Translate

вторник, 5 юли 2011 г.

Директорът на фондация „Джендър проект в България” е за квотите в управлението

Станимира Хаджимитова, директор на фондация „Джендър проект в България" смята, че този дебат, за квотите за жени в управлението, е  важен за обществото ни . 
-Точно както в едно семейство, за да се събират двамата - мъж и жена, съпруг и съпруга примерно, е хубаво да си говорят, така и в нашето общество, за да започнем повече да се разбираме и да изграждаме консенсусни мнения, трябва да си говорим по проблемите, които ни вълнуват. Един такъв са, разбира се, квотите. Мисля, че тук хубавото е (поне това, което аз усещам), че имаме единомислие по това, че е важно жените да бъдат в управлението, защото ние сме различни, това е характеристиката на социалния пол. Аз ще добавя – не само ние, мъжете и жените сме различни и точно това е ценността. Ние имаме и различен исторически развил се живот, имаме и различни приоритети, имаме различни нужди. Политиките – било на ниво компания, било на политическо ниво, би трябвало да отразяват точно тези наши различни приоритети и наши различни нужди, които имаме като пол. 
Тези две големи универсални групи жени и мъже съдържат в себе си всички останали групи. И това даже в крайна сметка внася онази сложност на проблема.
Аз не бих разглеждала този проблем като морален. В никакъв случай. Точно въпрос на демокрация е представителността. Ние след като сме голяма група различни хора, трябва да имаме представителство на нашите виждания, на нашите приоритети, на нашите нужди.
Аз започнах през 1994 г. (с мен започна този процес на осъзнаване на нашата различност) да виждам необходимостта от някакви мерки, за да може жените да преодолеят случаите на дискриминация, която е доста скрита. Започнах да достигам до такива данни, които показват, че нещо не е в ред в нашето общество.
Ако изхождаме от позицията, че трябва да имаме повече жени в управлението и погледнем данните и видим, че за втори път имаме само 9% жени кметици, за втори път имаме около 20-21% жени общински съветнички. За трети път имаме 21-22% жени в парламента. При положение, че за да влияеш на решенията за критична маса се считат 30-40%. Логиката от моя гледна точка е да се замислим всички защо това е така. Има някакви причини. Дали нямаме подготвени жени? Ето, данните показват, че сме много добре образовани, че сме отдавна на пазара на труда. Тогава какви са причините?
Аз започнах някъде през 2001 г. да работя с политическите партии и всъщност там повече видях как върви процесът. Ако това не ни харесва и виждаме данните, тогава започваме да търсим начини за преодоляване. Така че квотата е един инструмент за преодоляване.
Това какво става с медиите заслужава голям дебат, след като има толкова жени на ръководни постове и бих отворила даже още една вратичка. Какво става в съдебната система, където над 70% от съдийте са жени. Разбира се, в ръководството са много по-малко.
След като стигнахме до въпроса какво правим, значи всички смятаме, че имаме проблем. Ще кажа категорично, че аз съм за квотите като един много временен инструмент, който обаче трябва да бъде съчетан с допълнителни инструменти. 
------

Дискусията бе организирана от в. "Пари", за квотния принцип за участие на жени в управлението. Инициативата е част от проекта "100-те влиятелни жени в България", за койтоо. повечеможе да научите на 100women.pari.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар