Европейската комисия нарежда България на шесто място сред държавите членки на ЕС по чистота на водите за къпане

Общо 93 са зоните за къпане в страната, като 83 са по Черноморието.Четиринадесет зони за къпане в страната не отговарят на препоръчителните критерии на ЕС , съобщи главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Повечето от тях се намират в района на Варна.Основната причина, която влошава качеството на водите за къпане са недостатъчния брой и капацитет на пречиствателни станции за отпадъчни води.

Въпреки това европейската комисия (ЕК) отрежда страната ни на 6-о място за 2010 г. сред всички държави членки по чистота на водите за къпане
Процентът на съответствие на водите за къпане, които отговарят на по-строгите препоръчителни изисквания на европейското законодателство у нас е 85,1%, при среден процент за целия ЕС – 79,5. При вътрешните сладководни води за къпане процентът на съответствие на препоръчителните стойности е 100% при 92,1% средно за евросъюзаСтраната ни е една от осемте сред държавите членки на ЕС, която за миналата година няма води за къпане, неотговарящи на задължителните изисквания.

Всички басейни и зони за къпане се контролират от районните здравни Инспекции (РЗИ). 

В България има регистрирани 1 281 открити и 488 закрити басейни..Най-висок е броят им в областите Бургас – 478, Варна – 264, Благоевград - 171 и Добрич - 135. Най-малък е в Търговище и Шумен – по 3 и област Видин – 4 басейна..

На наблюдение подлежат микробиологични и физико-химични показатели.

Задължително се проверява и ефективността на дезинфекцията на водата в басейните и на санитарно-битовите помещения - съблекални, бани, тоалетни и др.

От 1 юни те  проверяват всички обществени зони за къпане, от където се взимат проби за анализи.
През 2010 год. РЗИ са извършили 18 188 анализа по физико-химични и 15 082 изследвания по микробиологични показатели на водите, като несъответстващи на изискванията са били не повече от 5%.
Собствениците също са длъжни да извършват мониторинг на басейните, които стопанисват. 

При установени нарушения, както и отклонения в качеството на водите, в зависимост от степента на здравния риск се предприемат различни принудителни административно-наказателни мерки - издаване на предписания с разписани задължителни мерки и срокове за изпълнението им, налагане на глоби и имуществени санкции, временно спиране на обектите до отстраняване на нередностите. 
При първо нарушение глобите са от 200 до 3 000 лв., а при повторно - от 500 до 5 000 лв. При неизпълнение на заповед за спиране на обект санкцията може да достигне до 30 000 лв.

-------

През 2010 год. РЗИ са извършили над 33 хиляди анализа и изследвания по физико-химични и микробиологични показатели, като несъответстващи на изискванията са били не повече от 5 на сто.