Translate

понеделник, 4 юли 2011 г.

Стресът за джипито е голям, системата прегрява


За спешната помощ на хора без осигуровки държавата да даде допълнителни пари.
Ще осигурят ли промените в Наредба 40 постоянен денонощен достъп до медицинска помощ на здравноосигурените лица? Според опита, който имам, очаквам, че в България ще се наложат 2 варианта за постоянен достъп до медицински услуги. Първият се отнася до практики, които са на по-малко от 20 км от медицински център и ДКЦ и които ще сключат договор с тях. Вторият се отнася за онези практики, които са на повече от 20 км от тези центрове и ще дават консултации по телефона. За малките населени места и селищата, където няма разкрит дежурен кабинет, единствената работеща възможност е тази дейност да бъде поета от центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. В нея могат да се включат по желание и общо-практикуващите лекари от съответния район. Структурите, оказващи медицинска помощ  извън  работния график на джипитата в почивните дни, да бъдат финансирани от самостоятелен бюджет, а не от парите за първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), тъй като по същество дейността в дежурните структури е друг вид услуга, която следва да бъде нормативно и финансово уредена. Сега има сериозни проблеми в практиките на общопрактикуващите лекари, особено при тези, които са в зоната над 20 км - планински и полупланински райони. В област Шумен например такива зони са Велики Преслав, Венец, Върбица, Иваново, Каолиново, Кирково, Никола Козлево, Хитрино. Те са отдалечени над 20 км от ДКЦ или медицински център, където работят единични и без специалност обща медицина джипита. На първо място е кадровият дефицит в тях. Значително се повишава процентът на неосигурените и намалява броят на пациентите на джипитата. Липсва актуализация на доходите в първичната извънболнична медицинска помощ, а се повишава натискът от разходи, амортизации, цени на консумативи, енергоносители. Общините поддържат лошо сградния фонд на лекарските кабинети. Натискът от обществото, медиите и администрацията върху общопрактикуващите лекари е значителен. Изключително тежък е професионалният стрес от години. Липсва продължително следдипломно обучение, което води до тиха деквалификация на лекарите. Ето ги условията за едно "прегряване" на системата в първичната извън-болнична помощ. Кадрите са психически преуморени, отчасти деквалифицирани и поради липса на адекватно финансиране тотално обезверени. Поради липса на нови кадри джипитата в селските райони са принудени да обслужват по 10-15 села с по 50-150 осигурени, както и много здравно неосигурени. Последните се обслужват безплатно. Всичко това генерира хаос, демотивация, умора и чувство на обреченост у общопрактикуващите лекари. А би могло да се намери по-интелигентно решение: 1. Медицинската помощ на пациенти, която по тяхна преценка не търпи отлагане до следващия работен ден, да се оказва на всички лица със здравноосигурителни права в центровете за спешна помощ. Там биха могли, при допълнително финансиране, да дават дежурства и желаещите джипита от цялата област. 2. Медицинската помощ на пациенти, която по тяхна преценка не търпи отлагане до следващия работен ден, може да се оказва и на всички неосигурени при допълнително финансиране от бюджета на Министерството на здравеопазването или от държавния бюджет. 3. При сключване на договори с РЗОК/НЗОК джипито да декларира, че поема осигуряване на спешна помощ. Ако не я поема, посочва и структура, която ще го прави за пациентите от неговата листа. В противен случай тя се избира от РЗОК или РЗИ.
Д-р Милен Чолаков - председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в област Шумен и член на УС на БЛС в оставка.
В-к "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар