най-тежките случаи се наблюдават проблеми с абстрактното мислене, както и с координацията на движенията.
Дискалкулия -може да е следствие от черепно-мозъчна травма, дълбок стрес или друго силно въздействие върху организма. Освен това  може да се прояви при обща задръжка на физическото и психическото развитие на детето или да е страничен ефект от други психически или генетични страдания като шизофренията или синдрома на Даун, но може да е и наследствено разстройство . Тези варианти на дискалкулията обаче не са обект на изследването на британските учени, които се занимават единствено със случаите на това отклонение при физически и психически нормални деца в процеса на техния растеж и развитие.
Те са на мнение, че дискалкулия се дължи на аномалии в центрове в мозъка, които водят до проблеми с математиката. Въпреки това някои възрастни дори с тежка дискалкулия могат да се справят отлично с геометрични задачи и компютърно програмиране. Разстройството не засяга всички математически способности, твърди Брайън Бътъруърт, професор по когнитивни невронауки в  Лондонския университетски колеж..
-----
 Има случаи, при които двете разстройства- дискалкулия и .дислексия се застъпват.
Около 5% до 6% от хората , които "не се понасят" с математиката, страдат от дискалкулия, се посочва в ново проучване, публикувано в сп. „Сайънс"
Американски и английски учени твърдят, че ако на лечението на дискалкулия-психологическо заболяване, водещо до невъзможност да се борави с числа и да се извършват и най-елементарни математически операции, не бъде отделено необходимото внимание, до 20 години планетата ще бъде обхваната от нова глобална финансова криза, чиито измерения все още са неясни. 
По последни данни броят на страдащите от дискалкулия е около 7% от всички непълнолетни. Ако към това се прибави и т.нар. дискалкулия при възрастните, когато с напредване на възрастта човек губи способността правилно да изчислява, то общият брой на земното население, страдащо от това разстройство, надвишава 7,6 %.
През целия XX в. процентът не е минавал бариерата от 5 %, или с други думи, дискалкулията  се разраства особено бързо през последното десетилетие.
Всъщност и тези данни не са съвсем точни, тъй като покриват само страните, в които практически всяко дете има достъп до образование. В сметките изобщо не влизат най-бедните страни, в които цари масова неграмотност.
Учените отбелязват, че ситуацията е особено тревожна именно във Великобритания - страната, дала на света някои от най-великите математици. Сега обаче от дискалкулия страда всяко 20-о дете на Острова. При това в повечето случаи родителите изобщо не обръщат внимание на факта, че наследниците им имат проблеми с най-баналната математика.
В повечето случаи те са убедени, че след като на детето им не му върви със сметките, то вероятно ще преуспее в хуманитарните науки. Това обаче не е правило, твърдят специалистите.
Голяма част от хората са убедени, че грамотността е по-важна от способността за количествено мислене. Да кажеш „не мога да смятам" не е толкова срамно, колкото да признаеш, че не можеш да пишеш. Само че хората, които не притежават елементарни математически навици, както показва статистиката, рядко успяват да постигнат успех. Много от тях се оказват нетрудоспособни, което нанася огромни икономически щети на страната, в която живеят. 
Изоставането на математическите способности води след себе си затруднения в обучението по хуманитарните предмети, доколкото страдащите от дискалкулия по правило пишат грозно, имат слаба зрителна, слухова памет и понижена способност за анализ.
-------
Страдащите от дискалкулия се затрудняват при визуализирането на поредици от числа и те стигат до крайности, за да избегнат срещата с тях. Различаването на по-голямото от две числа също е затруднено.
Бътъруърт  смята, че е открил конкретна зона в мозъка, която отговаря за простите математически способности. Зоната наречена IPS (intraparietal sulcus, или вътретеменна гънка) има значение при определянето на това какъв конкретен брой неща се възприемат, а не какво количество. Досега се считаше, че възприятието на брой и количество става на едно и също място, но се оказва, че всъщност в мозъка има два отделни модела за обработка на тази информация.
Сравнително наскоро учените установиха, че за решаването на най-простите аритметически задачи основно отговарят челните части от кората на големите мозъчни полукълба и областта, известна като теменно-тилна бразда. Изследвания с магнитен резонанс показали, че при хората, страдащи от дискалкулия, се наблюдава недоразвиване на тази бразда, както и намалено количество на сивото вещество в областите, които отговарят за числовата обработка. Освен това количеството на активните невронни вериги при неспособните да смятат е много малко в тези области. Фалвия Кастели, от Калифорнийския технологичен институт дава за пример ситуация, в която се опитваме да преценим коя е най-късата опашка пред касата в магазина. "Можете да преброите броя на хората на всяка опашка, но ако бързате, най-вероятно ще хвърлите един бърз поглед на всички и ще изберете тази, която изглежда най-къса". И двата метода могат да доведат до един и същ отговор, но единия използва математическо действие - преброяване, а другият се състои във визуална преценка.
За да проверят дали действително преценката и броенето са отделни процеси, учените показвали на група доброволци сини и зелени квадрати на екран. Първо квадратите били разделени от линии, а след това линиите били махнати така, че цветовете да се преливат. Участниците трябвало да казват дали виждат повече сини или зелени квадрати и в двата случая. През това време учените сканирали мозъчната им активност. Оказало се, че в първия случай, когато цветовете били заделени от линии, части от IPS се активирали, но когато линиите ги нямало тя останала пасивна.
Според учените, именно областта, която отговаря за броенето стои в основата на аритметичните ни способности.
Ето защо страдащите от дискалкулия биха могли да се научат да броят, но докато повечето хора веднага ще кажат, че 9 е по-голямо от 7, на дискалкулиците най-вероятно ще им се наложи да преброят, за да са сигурни. Откритията биха могли да помогнат на специалистите по-добре да диагностицират това разстройство и да го отличават от обикновената омраза към числата.
Неврофизиолозите са установили, че най-голяма вероятност от развитие на заболяването има при тези деца, които от ранна възраст не са обучавани да запомнят това, което виждат, да концентрират вниманието си на детайлите и да сортират предметите по определени групи. В резултат теменната бразда не се развива достатъчно. Затова, казва проф. Батърворт, „развитието на децата не може да бъде оставено на самотек".
В същото време специалистите са убедени, че дори дискалкулията да се е развила,
тя би могла да бъде спряна, чрез откритата миналата година стимулация на теменната част на главния мозък с електрически ток.
На въздействие се подлага същата теменна бразда, в която впоследствие се наблюдава увеличение на активните невронни връзки.
При това въздействието няма нищо общо с печално известната електрошокова терапия - то не предизвиква негативни явления в кората на главния мозък и не води до стрес. 
------
В Азия дискалкулия се среща най-рядко
А най-слабо разпространена е в Китай, Япония и Виетнам. Обяснението е, че в тези страни все още се следва методиката, предложена от легендарния Конфуций. Той казвал, че „от всички науки на благородния мъж му се налага преди всичко да изучава математика, музика и калиграфия, доколкото те са едно цяло, даващо ключ към познанието на законите на мирозданието".
От най-ранна възраст децата в тези страни задължително свирят на някакъв инструмент и се учат да рисуват йероглифи с четка. В крайна сметка тези упражнения водят до развитие на математическите способности, установили китайски учени. Музиката и калиграфията са пряко свързани с математиката и чрез овладяването им се избягва появата на дискалкулия.

Симптомите са:
• Невъзможност да бъдат разбрани знаците за събиране, изваждане, умножение и деление
• Трудности със самите действия събиране, изваждане, умножение и деление
• Трудности с таблицата за умножение
• Неспособност за работа с калкулатор
• Разместване на цифрите: вместо 63 - 36, или вместо 785 -875
• Проблеми с представата за времето
• Неспособност да се схващат и помнят математически правила и формули
• Трудно ориентиране в посоките дори с компас
• Трудно преценяване на разстоянието до даден обект - дали е на 10, или на 20 м
• В крайни случаи се стига до фобия към математиката и математическите пособия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар